СЪС СИЛАТА НА ТРАМОНТАНА, разказ, от хеми

(C) 1977 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

СЪС СИЛАТА НА ТРАМОНТАНА

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ПРЕЗ НОЩТА ИЗЛЕЗЕ ВЯТЪР. ВЯТЪРЪТ БЕ СИЛЕН И НАПОМНЯШЕ БУРЯ В БИСКАЯ. ТОВА Е ТРАМОНТАНА, РЕЧЕ СИ ЧОВЕКЪТ. ТАКА СИ СЕ ПРОМЪКВА. ПРЕЗ ФРАНГА-БАИР – ЧАК - НАНАСАМ. ПРЕЗ БЕЛОГРАД – ЧАК – ДО ПОРТА. ГОНИ МОРЕТО - ФЮЙ - Й - Й! ГОНИ ГО ВСЯКА ЕДНА КАЛПАВА НОЩ. ЛОШО Е, ЧЕ ВСЕ ПО-РЯДКО ГО УСЕЩАМ. ПОРАДИ КАКВО? ПОРАДИ ВЪЗРАСТТА, КАЗА СИ КАПИТАНА, ЕТО ПОРАДИ КАКВО. ВЯТЪРЪТ БЛЪСНА ВРАТАТА НА ГАРАЖА, ПРЕВЪРНАТ В АТЕЛИЕ ОТ ЖЕНАТА ТЪЧАЩА КИЛИМИ. ЗАПЪНАТА НЕ ОСОБЕНО ЗДРАВО, ВРАТАТА ПОХЛОПВАШЕ ПРИ ВСЕКИ ТРАМОНТАНЕН ПОРИВ. ВЪРВЕШЕ ШУМ НА БЯГАЩИ ЛИСТА. ВИХЪРЪТ ПРЕПУСКАШЕ С БЪРЗИНА НА ЕЛЕН.  И СЯКАШ СВЕТЪТ, БЕ ЕДИНСТВЕНО НА ДВАМАТА.

МОРЕТО БУЧЕШЕ НЕДАЛЕЧ. МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. И РЕШИ, ЧЕ МОРЕТО ВЕЧЕ НЕ ЕХТИ, КАКТО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ, КОГАТО БЕ ЕДИНСТВЕНО УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ В ТЕСНИЯ ПОЛУКРЪГ НА ДЕТСКИЯ ХОРИЗОНТ. ВПЕРИ ОЧИ В БЕЗЛИКИЯ БЯЛ ТАВАН. ИДЕЩОТО УТРО БУДЕШЕ ЦВЕТОВЕ ПО ОПЪНАТИЯ ВЪРХУ ТЪКАЧНИЯ СТАН КИЛИМ. 

