ЧЕРВЕЙ

28.06.2013 16:16 - WORM DECAYING STONE - ЧЕРВЕЙ КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

автор: godlieb категория: Изкуство   
прочетен: 278 коментари: 0 гласове: 

1

последна промяна: 10.07.2013 22:00

 (C) 2000-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЧЕРВЕЙ КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК

разказ
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ 

НА ХЕНИ

ХАРЕСВАМ ДА ПЪТУВАМ С ВЛАК. МАКАР, В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ, ОЧАРОВАНИЕТО НА ТОВА ПЪТУВАНЕ ДА ИЗЧЕЗНА. ОТСЪСТВАТ СТАРОМОДНИТЕ ВАГОНИ. УГРИЖЕНИЯТ ЗА УДОБСТВОТО НА ПЪТНИЦИТЕ МУСТАКАТ КОНДУКТОР. ОТСЪСТВА МИРИСЪТ НА ДИМ. ТОПЛИТЕ ВЪЛМА ПАРА ИЗПУСКАНИ ОТ ЛОКОМОТИВА, ОБЛИВАЩИ ПРОТЕГНАТИТЕ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА КУПЕТО НА БЯГАЩИЯ ВЛАК РЪЦЕ. ДОРИ СЕЛСКИТЕ БАБИЧКИ, С ОГРОМНИ ВЪРЗОПИ И КОШНИЦИ, С НЕСПОКОЙНО КЪТКАЩИ ЛЮБОПИТНИ КОКОШКИ - НИКАКВИ ГИ НЯМА. (СЕЛЕНИЯТА СЕ НАМЕСТИ В ГРАДОВЕТЕ, ДОКАТО СЕЛАТА – ДО ЕДНО ЗАЧЕЗВАТ!) БЕЗОБИДНИТЕ САЖДИ В ÒЧИ - НАДВЕСИШ ЛИ СЕ ПРЕЗ ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ, ОСТАВАТ СПОМЕН ЗА МАЛЦИНА. В ЗАМЯНА НА ТОВА, ВОНЯТА ОТ КРАЙПЪТНИ СМЕТИЩА Е БЕЗКРАЙНА, И НИКАКВА СКОРОСТ НЕ БИ МОГЛА ДА Я СРАЗИ.

ОТСЪСТВАТ БЕЗКРАЙНИТЕ ИСТОРИИ, РАЗКАЗВАНИ ОТ НЕПОЗНАТА БЕЗЗЪБА ЦИГАНКА, ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ. ИЗСКОКНАЛ КАТО В ПРИКАЗКА ИЗ БЛИЗКАТА ГОРА, С ДВУЦЕВКА НА РАМО, ЗА ДА НАПЪЛНИ ШЕПАТА Й СЪС СРЕБРО ИЖЪЛТИЦИ. ПРЕДИ ДА СЕ МЕТНЕ НА СВОЯТ ЧЕРВЕН “ПАКАРД”, И ДА ИЗЧЕЗНЕ. КАК ХОДИЛА НА ПОГРЕБЕНИЕТО В СТОЛИЦАТА. КЪДЕТО ДОКАТО ПЛАКАЛА - ВЪРНАЛА ЕДНА ЖЪЛТИЧКА, КОЯТО СЕГА ТОЛКОВА МНОГО И Е НЕОБХОДИМА. ЗАЩО ЛИ? ЗАЩОТОСТРАНАТА Е В ПРЕХОД. И ДОРИ ТЯ, СТАРАТА-ПРЕСТАРЯЛА БЕЗБИЛЕТНА И БЕЗЗЪБА ЦИГАНКА РАЗБИРА, ЧЕ ТОВА ЩЕ ДА Е ДО КРАЯТ НА СВЕТА.

С ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ТЯГА, ВСИЧКО СТАНА ПРИВИДНО ПО-ЧИСТО И, ТО СЕ ЗНАЕ, СЪВСЕМ СКУЧНО. ЧЕСТО ПЪТИ ВЛАКЪТ ЛЕТИ В ПРОСТРАНСТВО ДОТАМ ОБЖИВЯНО,ЧЕ СЕ ЧУДИШ ДАЛИ НЕ СИ СЕ ВЪРНАЛ НА ГАРАТА ОТ КОЯТО СИ ТРЪГНАЛ. ДОКАТО СИ СЕ ЧУДИШ, КАК И ЗАЩО ТВОЯТ СПЪТНИК ПУХТИ, ГЛЕДА ПОД ВЕЖДИ, ЧАС ПО ЧАС ПРОВЕРЯВАЙКИ СЪДЪРЖАНИЕТО НА СВОИТЕ ВСЪЩНОСТ СЪВСЕМ ПРАЗНИ ДЖЕБОВЕ. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ В КУПЕТО СТЕ САМО ДВАМА. А ОСВЕН ТОВА ВИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СЕ ПОЗНАВАТЕ ОТ ДЪЛГИ ГОДИНИ.

И ВСЕ ПАК, РАЗГОВОРИ В КУПЕТО СА ВСЯКАК НЕИЗБЕЖНИ. РАЗГОВОРИ, КАКВИТО НИКОЙ НИКОГА НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПРЕДВИДИ. ЧЕ ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ. ЩОТО, ЖИВОТЪТ ПОНЯКОГА НАЛАГА, ХЕЙ ТАКА - БЕЗ ПРИЧИНА, ДА РАЗТВОРИШ ДУША ПРЕД НЕПОЗНАТ.

