ЗЕМЛЯ, разказ, от Хеми

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

ЗЕМЛЯ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЕДНА ВЛАСТ ТРЪГНЕ ЛИ ДА ВКИСВА, ЗАМИРИСВА ОТ ВСЪДЕ. НЯКОЙ НЕ ИЗДЪРЖАТ. И СТАВАТ ПАРТИЗАНИ. КОЙ - НА КЪРА. ДРУГ - В ГОРИТЕ. ТРЕТИ – В ЛЕГЛОТО НА КОМШИЙКАТА. ПОСЛЕДНОТО Е ЗА ПРЕПОРЪЧВАНЕ. НАЙ-МНОГО БУНТОВНА БОЛЕСТ ДА ПРИХВАНЕШ. НЯМА СТРАШНО - ВЕЧЕ ИМА ЛЕК ЗА ВСИЧКО. ОСТАНАЛОТО Е ПОЛИТИЧЕСКИ БЛЪФ.

ХАЗЯЙКАТА НИ В ДЪРВЕШНИК, БУЛЯ ЮЛЬОНКА, НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. КАТО ЧОРБАДЖИЙСКИ СИН, МЪЖЪТ Й СЛУЖЕШЕ В ЛЕЙБ-ГВАРДИЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ. РЯДКО СИ ИДЕШЕ В ОТПУСК. А, КОГАТО ТОВА СЕ СЛУЧЕШЕ, ЦЯЛО СЕЛО СЕ СБИРАШЕ ДА ГО ВИДИ. НА КОН, В КЪРМЪЗЪ-УНИФОРМА СЪС ШЕРИТИ. С КАЛЪЧКА НА БЕДРО И ПИЩОВ НА КРЪСТ. С КАЛПАК С ЧЕРВЕНО СУКНЕНО ДЪНО, С ГЕРБ И ОРЛОВО ПЕРÒ. ЧУДО И ПРИКАЗ, ЗА ЗАБУТАНОТО ПРИМОРСКО СЕЛЦЕ, В КОЕТО НИ БЕ ПРОГОНИЛ СТРАХЪТ ОТ СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ. ЕДИН ДУШЕН ПОДИРОБЕД ,В НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 1944., МИЛАТА МИ БУЛЯ ЮЛЬОНКА МЕ ВДИГНА ОТ СЛЕДОБЕДЕН СЪН. ДА СМЕ ПРЕСКОЧИЛИ ДО ЛОЗЕТО В ПЯСЪЧНИК, ДА НАБЕРЕМ ПО ДВЕ КОШНИЦИ ГРОЗДЕ. ПА, ДА СИ ПОХАПНЕМ, ПРЕДИ ДА ОТИДЕМ НА ПАЗАР В БЕЛОГРАД. НАМЕСИ СЕ МАМÀН. ДА СЪМ БИЛ С БУЛЯ ЮЛЬОНКА – ЗА КУРАЖ. СТАНА МИ ЯСНО, ЧЕ Е ПОВЕЧЕ ДА НОСЯ КОШНИЦИТЕ, ОТКОЛКОТО ЗА КУРАЖ. А, КОГАТО ПООТРАСНАХ, НЯМАШЕ КАК ДА НЕ УСТАНОВЯ, ЧЕ ТОВА НАВЯРНО Е СЪДБА. ДА СИ МЕ ИМАТ ЦЯЛ ЖИВОТ, ЗА КАМУФЛАЖ.