ВЪРХУ ТВЪРДОТО ЛЕГЛО ПОД ШАРЕНА ЧЕРГА, ЕДНА ЖЕНА СТЕНЕШЕ ЖЕНАТА СЪНУВАШЕ МЛАДОСТ. СВЕТЛЕЕШЕ. МАЛКИЯТ КВАДРАТ НА ПРОЗОРЕЧ-НОТО СТЪКЛО ПОТРЕПВАШЕ ЗАЕДНО, С НАПЪНИТЕ НА ВЯТЪРА. ЗВЪНЛИВ СЪНЕН ЕКРАН ПРОНИЗАН ОТ НИШКИ НА АРМАТУРА. ПОДОБНО СМОК, ПО НЕГО ИГРАЕШЕ СЯНКАТА НА УГНЕТЕНА ОТ ВЯТЪРА ЛИПА. МЪЖЪТ СИ СПОМНИ ВИДА НА МОРЕТО, В ТОЗИ НИТО КЪСЕН - НИТО РАНЕН, ПОЛУНОЩЕН ЧАС. ПОМИСЛИ, КАК ВЪЛНИТЕ ПОЕМАТ ИЗ ГЛЪБИНИТЕ СИЛА И МОЩ, ЗА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ НИСКИТЕ БОРДОВЕ НА ТАНКЕРИ ПО РЕЙДА. КАК ГОРОЛОМНО РЕВАТ. КАК БЕЗПОМОЩНО ГРИЗАТ ПРЕСТАРЯЛАТА ВЪЛНОЛОМ-НА СТЕНА. КАК ТАЗИ СТЕНА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА МОРЕТО. ПОД РЪЧНОТЪКАНИЯ СЕЛСКИ ПЛАТ МЪЖЪТ, ПОЧУВСТВА ТОПЛИНАТА НА ЖЕНА. УСЕТИ ТЯЛОТО Й - НАЖЕЖЕНО И ТРЪПНО. ДОЧУ ДЪХЪТ Й. И, КАКТО ЛЕЖЕШЕ САМ-САМИН В НОЩТА, ОБХВАНАЛ СЕБЕ СИ, ЖЕНАТА И СВЕТА С МИСЪЛ СЕ ЗАПИТА, КОЕ ГО Е РАЗБУДИЛО ТАКА НЕНАДЕЙНО, И ЗАЩО. ТОГАВА, ОНЗИ СТОН ОТНОВО ИЗРАСТНА, ДОЙДЕ, И ГО СПОХОДИ. Я, КАЗА СИ СЪНЕНО МЪЖЪТ, НА ВЪЛНОЛОМА НЕЩО СТАВА. БЕ НЕЗНАЙНО КОЕ ПОКОЛЕНИЕ МАРИМАН. ОХ, КАЗА СИ, ТОЗИ БЕЛОГРАД, БРЕГЪТ, МОРЕТО, ГЕМИДЖИЛЪКА, ГДЕ ОТДАВНА НИКАКВИ ГИ НЯМА.  О, КАЗА СИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ МЪЖЪТ – НИМА ТАКА ЗАЧЕЗВА ВСИЧКО!?! 