НЕОТДАВНА, ВЛАКЪТ МЕЖДУ СТОЛИЦАТА И МОРЕТО, СПРЯ ВСРЕД БЕЗИМЕНЕН ТУНЕЛ. (БИВШ ДЕМОКРАТИЧЕН ПРЕЗИДЕНТ, МУ БЕ ДАЛ ИМЕТО НА ЕДНА ОТ СВОИТЕ ЗАКОННИ ДЪЩЕРИ, КОЛКОТО ДА РАЗБУНИ ПРЕСАТА. ТАБЕЛАТА БЕ ПРЕМАХНАТА. ОСТАНА ТУНЕЛЪТ. И, ЗАПОЧНА ДА СЕ РУШИ!) СВЕТЛИНИТЕ ОТ ПРОЗОРЦИТЕ, ХВЪРЛЯХА РЪЖДИВИЖЪЛТЕНИКАВИ ПЕТНА ВЪРХУ КАМЪНИТЕ, С КОИТО БЕ ИЗЗИДАН ТУНЕЛЪТ. ПОКРИТИ НЕИЗТРИВАЕМО С ЛОКОМОТИВНИ САЖДИ, ОТ ЕДНО НЕ ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ. КОГАТО ПÀРАТА УСПЯВАШЕ, И ПОСТИГАШЕ РАЗПИСАНИЕ. ТОЗИ ЗИДАН КАМЪНАК, ТАКА И ЩЕ СИОТИДЕ. ПРЕНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ, ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, НЕРАЗГАДАЕМИ ЧАСТИЦИ ОТ ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ.

БЯХМЕ ДВАМА СЛУЧАЙНИ МЪЛЧАЛИВЦИ В КУПЕ, ИЗПЪЛНЕНО С ПОЛУМРАК. НЕПОЗНАТИЯ СРЕЩУ МЕНЕ РАЗМАХА ПРЪСТ. ОТВОРИ ПРОЗОРЕЦА, ПОСОЧИ.

- Я, - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ВИЖТЕ ТЕЗИ ШУПЛЕСТИ КАМЪНИ. СЯКАШ ПРОЯДЕНИ ОТ ЧЕРВЕЙ . . .
ТЪЖНО, ТЪЖНО СЕ РАЗСМЯ.
СВИХ РАМЕНЕ. ПОДИР НЯКОЛКОЧАСОВО ПЪТУВАНЕ - ПЪРВИ ДУМИ В РАЗМЯНА. ВЛАКЪТ ПОТЕГЛИ ОТНОВО, А ЧОВЕКЪТ МЕ ДОКОСНА С РЪКА, ЗА ДА РАЗКАЖЕ.

МОЕТО ДЕТСТВО ПРЕМИНА В БЕЛОГРАД. ГРАДЪТ НАД МОРЕТО И ГОЛЯМАТА РЕКА. ТИХИ, ЛЕТНИ ОБЕДНИ ПЛОЩАДИ, ВЕКОВНИ КРИВОЛИЦИ НА ПУСТИ ПРАШОЛЯСАЛИ УЛИЦИ. КЪДЕТО, ДО ПРЕМАЛА, ГОНЕХМЕ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ФУТБОЛ - КЪЛБО ВЪЛНЕНА ПРЕЖДА, ОБШИТО В БРЕЗЕНТ. КАЛКАНИ НА ЗАНЕМАРЕНИ КЪЩИ, ЗАТУЛВАЩИ СЕНЧЕСТИ ДВОРОВЕ. АСМИ УХАЕЩИ НА КАМФОР, МАСЛИНА, СМОКВА И ЛИМОН; НА НАР И НА ФИНАП. РАЗЦЪФНАЛИ ВСРЕД ЛАЙКУЧКА И БИЛКИ. ПРЕТЪПКАНИ С ИЗОСТАВЕНИ НЕНУЖНИ ВЕЩИ. ПРИПОКРИТИ С БЕЛОСНЕЖНО ПРАНЕ, ПРИЕЛО ЦВЕТА НА НЕБЕТО. РУХНАЛИ ДЪРВЕНИ СТОБОРИ - КОСМОС И ПРОСТРАНСТВО НИЧИЕ. ДЕБЕЛОСТВОЛИ СМОКИНИ, ЗАСАДЕНИ В НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА, БЕЗ СЪМНЕНИЕ, ОТ САМИЯТ ГОСПОД-БОГ. ВДИГАХА КОРОНИ ЛИПИ И ЧЕРНИЦИ. СПУСНАЛИ КОРЕНИ ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА, ТЕЗИ ДЪРВЕСА ХВЪРЛЯХА ТЕЖКИ ЗАГАДЪЧНИ НЕПРОНИЦАЕМИ СЕНКИ. ВСЯКА ЕСЕН, ВСРЕД ТРЕВЯСАЛИ ДО ПОЯС ДВОРОВЕ, ВИТАЕХА ЗАЧУМБЕРЕНИ СТОПАНКИ, ПРИБИРАЙКИ НАТЕЖАЛИ ОТ МЪЗГА ПЛОДОВЕ. ЖЕНИТЕ СЪБИРАХА ПЛОДОВЕТЕ В КАЛЪФКИ ОТ ВЪЗГЛАВНИЦИ, ТЪПКАНИ СЪС СЪНИЩА НА ПОКОЛЕНИЯ. ПОСЛЕ ОБЛИЗВАХА, С ДЪЛЪГ, БЪРЗ КАТО НА ДЪЖДОВНИК ЕЗИК, СВОИТЕ СВЕТНАЛИ ОТ ЕЖЕДНЕВНО ПРАНЕ ОМЕДЕНИ ДЛАНИ. ПО СТЕБЛАТА НА СМОКИНИТЕ ПЪЛЗЯХА ТРУДОЛЮБИВИ МРАВКИ. ЗАЕДНО С ПЛОДЪТ, ТЕ ПОПАДАХА В ДЪЛБОКИТЕ ИМПРОВИЗИРАНИ ТОРБИ, КЪДЕТО АРОМАТЪТ НА ЛИПОВ ЦВЯТ НИКОГА НЕ БЕ ИЗЧЕЗВАЛ. ОТ ТОЗИ СЛАДЪК ПЛОД, ПРИМЕСЕН ИЗОБИЛНО С НЕОТТРАНЕНИ МРАВКИ, БАБИТЕ ВАРЯХА ЧАРОВНО СЛАДКО, ПОМАГАЩО ПРИ БОЛЕСТ. ДАЛИ ПОРАДИ ТОВА, ТАКА БЪРЗО ВЪЗМЪЖАХМЕ? МОЖЕБИ, НО НАВЯРНО НЕ САМО ПОРАДИ ТОВА.

