THE WAY TO KURDISTAN, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

Прегледи: 140 - Коментари: 0
Пътят към нов Кюрдистан

Пътят към нов Кюрдистан

(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.

Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:

13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.

В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.

КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".

Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.

Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.

Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.