ЗАЕДНО СЪС ЗВУЦИТЕ НА ТАЗИ НЯКАК БЕЗКРАЙНА НОЩ, ЗВУКЪТ ДОЙДЕ, ПРЕХЛОПА И НАХЛУ. РАЗЧУПВАЙКИ СЪПРОТИВАТА НА НЕМАДЖУНОСАНОТО ПОТРОПВАЩО ПРОЗОРЧЕ. ПЪК СЕ НАСТАНИ. ТОВА Е КАВАКЪТ, РЕШИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ ВЕЧЕ СИ ОТИВА, РЕЧЕ СИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ СТЕНЕ И СЕ ПРОЩАВА СЪС ЗЕМЯТА, С БРЕГА И БЕЛОГРАД, РЕЧЕ СИ, ПРОЩАВА СЪС ВСИЧКИ НАС, СЪС ВСИЧКИ ОНЕЗИ НА КОИТО В КРЪВТА  ШУМИ МОРЕТО. ЗАСАДЕН В ДАЛЕЧНИ ВРЕМЕНА ОТ ЦАР, ДОШЪЛ ЗА ДА ОТМИНЕ, СЛОМЕН ОТ ВЕТРОВЕ СЪДБОВНИ, КАВАКЪТ БЕ РЕШИЛ ДА СИ ОТИДЕ. БРЕГЪТ ГО Е ХРАНИЛ ДЕСЕТИЛЕТИЯ С НЕПОНЯТНА НАДЕЖДА. ВРЕМЕТО Е ГРИЗАЛО БРЯГ, ДЪНО, КОРЕНИ И КЕЙ. МОРЕТО ГО Е ПОИЛО СЪС СОЛ. КАВАКЪТ СЕ Е ПЕРИЛ-ВИРИЛ ВСРЕД НЕБЕТО. ОПЪВАЛ СЕ Е СРЕЩУ ВЕТРОВЕ, ОБЛАЦИ, ПТИЦИ, ХОРА И ЗМИИ. ЧАК ДО ТАЗИ ПРЕДЗИМНА БУРЯ,. РЕШИЛА И УСПЯЛА, ДА ГО ПРЕБОРИ. ТАКА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВСИЧКИ НИЕ, РЕШИ ЛЕЖАЩИЯТ ЧОВЕК, ЩОМ УДАРИ НАШЕТО ВРЕМЕ. ДАНО ДА Е СРЕД БУРИ. ДАЛИ ЩЕ Е ВСРЕД ХАЛИ? НЕКА БЪДЕ ОТВЕДНЪЖ. (ПРАС! ГУДБАЙ ФОРЕВЕР!)  МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. СКОКНА. ЛОВКО ЗАПОЧНА ДА СЕ ОБЛИЧА. ДОКАТО НАХЛУЗВАШЕ СТАРАТА ВОЕННА ГАЛАНКА БЕЗШУМНО И ТРЕСКАВО. ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ, ЧЕ КЪСМЕТ МУ НОСИ; ДОКАТО ТЪРСЕШЕ В ПОЛУМРАКА ЗАХВЪРЛЕНИТЕ ДЪНКИ; ЖЕНАТА ПРОДЪЛЖИ ПРЕЗ СВОЯТ СЛАДОСТЕН СПОКОЕН СЪН. ЖЕНАТА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЪНУВА, КАК ЗА ПОСЛЕДНО СИ СЕ ЛЮБИ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ Е БРЕМЕННА. ЗАПРЯ ЧАСЪТ НА РАЖДАНЕ НА СВОЯТ ЕДИНСТВЕН СИН. НАХЛУ В ОПЕРАЦИОННАТА, СЯКАШ ЧУЖД ЧОВЕК. ВИДЯ СЕ ДА ЛЕЖИ УПОЕНА. ВИКЪТ НА ДЕТЕТО СЕ ПРЕПОВТОРИ, НО ТЯ НЕ ОТВОРИ ОЧИ. САМО ПРИТИХНА С РЪЦЕ НА ГЪРДИ, ЗАГЛЕДАНА В ОТДАЛЕЧАВАЩИЯ СЕ ОБРАЗ НА НЕЙНИЯ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, ИЗВЕДНЪЖ ИЗРАСТНАЛ СИН. НАПУСКАЩ ОГРОМНАТА БЯЛА ОПЕРАЦИОННА ЗАЛА, ПОЛИТНАЛ НАД СВЕТА С ОГРОМНО РАЗЗЕЛЕНЕНО МАСЛИНЕНО ДЪРВО В РЪЦЕ. КАК НИЩО НЕ БИ МОГЛО ДА ГО ВЪЗПРЕ. ЖЕНАТА, В ПОЛУСЪН РАЗБРА, КАК МЪЖЪТ КРАЙ НЕЯ Е РЕШИЛ И ТРЪГВА. ИСКАШЕ Й СЕ ДА СТАНЕ, ДА СКОКНЕ, ДА ИЗВИКА: НАКЪДЕ В ТАЗИ БУРЯ, ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ - НАЛИ? НО СЪНЯТ, ВИДЯН ПРЕДИ МИГ БЕ ТОЛКОВА СЪКРОВЕН, И ЧУДЕСЕН, И ЧИСТ, И СВЕТЪЛ, И В БЕЛОСНЕГ; А МИГЪТ НА РАЖДАНЕ ТАКА БОЛЕЗНЕНО СЛАДЪК; ЧЕ ТЯ РЕШИ ДА ОСТАНЕ ПРИ СВОЯТ СИ САМОТЕН СЪН. СЪНИЩАТА НИКОГА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ, УСТАНОВИ ЖЕНАТА. КАКТО МЪЖЕТЕ, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДО ЕДИН ДА ОБИЧАМ.