ОБИТАВАХ НАЙ-МАЛКАТА МАНСАРДНА СТАЯ НА СВЕТА, КАКВАТО ЧОВЕК БИ МОГЪЛ ДА СИ ПРЕДСТАВИ. СЪТВОРЕНА ЗА ПИГМЕИ. ЗАЛУТАНА ПОД ВИСОКИТЕ ГРАДСКИ ЗВЕЗДИ. В ШУМЕН, ПРЕНАСЕЛЕН СЛЕДВОЕНЕН ДОМ, ВМИРИСАН НА ЗЕЛЕВА ЧОРБА И ЧЕСЪН. РАБОТЕХ В ДЕПОТО НА СМЕНИ. ЗААВРЪЩАЙКИ СЕ В ПОЛУНОЩ, ГЛАВАТА МИ ЕХТЕШЕ СЪС ЗВУК НА ЕЛЕКТРОЖЕН, С УДАРИ НА ЧУК ВЪРХУ СТОМАНА, А СВИРКИ НА ЛОКОМОТИВИ И СЪСЪК НА ПÀРА ПИЩЯХА ДО ЗАРАНА, БУДЕХА ОТ СЪН.

ЗАВРЪЩАХ СЕ БАВНО, НЯКАК ОСОБЕНО ЗНАЧИМО, ПРЕЗ ПОЛУЗАСПАЛИЯ ЛИПОВ БЕЛОГРАД, ВКОЧАНЕН ОТ КАКВИ ЛИ НЕ РАЗПОРЕДБИ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА РАЗМОРЯЧАТ И ПОТУЛЯТ ЗАВИНАГИ; И БОГ, И ДУХ, И ЧОВЕК, И ЧОВЕЩИНА. ЧЕ ДА ПРЕВЪРНАТ ВСИЧКО В УХИЛЕНА СИВА ИМПОТЕНТНА ЖИВА ПЛЯВА. ИЗМОРЕНИТЕ МОИ НОЗЕ МЕ НОСЕХА УНИЛО КЪМ ДОМА. ИЗКАЧВАХ СЕДЕМНАДЕСЕТТЕ ДЪРВЕНИ СТЪПАЛА ДО МОЯТА ТАВАНСКА СТАЯ. ГРОХВАХ ИЗНЕМОЩЯЛ ВЪРХУ ШИРОКОТО ЛЕГЛО НА САМОТАТА. ЗАСПИВАХ НЕЗАБАВНО. БУДЕХ СЕ В ЗОРИ. ЩУР-ПРЕЩУР. СЯКАШ БИХ МОГЪЛ ДА ОСТАНА ВОВЕКИ МЛАД. СЯДАХ ПРЕД КУПА ИЗСТИНАЛА СУПА, И КЪШЕЙ КЛИСАВ ТИПОВ ХЛЯБ. А, В УШИТЕ МИ ВИЕХА ЛОКОМОТИВНИ СИРЕНИ, В ГЛАВАТА МИ ТРЕЩЯХА УДАРИ ОТ МЕХАНИЧНИ ЧУКОВЕ.

ВСЯКА ВЕЧЕР ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ, ХВЪРЛЯХ ПОГЛЕД КЪМ ТЪМНЕЕЩИЯТ СМОКИНОВ ДВОР. НАД КОЙТО ПРЕМИГВАХА СЛЕПИ ПОРУТЕНИ КАЛКАНИ, С НЕЗАЧУЛЕНИ ПОЛУНОЩНИ ПРОЗОРЦИ. ТЕХНИТЕ ОБИТАТЕЛИ, НЯМАХА НИКАКВО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ВГЛЕЖДАТ В ЧУЖДИ СЪДБИ. СОБСТВЕНАТА ОРИСИЯ БЕ ПРЕДОСТАТЪЧНА. И, МАКАР ЗАД ТЯХ ДА СЕ РАЗИГРАВАШЕ НЕПОЗВОЛЕНАТА РОМАНТИКА НА НЕДОСТИЖИМОТО, АЗ НЕ МОЖЕХ ДА УДЪРЖА НАТЕЖАЛИ ОЛОВЕНИ КЛЕПАЧИ, ПАДАЩИ СЯКАШ НЕУМОЛИМ СЕМАФОР.

