SECOND HAND NATION, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

България над всичко
Прегледи: 147 - Коментари: 0
Втора ръка нация

Втора ръка нация

(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

SECOND HAND NATION

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.

В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.

МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.

СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.