SHAME WORD OR SHAME SITUATION, (C) 1989 Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

© 1989Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

СРАМНА ДУМА
ИЛИ
СРАМНО СЪСТОЯНИЕ!?!

от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

Ако си донейде варненец, без преждевременно да си хванал пътя към Вечните Бойни Полета, (Днес находящи се в Тополи!), крачейки през купищата смет обяздили тоя свещен за мнозина град, не може да не ахнеш чак до плач.

ОЧЕВАДНАТА МРЪСОТА
всред която е затънала живописна Стара Варна е показателна, драматична и мъчителна. Дали поради безпарич-ност!?! Криминално обрулващи послед-ните наши дребни спестявания (Има ли ги все още!?!) измишльотски данъци и такси, залагат общонационална трагедия натикана в ръцете на местното общинско самоуправление. Единствен подход за решаване финансовите проблеми на срамно оголял народ, прекалено бюрократизирана държава и самозабравили се общинари. Властта лесно обогатява, докрай заслепява, най-подир загробва. Ежедневно роящите се, натрупани лукаво едно върху друго всевъзможни подобающи Европу национални, регионални, областни, общински и кметски управленски звена, едва ли подпомагат държавната машина да прави нещо друго, освен да боксува на място при наклон в обратна посока. Да затъва все повече и повече всред

ДУХОВНА И ФИЗИЧЕСКА СМРАД.
Тежка балканска недоверчивост, мръсна финансова безпомощност, недостатъчно възпитание, все по-ниско образование, е налегнало местния человечец, станал на всяка цена “кореняк-варненец”! За да се превърне в устойчив еталон и стандарт. Ти би могъл да бъдеш функционер на някоя от всевъзможните

ПИШМАН-ЕКОЛОГИЧЕСКИ ФОРМАЦИИ,
на които никой до днес не потърси сметка, (Както в недалечна Турция!), аджеба с какви пари се издържат – и защо. Неколцина можеби получават заплата от фондове предназначени да запушат устата на обитателите на световните бидонвили (В какъвто, моля Ви, се превръща Стара Варна!), та да не пискат. Все още неосъзнали окончателно, че и на път качествено деструктуриране на изграденото. Поради все повече задълбочаващо се, коренящо в Татово време, върхово Връзкаджийство. Направило ежечасно да тънем всред

КУПИЩА НЕПРИБРАНА СМЕТ.
Да бъде проклет онзи, който постанови сметта да се стифира задължително не другаде, а по ъглите на улиците на един световен курортен град подходящ единствено за ниско строителство. В началото на шестдесетте, наложените “безплатни” металически кофи за смет, задължително се намират вътре в дворовете и блоковете на гражданите. На пръв поглед безплатни, за разлика от сметосъбирачните автомобили с бая-бая екипаж. Организационната система за събиране на смет, и днес остава научно неидоизяснена. За улеснение на сметосъбирачите - не и на гражданите, тези кофи за смет биват групирани по ъглите на улиците. За да бъдат подменени от настоящите обезпру-жинени вечно зеещи контейнери. Така че, да не можеш да рипнеш дори до комшията, без да натопиш скъсани китайски гуменки в лепкави

КУПИЩА ЗЛОВОННА СМЕТ.
Някога “най-чистия град на Републи-ката”, дефиниран като елитарен град на Европа (Принц Филип-1983!), днес тъне в позорна мръсота. Изключая едно-две представителни петна около Общината, където независимо от гордо натаманени паметници и почти футуристични скулптури, мръсотата никога не бива изгребвана изчерпателно докрай. Да се чуди човек – да се мае. Толкова

НИСЪК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ,
а такова огромно количество отпадъци. Всенародна мизерия всред задъл-жителни домашни компютри. При огромен брой еколози и хигиенисти от регионален, общински и кметски ранг, при безброй верски формации, задължителната обществена чистота едва ли някому духà спохожда. Заблудени от ветровете найлонови пазарски торбички валят денонощно от високите етажи върху главите на минувачите и ти си щастливец, ако са празни. В началото на Двадесет и първи век, сметопроводът е слабо познат лукс за Варна. Там, където поради тотали-тарно недоразумение все пак го има, той е задължително задръстен. Сметосъби-рателните стаички в мазетата на ред блокове са превърнати в джебни магазинчета за хранителни стоки. Разделното събиране на отпадъци е мечта от изданията на самозвани (Но дипломирани!) еколози. Никой не се сеща да забрани изхвърлянето на

СМЕТ В БЛИЗКА ОКОЛНОСТ НА УЧИЛИЩАТА,
както никой не се сеща да възпрети автомобилния трафик в тази критична зона за подрастващи. Околичени с подозрителни заведения и подземни лавки, пестеливо (Всъщност бедняшки!) финансирани, училищата на град Варна едва ли процъфтяват. Кризисно недохраненият феномен “национално бъдеще” израства и се възпитава всред непроходими купища духовна, хранителна и битова смет.