КЛЕПАЧИТЕ ЗОВЯХА СЪН, И АЗ СЕ ПОДАВАХ НА ТОЗИ ПРИЗИВ. ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ НАЙ-САМОТНАТА ЖЕНА В СВЕТА. КОЯТО ЛЕНИВО, БАВНО, ВЕЛИЧЕСТВЕНО И НЯКАК РИТУАЛНО, СЕ РАЗСЪБЛИЧАШЕ ТАМ, ЗАД СВЕТНАЛИЯ ПРОЗОРЕЧЕН ЕКРАН, НАД ЗАГАДЪЧНО ТЪМНЕЕЩИЯ ВЪТРЕШЕН ДВОР НА НИСКОЕТАЖНИТЕ СГРАДИ. ИЗВИСИЛА ЧУДОВИЩНОПИЩНА ГРЪД НАД СМЪЛЧАНИ ОТ НЕГА ДВОРОВЕ. ИЗПЪЛНЕНИ С РЪЧНО СПЛЕТЕНИ ПРИМИТИВНИ ИНСТАЛАЦИИ, ОТ НАДЛЪЖНО ПРОВИСНАЛИ БЕЗКРАЙНИ ПОЦИНКОВАНИ ТЕЛОВЕ. ПОДПРЯНИ С ПРЕСТАРЕЛИ ЧАТАЛЕСТИ КОЛОВЕ, ПОНЕСЛИ ТОНОВЕ ЗАРЯЗАНО – ЗА УТРЕ - КЪЩНО ДОМАШНО ПРАНЕ. ПОСТАВИЛА НЕИСТОВО СТРОЙНИ НОЗЕ ВЪРХУ УМИВАЛНИК, ОТЛЯТ ПОД САМИЯТ ПРОЗОРЕЦ. ПОДГОТВЯЙКИ, БЕЗ НАЧАЛО И БЕЗ КРАЙ, СВОЯТ ОЧАКВАТЕЛЕН СРЕДНОЩЕН ТОАЛЕТ.

СНАЖНА БЕЛОСНЕЖНА ГОЛОТА, КОЯТО БИ МОГЛА ДА ВДИГНЕ МЪРТВЕЦ ИЗ ГРОБА. ГОЛОТА, ЛЮБУВАЙКИ СЕ САМА НА СЕБЕ СИ, В ОГЛЕДАЛОТО НА СРЕДНОЩЕН ПРОЗОРЕЦ. ПОД КОЙТО БУДУВАШЕ, НАУЖКИМ ПОТЪНАЛИЯТ В СЪН, КРАЙБРЕЖНИЯТ СВЯТ НАОТРУДЕНИЯТ БЕЛОГРАД. ОПОСКАНИТЕ ОТ СТАРЕШКИ ДЛАНИ СМОКИНОВИ ДЪРВЕСА. ПРОТРИТИТЕ ФЛАГОВЕ НА ИЗОСТАВЕНО ПОД МОРСКИЯ БРИЗ ПРАНЕ. ПОГЛЕДИТЕ НА СЛУЧАЙНИ МИНУВАЧИ. ВЗОРЪТ НА ЕДНО ДЕТЕ. ПРОЗОРЕЦ, ЗАД КОЙТО ВИТАЕШЕ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ КОСМОСЪТ НА КОРПУСЪТ НА ЕДНА ЖЕНА. И, МИ ИДВАШЕ ДА ВИКНА, ЧЕ ДА РАЗКРЕЩЯ.

- БЕДЕН – Н – Н . . . БЕДЕН – Н – Н . . . БЕДЕ – Е - ЕН – Н – Н . . .

ПОСЛЕ, ПРОЗОРЕЦЪТ-ЕКРАН ПОТЪВАШЕ В МРАК. ЗА ДА СЕ СЛЕЕ С ПОТЪНАЛИЯ В БРЪШЛЯН КАЛКАН НА СТАРАТА КЪЩА. С БЕЗЛИЧНОТО ЛИЦЕ НА НОЩТА, ЗАПЪТЕНАЗАПЪХТЯНО КЪМ ИДВАЩИЯ ДЕН. АЛА, АЗ ЗНАЕХ. ТАМ ОТСРЕЩА, ДВЕ ПРОНИЦАТЕЛНОСИЛНИ ОЧИ, СЕ ИЗХИТРЯВАХА ДА МЕ НАБЛЮДАВАТ СКРИТОМ.

ЗАПАЛВАХ СВЕТЛИНИТЕ В СВОЯТА МАНСАРДА. ЗАСТАВАХ ПРЕД МОЯТ ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ. ИЗКАРВАХ В ПОЛУСЪН, ДОКАТО УМОРАТА НЕ МЕ ЗАТРЪШВАШЕ, ВЪРХУ ПРОСКЪРЦВАЩОТО ЛЕГЛО НА САМОТАТА. ОНАСЛЕДЕНО ПИРИНЧЕНО ЛЕГЛО, ПОЗНАЛО ЛЮБОВ, ЗАЧЕВАНЕ, ИЗНЕВЕРИ, РАЖДАНИЯ И АБОРТИ; СЪХРАНЕН ЖИВОТ ИНЕПРЕДОТВРАТЕНА СМЪРТ; НА НЕОПИСУЕМО ДЪЛГИ БЕЗИМЕННИ РОДÒВЕ. ПОТЪВАХ В КРАТКОТРАЕН СЪН, ИЗРАЖДАЩ ИЗКУСИТЕЛНИ НАДЕЖДИ.