ЩОМ ИЗЛЕЗЕ НАВЪН, МЪЖЪТ ВДИГНА ЯКÀ, А ТРАМОНТАНА ГО ПОДГОНИ СЯКАШ ПЛАТНОХОД, КЪМ ПРИСТАНИЩАТА НАДОЛУ, КЪМ РЕВЯЩОТО НЕИСТОВО МОРЕ, ЗАЛИВАЩО ВХОДНИЯТ ПРИСТАНИЩЕН ФАР, ЧАК ДО ЗЕЛЕНИЯ ЕДВА МЪЖДУКАЩ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ФЕНЕР. МЪЖЪТ ЗАПОЧНА ДА ПРИБЯГВА ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ ПОД НАПОРА НА БЕСНЕЕЩИЯ ВЯТЪР; ПРЕДЕСЕННО ТОПЪЛ - ПО ЗИМНОМУ СВИРЕП. В ПОСОКА НА ЗВУКА, ПРОНИЗАЛ ГО, ВСРЕД БЕЗСЪННА ЛЮБОВНА НОЩ. РАЗДВИЖИЛ НЕГОВАТА МАРИМАНСКА КРЪВ НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ КЪМ ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. КЪДЕТО ВОДЕХА ВСИЧКИ ПЪТИЩА НА ВЛЮБЕНИ. КЪДЕТО СЕ ПРЕСИЧАХА НЕЗАБРАВИМИТЕ ПЪТЕКИ НА МИНАЛО И ДЕТСТВО. ЗАГЪРБЕНО, ЗАБРАВЕНО, ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ. НО, КОЙ НЕ ПОМНИ СВОЕТО ДЕТСТВО? ЕДИНСТВЕНО ПРЕСТАРЕЛИТЕ МЪЖЕ, РЕШИ КРАЧЕЩИЯТ МЪЖ, ПОТРАКВАЙКИ С ПОДКОВАНИ ВИСОКИ ОБУЩА; БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВСЛУШВА В ГЛАСОВЕТЕ НА БУРЯТА; НО И ТОВА НЕ Е СЪВСЕМ СИГУРНО. И, НИКОГА СТАРИТЕ БАРАБИ, ЗАВИНАГИ ЗАКЪСАЛИ ВСРЕД АРОМАТ ОТ СПОМЕНИ ЗА ДЕТСТВО, МОРЕТА И ЖЕНИ. ВСРЕД ВОЙ НА ВСЕВЪЗМОЖНИ ТРАМОНТАНИ. СЪС ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО МЪЖЪТ, УСЕЩАШЕ ТЪТЕНА НА ПРОГНИЛОТО ОТ ВРЕМЕТО ДЪРВО, ПРОТИВЯЩО СЕ НА ДИВНАЛИЯТ МОРСКИ ВЯТЪР. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СПИРАШЕ. ПОЕМАШЕ ДЪХ. ЗА ДА ПОДРУГАЕ ЗАДЪХАН, И ГОДИНИ, И ВРЕМЕ. ПОСЛЕ, ХУКВАШЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ЪГЪЛ. ПРИЮТЯВАН ЗА КРАТКО. РАЗВЕСЕЛЕН ОТ НАДПРЕВАРА. ТРАМОНТАНА НЕ СИ ИГРАЕ, КАЗА СИ МЪЖЪТ, ТОЗИ ВЯТЪР НА ВЕТРОВЕТЕ – МАМАТА СИ ТРАКА. БЕ СРЕД НОЩ. НА КРЪСТОВИЩАТА СВЕТОФАРИТЕ, ПРЕТОВАРЕНИ С ВИДЕОКАМЕРИ, ПРЕМИГВАХА. СПРЯ, ПА ИМ ПОКАЗА СРЕДЕН ПРЪСТ ДО ЛАКЪТ. КАМЕРИТЕ ЗАПРЕМИГВАХА. СВЕТОФАРИТЕ ЗАГАСНАХА. Я, КАЗА СИ ЧОВЕКЪТ, СВЕТОФАРИТЕ СИ МЕ ПРИЗНАВАТ, А ОТДЕЛ „КУЛТУРА“ - НЕ. ДО КОГА!?! БЕЛОГРАД, МАЛЪК ГРАД НА БРЕГА НА ДРЕВНИЯ ТЕМАРИН, ПРЕЗ ЛЯТОТО БАЯ ОЖИВЕН, ПРЕЗ ЗИМАТА Е САМОТЕН КАТО ПРЯСНО РАЗВЕДЕНА ЖЕНА.