НЯКОГА,
работата със селските пък и градски сметища, бе до немай-къде опростена. Естественото домашно торище обслужваше семейство от дузина работоспособници. Проблемът природо-съобразно решен без превенция по закон. Никой нямаше интерес да замърси вододаен източник. Но настъпи бузгунлушко време. Собствеността а следователно и загрижеността бе забранена. За да бъде обществото превъзпитано в онзи бизгршгнж-консумативен стил на живот, чийто гайле днес теглят нашите деца, заедно с устойчиви остатъци безпомощни пенсионери. Едва ли поради професионална компетентност, (Ха де!?!), вододайните хоризонти над село Стожер, захранващи можеби цялата Девненска агломерация и частично самата Варна, са сериозно застрашени. Недалеч от свещеното Аязмо Света Марина, вместо заложения от Цар Борис Трети Обединител свят манастир, предстои да бъде изградено “модерно” междуградско (Добрич-Варна!) сме-тище. Проектът е наложен без насрещна гражданска експертиза. Счита се, че подобна практика е печалбарска, без да се отчита безпардонността на подобни решения. Неправителствените “защит-ници на природната среда” примирено си се спотаяват. Пък, каквото ще да става. Някога безусловно всички търговски закони започваха с:

“ТЪРГОВИЯТА Е СВОБОДНА”.
Днес, всеки най-незначителен законода-
телен документ, (Прескрипции препле-тени като рибарски мрежи!), започва с конституционални увъртания. Бълга-ринът никога не е включвал в понятието “свобода” денонощната доза боклукчава мръсота всред която днес е изпаднал, под оглушителното биене на тъпан за “свобода на избор” по отношение на полови, но не и хигиенно-екологически щения. Избрал ли си мръсотата за съдба, примирил ли си се хитричко да те заблудват, ти вече избягваш да я забелязваш. При наличие на канализация, отчайващо старомодна; сметта се лее в ручеи безусловно по всяка варненска улица. Повтори ли се варненския потоп от 1952. – жална ни майка!?! Без армиите обосял и оголял пауперизиран народ, който събира огризки и картон (7-12 ст./кг.!) несертифициран, Варна би погинала всред невероятни планини смет. Независимо, че общините броят огромни пари на специализирани фирми с подозрителна производствена мощ-ност, персонал и нагласа. Докато данъчните не пропускат насмешливо да начисляват “такса смет” дори там, където вместо почистване налице е процес на натрупване на криминално извозени отпадъци. (Извънградски залесени площи!)

ГРАЖДАНСКИЯ ПРОБЛЕМ
за природосъобразно складиране и утилизиране на смет се налага още щом светът започва да рои все по-уплътняващи се популации. В разцвета на минойската цивилизация, (О. Крит 3000–1000 г. Пр. Христа!), в столицата Кнос съществуват общински организа-ционни схеми за сметосъбиране. Чрез своите глинени делви древните рим-ляни, се равнят с нивото на организация на сметосъбиране в град Варна понастоящем. Някой автори считат, че проблемът със сметта и качеството на питейната вода са дали тласък за западане на Римската цивилизация. При разкопки (1955-1960!), в околността на Римската кула в стария Одесос, археолозите преминаха през купища вековна смет, в т.ч. отоманска и християнска. Обичайна практика, намерила място в човешкия бит до началото на двадесети век, когато

ПРОМИШЛЕНАТА РЕВОЛЮЦИЯ
тръгва с пълна сила. Германските средновековни градове-държави въвеж-дат система щото всяка излизаща от град кола да отнася отпадъци, които да изхвърли някъде край пътя. Поради въвеждане на елементарна система за разделно събиране и последващо използване на градските твърди отпадъци, подир ХVІІІ век(!?!) сметищата в Шотландия престават да променят своите стопански размери. Четиридесет и един лондонски завода за производство на тухли, започват да се подхранват с отпадъци от Лондон (Бейзи– 1974!), като го вършат и понастоящем. Към 1297., Велико-британия кодифицира проблема. След 1387. биват постановени специални дни за сметосъбиране. Това напомня моделът на Стара Варна от четиридесетте години на отминалия век, когато тайфа “боклуджийски каруци” подчинени на общинската пожарна команда, преминават всяка сряда през града, за да отнесат незначителните отпадъци от една поствоенна цивили-зация, в посока