ЕДНА ПРИВЕЧЕР, ПОБЯГНАЛ ОТ РАБОТА, ХУКНАХ ПРЕЗ ГЛАВА КЪМ ДОМÀ. ЗА ДА ЗАЛЕПНА ЛАБОПИТНО ПРЕД МОЯ СЪКРОВЕН ПРОЗОРЕЦ. НО, ЕКРАНЪТ НА МОИТЕ ВЪЖДЕЛЕНИЯ СПЕШЕ. ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТАЗИ ЕНТА БЕЗСЪННА НОЩ, НЕ ПРЕСТАНАХ ДА СЕ ВЗИРАМ. НАДАЛЕЧ И НЕНАДАЛЕЧ. ДОКАТО НОЩТА НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ОТКЛИКВА, ЧРЕЗ ВНЕЗАПНИ ОТБЛЯСЪЦИ ВЪРХУ БЛЯСКАВАТА АСФАЛТОВА ПОВЪРХНОСТ НА ОТСРЕЩНИЯ ПРОЗОРЕЧЕН ЕКРАН НА ЖИВОТА.

ПРОСЕДЯХ БЕЗКРАЙНИ ЧАСОВЕ, В ЯСНАТА ЛЯТНА НОЩ. КОГАТО НЕБЕТО НА ИЗТОК ЗАПОЧНА ДА БЛЕДНЕЕ ОТКРИХ, КАК ОТСРЕЩА, ОБЛЕГНАТ ВЪРХУ ПРОЗОРЕЧНАТА РАМКА, НЕПОЗНАТ МЪЖ БЕЗМЪЛВНО ПУШИ СВОЯТА ЛУЛА. ХВЪРЛИХ СЕ ВЪРХУ РАЗКРИВЕНОТО ЛЕГЛО. ПРЕД ОЧИТЕ МИ БЕ КЪПЕЩАТА СЕ В МРАК ЖЕНА, НЕПОЗНАТИЯТ МЪЖ, БЕЗРАЗЛИЧНО ЗАГЪРБИЛ БЕЗПОДОБНИ КРАСОТИ. ЗА ДА ИЗПУШИ СВОЯТА УТРИННА ЛУЛА ТЮТЮН.

С ПОЯВАТА НА НЕПОЗНАТИЯТ МЪЖ, ОГЛЕДАЛОТО НА НЕДОСТИЖИМОТО ЗАВИНАГИ ИЗЧЕЗНА. НАИСТИНА, ПОНЯКОГА ПРОЗОРЕЦЪТ ПРОСВЕТВАШЕ С БЪРЗИНА НА МЪЛНИЯ, НО ТАКА КРАТКОТРАЙНО И ДОТОЛКОВА ПЕСТЕЛИВО, ЧЕ СИЛУЕТЪТ НА НЕПОЗНАТАТАЖЕНА ЕДВА-ЕДВА ПРОБЯГВАШЕ. ВСЯКА ПРИВЕЧЕР, ПОДИР МОНОТОННИЯ РАБОТЕН ДЕН, ПО НАВИК, АЗ ЗАСТАВАХ НА СВОЯТ СИ НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОСТ. ОЗАДАЧЕН ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ОНАЗИ ЗАГАДЪЧНА ЖЕНА. О, АЗ ТЪРСЕХ НЕЙНИЯТ СТРАНЕН ПОГЛЕД. ЗАЛУТАН НЕИЗВЕСТНО НАКЪДЕ В НОЩТА. ПРЕЛИТАЩ НАД БЕЛНАЛИЯТ СЕ БЕЛОГРАД, ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПОКРИТ С ПРОМИШЛЕНА МЪГЛЯВИНА. РЕЕЩ СЕ НАДАЛЕЧ В МОРЕТО. ТАМ, КЪДЕТО ПАРАХОДИ ПРЕДУПРЕЖДАВАХА ИЛИ ЗОВЯХА. ПОГЛЕД ДОКОСВАЩ НЕБЕТО. ПОГЛЕД, КОЙТО ИЗДИРВА, ТЪРСИ И НАМИРА.

ОНАЗИ КЪСНА НОЩ, КОГАТО ГРАДЪТ БЕ ТАКА ПРИТИХНАЛ, ЧЕ СЕ ЧУВАШЕ РЕВЪТ НА НЕДАЛЕЧНОТО МОРЕ, А ЛУНАТА ПЛУВНАЛА В КРЪВ БЯГАШЕ ВСРЕД ОБЛАЦИ, ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОИТЕ МЕЧТАНИЯ НЕУДЪРЖИМО БЛЕСНА. ЖЕНАТА СЕ ЯВИ МОЖЕБИ СЪНЕНА, ИЛИ ЕДВА РАЗСЪНЕНА. ЗА ДА МИ МАХНЕ С РЪКА. И, В ТОЗИ НЕИН СЯКАШ НЕИСТОВ ЗОВ, ПОЧУВСТВАХ И ЗЛОСТ, И ОТЧАЯНИЕ, И ГНЯВ. ХУКНАХ ПО СТЪЛБИТЕ. ПРЕКОСИХ БУРЕНЯСАЛИЯ ДВОР. ПРЕКРАЧИХ ДЪРВЕНИТЕ ТАРАБИ НА ПРОГНИЛАТА ОГРАДА. ПОД СЯНКАТА НА СМОКВА, ЖЕНАТА МЕ ОЧАКВАШЕ, ДОГОНВАЙКИ СИ МЛАДОСТТА.