ДО СЕЛСКИТЕ ЛОЗЯ В ПЯСЪЧНИК, ПЪТЯТ БЕ ДВЕ ПЕДИ КОЛАРСКА ПРАХАН ИЗПЪЛНЕНА, С ПОСЪХНАЛИ ГОВЕЖДИ ТОРТИ. ПРЕЗ ТЯХ, ДЖАПАХМЕ БЕЗМЕТЕЖ-НО БОСИ. ЩЯХМЕ ДА НАПЪЛНИМ КОШНИЦИТЕ С ГРОЗДЕ. ЩЯХМЕ ДА ПОХАПНЕМ ДО НАСИТА. ПО ХЛАДИНА, ЩЯХМЕ ДА СИ СЕ ЗАВЪРНЕМ, ПЕЕЙКИ „МИЛА РОДИНО – ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ“. БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА МНОГО КАНДИСВАШЕ НА ПАТРИОТИКА В ГРАНИЦИТЕ НА ЗАКОНА. НАВЛЯЗОХМЕ В ЛОЗЯТА. НЯМАШЕ НИКАКВИ ОГРАДИ. ХОРАТА СИ ЗНАЕХА ИМОТИТЕ, И БЕЗ ПОРТУГАЛСКИ КАДАСТРАЛЕН ПЛАН. ЕДВА ЛИ НЯКОЙ СЕ ДОСЕЩАШЕ, ЧЕ ПРЕДНАМЕРЕНАТА ОБЪРКАЦИЯ, ПРЕВЪРНАТА В НАЦИОНАЛНА ОРИСИЯ, ЩЕ НАПРАВИ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ВЕЧНО ДА ТЪПЧЕ НА ЕДНО МЯСТО, ВЕЧНО ДА ЗАПОЧВА ОТ НАЧАЛО. НАПЪЛНИХМЕ КОШНИЦИТЕ С ПЛОД, ХАПНАХМЕ ГРОЗДЕ С КРАЕЩНИК И ТУЛУМЕНО СИРЕНЕ. НЕДАЛЕЧ НЕЩО ПРОШУМЯ. БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА ТРЕПНА, ПА ПОСТАНОВИ.
- ТУК КЕ ЧЕКАШ. САМУ ВПЕРЬОД ШЪ ГЛЕЙШ? НИКЪ'ВУ НЪНЪЗАТ – ЯСНУ!?! - ЯСНО ... ЯСНО ... КАК ДА НЕ Е ЯСНО ... БУЛЯ ЮЛЬОНКА СКОКНА, ОТУПА ФУСТАТА СИ ОТ ПРАХТА, ИЗКАЧИ БАИРА, ЗАЛЕГНА ЗАД ЕДНА ТРЪНКА, И ИЗЧЕЗНА. И АЗ, НЕКАДЪРНОТО ВАРНЕНСКО ГРАЖДАНЧЕ-ТЪПНЯ, ЗАГЛЕДАХ НАНАПРЕД, БЕЗ ДА СЕ ОБРЪЩАМ НАНАЗАД.

ЧАКАНЕТО ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО, А БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА НИКАКВА Я НЯМА..НЕ МОЖЕШЕ ДА НЕ СЕ ОБЕЗПОКОЯ. НАЛИ БЯХ ИЗПРАТЕН ЗА КУРАЖ. ЩОМ СЛЪНЦЕТО ПРИПАДНА ЗАД КЛОНИТЕ НА ТРЪНКАТА В МОРЕТО, НЕ САМО СЕ ЗАОБЕЗПОКОИХ, НО И, СЕ ЗАУПЛАШИХ. ПОНАДИГНАХ СЕ - НЯМА НИКОЙ. ПОНАВЕДОХ СЕ – СЪЩО НИКОЙ. ПОГЛЕДНАХ НАНАЗАД. НЯКАКВИ ХРАСТИ ЯКО СЕ ТРЕСЯХА. ГРАБНАХ НОЖ В РЪКА. И ТРЪГНАХ, ДА ОПАЗЯ МИЛАТА МИ БУЛЯ ЮЛЬОНКА. ДО ЕДИН ПЪН, ЗАД ОБЛАЦИ ЛЮТ ТЮТЮНЕВ ДИМ, ОТКРИХ ПОДПРЯНА ВОЙНСКА МЕШКА И АВТОМАТ НЯКЪДЕ ИЗПИСКА РАДИОСТАНЦИЯ . . - ЗЕМЛЯ, ЗЕМЛЯ, - РАЗБУБОТИ БАСОВ ГЛАС, - ВСЕ КАК ПОЛОЖЕНО – НАМ БОЛЬШЕ НЕ НАДО!
- А – А – А, НАДО, НАДО, ЕЩЕ РАЗ! - ГАЛЬОВНО ПРОПЯ ХУБАВИЯТ МЕЛОДИЧЕН ГЛАС НА БУЛЯ ЮЛЬОНКА. - А СЕЙЧАСЬ ДОМОЙ! - НАЗИДАТЕЛНО ПОСЪВЕТВА БАСОВИЯТ ГЛАС. - У НАС ВАЖНЫЕ ЗАБОТЫ. ОТ ДЖЕНДЕМ-ГЪСТАЛАКА ЛЕНИВО СЕ ИЗНИЗА БУЛЯ ЮЛЬОНКА. ПО-ХУБАВА ОТ ВСЯКОГА. ВЕСЕЛА И ЗАСМЯНА, КАКТО НИКОГА. С РАЗПУСНАТА КОСА. С ЧУМБЕР ПРЕЗ РАМО,. С ПРАКТИЧНО ЗАПРЕТНАТА ФУСТА. - НЕПОСЛУШНИК, С НЕПОСЛУШНИК! И МИ ЗАЛЕПИ ТАКАВА ПЛЕСНИЦА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЕ СТРЯСКАМ НА СЪН.