“КАРА-БОКЛУК”.
По онова време сметта се събира в домашни бетонни отсеци, (Обем 1 куб.м.!), в придворието на къщите на двуетажна Варна. Никога по улиците. Докато Короната на Англия издава указ забраняващ изхвърляне на отпадъци в реките, каналите, ручеите и деретата (1388.!), “демократичен” Париж създа-ва (1506. и 1906.!) градски и национални

ОБЩЕСТВЕНИ ФОНДОВЕ
за заплащане разходите по сметосъбиране (АЕА-1973!). В ново време Чикаго въвежда подвижни пещи за изгаряне на смет, стационирани по ъглите на гетата. Практика, която в битието на Варна би била удовлетворителна. Проучвания показ-ват, че печки за изгаряне на корабни отпадъци по Българското крайбрежие тук-там съществуват по силата на конвенционално морско право, но индустриална пещ все още няма, което тежко натоварва екологията на региона със заразни отпадъци от внос. Оферти за подобни пещи се правят повече от десетина години, но отговорните институции подценяват екологията като жизнен проблем на обществената хигиена. Някога Ню-Йорк се вижда в чудо поради неговото интензивно висотинно застрояване. Бизнесът се отвръща. Авторитета на града замира всред огромни количества смет. Насмешките от Европа зачестяват. Общинските власти се виждат принудени да назначат

СПЕЦИАЛЕН КОМИСАР
по аварийно почистване на улиците. Джордж Е. Варинг-Младши е човек с твърда ръка по време на дълбока общинска корупция, масова безра-ботица и социални безредици. Фирмите “Смет и Чистота”, прибират общинската парà оставяйки града да тъне в боклук. За три години време (1895-1898!), радикално се въвежда строг ред, а себестойността на разходите намалява два пъти. Методите “Варинг-Младши”, редуцират смъртността от 27.78 на 19.63 на хиляда, (1882-1897.!) и поготвятг Ню-Йорк да встъпи чист и съвършен в новия милениум. Това дава подтик за широки изследвания, които довеждат (Март 1902.!), до обществен форум под егидата на Масачузетския техноло-гичен институт. За пръв път биват изнесени, обсъдени, сравнени и обобщени методите за събиране и утилизиране на отпадъци в 161 града на САЩ. Конференцията поставя под съмнение системата на общински контракти. Въвежда се машинно подмитане на улиците, със задъл-жително разпръскване на вода. Подобна практика съществува дори в град Варна през първата половина на двадесети век. Главните магистрали на града, се мият с мощни струи вода от “Нептун“ и по "Владислав" до входа на Морската градина. В много европейски столици този метод все още се счита ефективен, гъвкав и представителен за интимните площади и пазарни части. Ако се позоваваме на всичко това, то е за да напомним, че настоящата

ПОДОЗРИТЕЛНО СКЪПО ПЛАТЕНА
ГРАДСКА ЧИСТОТА
на Стара и Нова Варна, освен че изостава от световни традиции и нормативи, но се е превърнала в нездравословно ежедневие с което никой не би трябвало да си се помайва. За световния град Варна високия хигиенен обществен стандарт във всяко отношение е задължителен. Кой би инвестирал хай-технологии в регион, където чистотата на въздуха е под съмнение за стандарт и качество, а прахоляците от безбройните строежи повишават нивото на очни заболявания!?! (РИОС - къде си!?!) За постигане всеградска чистота, върху регион все по-необхватен, е абсолютно необходимо спешно актуализиране на изискванията към фирмите по чистотата в град Варна, за въвеждане на съвре-менно високопроизводително

ГАРБАЧ-ОБОРУДВАНЕ.
Като резултат на съвременна организация, традиционно прилежание, и управленска съвест. Пари, както би показал всеки повърхностен анализ има. Остава въпроса как, за какво и срещу какво се изразходват.

26.2.2003 08:37:53
15.4.2003 08:38:12
15.4.2003 10:32:33