ЖЕНАТА БЕЗУМНО МЕ ПРИВЛЕЧЕ. РАЗТВОРИ ДРЕХА, РАЗКРИ СЕБЕ СИ, И АЗ ПРОНИКНАХ В НЕПОНОСИМИ ДЪЛБИНИ. УСТАНОВЯВАЙКИ ЗА ПРЪВ УДИВИТЕЛНО СТРАШЕН ПЪТ, ЧЕ ПЛЪТТА НА ЖЕНАТА Е ДО СЪВЪРШЕНСТВО ДОСТЪПНА, СТИГА ЖЕНАТА ИСКРЕНО ДА ПОЖЕЛАЕ. А, ОНАЗИ ЛУДО ЩРЪКНАЛА ГРЪД ЛУМНА, И ИЗЛЪЧИ НЕЗЕМНА СВЕТЛИНА. НАД НАС, ВЪРХУ КАЛКАНИТЕ НА СТАРИТЕ КЪЩИ, ЕДИН ПРОЗОРЕЦ ПРОДЪЛЖИ ДА БДИ В НОЩТА. ТАМ, ЕДИН ВЕЧЕ НЕ МЛАД ЧОВЕК, ПУШЕШЕ СВОЯТА ДОБРЕ НАТЪПКАНА ЛУЛА.

РАЗКАЗВАЧЪТ ПОЕ ДЪЛБОКО ДЪХ. ГЪРДИТЕ МУ ПРОСКРИПТЯХА. ВГЛЕДАХ СЕ В НЕГОВОТО ЛИЦЕ. ЛИЦЕ НА ЧОВЕК БЕЗ ДОМ, БЕЗ СЕМЕЙСТВО, БЕЗ ЛЮБОВ. ПЪТНИК БЕЗ НАСТОЯЩЕ, БЕЗ БЪДЕЩЕ, БЕЗ УТЕХА. ЧОВЕКЪТ РАЗТЪРКА НЕРВНО ДЛАНИ, И АЗ ОТКРИХ ИЗПОЧУПЕНИ ПРЪСТИ, НЕИЗТРИВАЕМО ПРОПИТИ С МАШИННИ МАСЛА ДЛАНИ. ПО-СКОРО ЧЕЛЮСТИ НА БАГЕР, ОТКОЛКОТО РЪЦЕ НА ЧОВЕК, КОИТО НЯКОГА СА БИЛИ НЕЖНИ, МЛАДИ И ЛЮБОВНИ. ТОЗИ СТРАНЕН НЕПОЗНАТ, НЕ РАЗКАЗВАШЕ ЛИ МОЯ НЯКОГАШНА ИСТОРИЯ?

ОТ ТОГАВА ИЗМИНАХА ГОДИНИ, ПРОДЪЛЖИ ЧОВЕКЪТ. СТАРИТЕ КЪЩИ СА СРИНАТИ ИЗ ОСНОВИ. СМОКИНИТЕ СА ИЗКОРЕНЕНИ ИЗ КОРЕН. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА КАЙСИЯ И ФИНАП, ГДЕТО ГИ НЯМА ДОРИ В ЧИТАНКИТЕ. ДВОРОВЕТЕ СА ПРИВЪРНАТИ В СКЛАДОВИ ПЛОЩАДКИ, ЗА БЕЗСМИСЛЕНИ СТРОЕЖИ. НЯКОГАШНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ СЕНЧЕСТИТЕ БЕЛОРАДСКИ ДВОРОВЕ, СЕ РАЗПРЪСНАХА. КОЙ НА СЕЛО, КОЙ НА ДРУГИЯТ КРАЙ НА СВЕТА.

ВСЕ ОЩЕ СРЕЩАМ ОНАЗИ ЖЕНА ПО УЛИЦИТЕ НА БЕЛОГРАД. ДОРИ НЕ ПОМНЯ НЕЙНОТО ИМЕ. ВЕЧЕ НЕ МЛАДА. ДВАЖ ПОВЕЧЕ САМОТНА. ПО НАВИК СПИРАМ ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕЙНАТА ОТДАВНА ИЗПОСТАЛЯЛА ГРЪД. ЖЕНАТА СВИВА РАМЕНЕ. КИМА БЕЗУЧАСТНО С ГЛАВА. УСМИХВА СЕ, МИСЛЯ, НЯКАК ВИНОВАТО. СВЕЖДАМ ОЧИ, ПА БЪРЗАМ ДА ОТМИНА. КОПНЕЯ ДА ПОТЪНА Ò ЗЕМИ. МАКАР, ЧЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДА ГОРД. АХ, ВСИЧКО, ВСИЧКО ХУБАВО, КАК ЛЕСНО СЕ ЗАБРАВЯ.

ЖЕНАТА, ВСЕ ОЩЕ ПРАВИ ХОРАТА ДА СЕ ОБРЪЩАТ. ИЗ ОЧИТЕ Й, ВСЕ ОЩЕ СТРУИ ОНАЗИ ЛЪЧИСТА СВЕТЛИНА, С КОЯТО ТЯ, ТАКА ОТДАВНА, СЕ ОСМЕЛЯВАШЕ ДА БРОДИ – С НЕПОЗНАТИ - ВСРЕД НЕБЕСА И ВСРЕД ЗВЕЗДИ. АЗ ЗНАЯ. ТОВА Е СВЕТЛИНА, КОЯТО НЕ СТАРЕЕ. ЗАЩОТО Е СВЕТЛИНА, КОЯТО ТЪРСИ И НАМИРА.

МЪЖЪТ С ЛУЛАТА ПОВЕЧЕ НЕ СРЕЩНАХ. ЗАГИНАЛ НА БОРДА НА ГОРЯЩ КОРАБ. КАК ЛИ СЪМ УСПЯЛ, ДА ГО НАУЧА? В ТОЗИ ТАКА КАЛПАВ ЖИВОТ, ВСЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ, КОЙТО ДА Е ЗАБЕЛЯЗАЛ НЕЩО СЪЩЕСТВЕНО СВЪРЗАНО С ТЕБ. ТА ДА ТИ ГО НАТРЕСЕ ВМЕСТО ГРЯХ, БЕЗ ДА ПОДОДЗИРАШ.

АМИ АЗ . . . КАКВО АЗ ? . . .

ДУШАТА МИ, КАКТО ПРИ ТЕБ МИЛИ, ОТДАВНА Е ПРЕВЪРНАТА В БЕЗПОЩАДЕН КАМЪК. УБЕДЕН СЪМ, БИХ ПРЕОДОЛЯЛ ПРЕЧКИ ВСЯКАКВИ. СТИГА ДА ПОИСКАМ. НЕ САМО С ТЕЗИ ПОРУТЕНИ РЪЦЕ. НАЙ-ВЕЧЕ СЪС СЪРЦЕ ОТ КАМЪК. КОСИТЕ МИ, КАКТО ПРИ ТЕБ НЕПОЗНАТ СЪБЕСЕДНИКО, СА БЕЛИ ДО КОСЪМ. ТОЧНО ЗА ОТРЯЗЪКА ОТ ВРЕМЕ, ПРЕВЪРНАЛ СЪРЦЕТО МИ В КРЕМЪК.

СПОМНЯМ СИ, АХ ДА, ДНЕС НАИСТИНА СИ СПОМНЯМ, КАК ПО ВРЕМЕ КОГАТО ВСЕ ОЩЕ ПРИТЕЖАВАХ СЕМЕЙСТВО; А ТИ ЗНАЕШ, В ТОЗИ ОТЧАЙВАЩО МОДЕРЕН СВЯТ, ДА ИМАШ СЕМЕЙСТВО Е ЕДВА ЛИ НЕ БЕЗСМИСЛЕН ЛУКС; СЪПРУГАТА МИ ТРЪГНА ДА РАЖДА. НА ВРАТАТА НА РОДИЛНИЯ ДОМ, НИ ПРЕСРЕЩНА НЕПОЗНАТАТА СМОКИНОВА ЖЕНА.

- ХА! - УДИВИ СЕ ТЯ, А АЗ ЗА ПРЪВ ПЪТ ЧУХ НЕЙНИЯ ГЛАС. - ДОБРЕ ДОШЛА, МИЛА . . .

ТОВА БЯХА ВСЪЩНОСТ ЕДИНСТВЕНИТЕ СЛОВА, КОИТО НЯКОГА ЧУХ ОТ НЕЯ. ДАЛИ ЗАГРИЖЕНОСТТА, С КОЯТО БЯХА ИЗРЕЧЕНИ, НЕ НАПРАВИХА ДУШАТА МИ ДА СЕ ЕДИНИ СЪС СЪРЦЕТО, ЧЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОЩЕ ПО-ТЕЖЪК КАМЪК. КАМЪК, КОЙТО ВЛАЧА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ СЪС СЕБЕ СИ, ПО НАЙ-РАЗЛИЧНИ ТОЧКИ НА СВЕТА. ВОДЕНИЧНО КОЛЕЛО, КОЕТО ЩЕ ОТНЕСА СЪС СЕБЕ СИ, В ГРОБА. ЗАЩОТО ПОД НЕГОВАТА НЕПОСИЛНА ТЕЖЕСТ НЕ ПРЕСТАВАМ ДА УСЕЩАМ. КАК ОНЗИ ЧЕРВЕЙ НА НЕВИННО ПРОПИЛЯНАТА МЛАДЕНЧЕСКА БЕЗМЪЛВНА И БЕЗИМЕННА ЛЮБОВНА НОЩ, ПЪЛЗИ, ЯДЕ И ПРОЯЖДА. БЕЗПРЕДМЕТНА, ЛЮБОВНА НОЩ - ДО БОЛКА СКЪПА.

КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА ЯДЕ И ПРОЯЖДА . . .

КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА ЯДЕ И ПРОЯЖДА . . .

КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА ЯДЕ И ПРОЯЖДА . . .

БИХ МОГЪЛ ДА СПРА ВСРЕД НАДПРЕВАРАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА ЖИВОТ. БИХ НАМЕРИЛ СИЛИ, ДА БРЪКНА ВСРЕД ДУШАТА СИ. БИХ ИЗТРЪГНАЛ ТОЗИ МРЪСЕН КЪРВАВ ЧЕРВЕЙ ПРЕД ОЧИ. ЗА ДА ГО РАЗГЛЕДАМ НАЙ-ПОДРОБНО. ДА СИ ПОИГРАЯ С НЕГО НАЙ-ГРИЖОВНО. ДОКОЛКОТО ВСЕ ОЩЕ Е ВЪЗМОЖНО. ПОДИР ТОВА - ДА ГО ЗАХВЪРЛЯ НА ЗЕМЯТА. ЗА ДА ГО РАЗМАЖА С КРАК. ТЪЙ, КАКТО ПРАВЯ СЪС СРЕЩНАТИТЕ ЧЕРВЕИ В СВОЯТ ДЕН. НО ТОВА, ЕДВА ЛИ ЩЕ ДА СТОРЯ. ТАКА Е СЛАДКО ДА ТЕ ЯДЕ НЕЩО, КОЕТО ОТДАВНА СИ ЗАГЪРБИЛ. ПРЕДПОЛАГАМ НЯКОГА, НЯКЪДЕ, НЯКАКСИ, С ПОВОД ИЛИ БЕЗ ПОВОД, ТОЗИ СТРАНЕН ЧЕРВЕЙ НАЙ-ПОДИР ДА СВЪРШИ СВОЯТА ГИГАНТСКА РАБОТА. КАТО МЕ ДОВЪРШИ. НО, ДАЛИ НЯМА ДА СЕ ЯВИ ДРУГ? ТОВА НЕ ЗНАЯ. ТОВА НАИСТИНА НЕ ЗНАЯ.

ТРАКАНЕТО НА КОЛЕЛАТА, ПЛЪТНАТА ЛЯТНА НОЩ, МОНОТОННИЯТ РАЗКАЗ НА НЕПОЗНАТИЯ, БЯХА НАПРАВИЛИ ДА ЗАДРЕМЯ. КОГАТО СЕ РАЗБУДИХ, В КУПЕТО НЯМАШЕ НИКОЙ. ЗАПИТАХ СЕ, ДАЛИ ТОВА НЕ БЕ СЪН. ДАЛИ НЕ СЪМ РАЗКАЗВАЛ ИСТОРИИ САМ НА СЕБЕ СИ. (МНОГО ГО УМЕЯ!) ДАНО НЕ ЗАСПЯ, ЧЕ ДА НЕ ПРОПУСНА МАЛКАТА ГАРА, КЪМ КОЯТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ. ТАКА БАНАЛНА БЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ ИСТОРИЯ. НО, НА ОТСРЕЩНАТА СЕДАЛКА ЛЕЖЕШЕ ЧАДЪР, ПОЛОЖЕН ВЪРХУ ЕДИН ОТ ОНЕЗИ ДЕБЕЛИ ВЕСТНИЦИ, В КОИТО СЕ ПРЕДЛАГА ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ.

ТОГАВА, РАЗКАЗВАЧЪТ СЕ ЯВИ. ЕДИН УЖАСНО ГРОЗЕН СКАПАНЯК. ИЗВАДИ ПАКЕТ ХАРТИЕНИ КЪРПИ ЗА НОС. ЗАБЪРСА ОЧИ. ПРИЮТИ СЕ В СВОЯ ЪГЪЛ. И, ЗАСКИМТЯ –ДОСАЖДАЙКИ МИ СЪС СПОМЕНИ.

ВЛАКЪТ ЛЕТЕШЕ ПРЕЗ ГОРИ И ПРЕЗ ПОЛЯ. В ТАЗИ МАЛКА, ИСПОКОН ВЕКОВ ПОЛУДИВА, ЖИВОПИСНА БАЛКАНСКА КРЪСТОВИЩНА СТРАНА, ОСВЕН ТУНЕЛИ ОБЛИЦОВАНИ С РЕХАВ ДЕКОРАТИВЕН КАМЪК, ОСВЕН ДЪЩЕРИ НА ЕКС-ПРЕЗИДЕНТИ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, СЪЩЕСТВУВАТ И НАЙ-ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПОЛОВИНАТА СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ МОГАТ И ОБИЧАТ. ДРУГАТА ПОЛОВИНА – ЧЕ НЕ МОГАТ – НО СЪЩО НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ОБИЧАТ. ПРЕЛЕТЯХМЕ НАД БЛАТА. ОТРАЗИХМЕ СЕ В РЕКА. ПРОТОЧИ СЕ БЕЗКРАЙНА ПУСТА СТЕП.ПРИОФУЧАХМЕ ВСРЕД СМЕТИЩА И ОПУСТЕЛИ СЕЛА. РЕШИХ, ЧЕ САМОТАТА ТАКА ОТДАВНА БЕ ОБСЕБИЛА СВЕТЪТ, ЧЕ ЧОВЕК АКО НЕ СЕ ПРИМИРИ, БИ МОГЪЛ ДА ПОГИНЕ. Е, ДА, КАЗАХ СИ. ЦЕЛТА НА ЗАНИМАНИЕТО - ОЦЕЛЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРИНУДИТЕЛНА АЛИЕНАЦИЯ.

В ДАЛЕЧИНАТА БЛЕСНАХА АНЕМИЧНИТЕ СВЕТЛИНИ НА БЕЛОГРАД. ПОМИСЛИХ, ЧЕ ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е СЪН КРАЙ ВОДОПАД, НО ВСЕ ПО-ЧЕСТО Е ДАЛЕЧ ОТ ВСЯКАКВА ПОЕТИКА. ЕДИН МЪЧИТЕЛНО ДЪЛЪГ НЕСПОКОЕН СЪН; КРАЙ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ, В ТУНЕЛ ИЛИ ВЪВ ОПУСТЯЛ КАНТОН. ПО-СКОРО НА ЛИНИЯТА ПРЕД ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТУНЕЛ, ОТ КОЙТО ТРЕЩИ, ИЗЛИЗА И ВРЪХЛИТА ВЪРХУ НИ, БЕЗУМНО БЪРЗИЯТ ВЕЧЕРЕН ВЛАК НА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ.

ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, КОЕТО БАВНО И НАСТОЙЧИВО ДЪЛБАЕ НАДЪЛБОКО В НАС.

СЯКАШ ЧЕРВЕЙ, КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК . . .

25.10.2012