ТО БЕ ДЪРВО, ОТ ДАЛЕЧНОТО НЕГОВО ДЕТСТВО. ПРЕМИНАЛО КРАЙ БРЕГА НА МОРЕТО. КРАЧИЛО ВЪРХУ ПАЛУБИТЕ НА БРОЯЩИ СЕ НА ПРЪСТИ ПОСЛЕДНИ ДЕЛФИНОЛОВНИ ГЕМИИ; АУ - У – У!; ВЕЛИКАНИ КОРАБИ ТОГАВА. ДЕТСТВО, ОСТАВИЛО В СЪРЦЕ И УМ ВКУС НА ПЧЕЛНА ПИТА, НА ДИМ ОТ ПАРАХОДИ ПОД ПÀРА, НА НЕОСЪЗНАТО ЩАСТИЕ. БЕ ОТКРИЛ ТОВА БРЕГОВО ДЪРВО ОЩЕ, КАТО НЕВРЪСТЕН ЮНОША. ПОЛЗВАНО ЗА БРЕГОВИ СТВОР ЗА БАРБИТЕ-ДЕЛФИНОЛОВЦИ. НАСОЧВАЩО ДРЕБНИТЕ МОТОРНИ КОРИТА КЪМ ПОРТА. НЯКОГА, СТАРИЯТ БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКАТА, ХУБАВО МУ ГО БЕ ПОСОЧИЛ. ДОКАТО ВЪРТИ ЩУРВАЛА, ДОКАТО ПИЕ ДЕБЕЛИ "ТОМАСЯН", ЕДИНСТВЕН ЛУКС ЗА МАРИМАНИ ПО ОНОВА ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, ДОКАТО СИ ПОДСВИРКВА „ШУМИ МАРИЦА“, ЧЕ АНО ВОЙНАТА СВЪРШИ, БАРБА СЛАМКА БЕ ИЗБУБОТИЛ СЪВСЕМ ГЪГНИВО, ПРЕКАЛЕНО ВАЖНО. . - СКИВЪШ ЛИ ДЪРВОТО, МЛАДШИ - И - И . . . СКИВ' ДЕ, СКИВ! ! ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ-ТИХИ, БЕ ТРЕПНАЛ. . - СКИВЪМ, БАРБА, СКИВЪМ - КАК НЕ! ! БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКА, БЕ ПОСЕГНАЛ. БЕ МУ ЗАБИЛ ЕДИН ЗАД ВРАТА. ЕЙ ТЪЙ, ЗАЕДНО С ЦИГАРАТА В РЪКА. . - ЩО БЕ, БАРБА - А – А! !?! - КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!?! ! ОТ ОБИДА, БЕ ПРОПЛАКАЛ СЪС СЪЛЗИ. СЕГА, ПРИБЯГВАЙКИ ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ, ОСВЕТЯВАН ОТ БЕЗПОМОЩНИ СВЕТОФАРИ, ОТ ФАРОВЕ НА ОКЪСНЕЛИ КОЛИ, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЕ РАЗСМЕЕ. И, ТИЧАЙКИ ЗАЕДНО СЪС СМЪРТОНОСНО ВИЕЩИЯ ТРАМОНТАН, МЪЖЪТ СИ СЕ СМЕЕШЕ. А МИНУВАЧИТЕ, БЯХА СВИКНАЛИ С ТОВА.

ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, БОГАТОТО НА ДЕЦА И РОДНИНИ СЕМЕЙСТВО; ЗАЕДНО СЪС ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, ВУЙЧОВЦИ, ЛЕЛИ И БРАТОВЧЕДИ; ЖИВЕЕШЕ ДОЛУ, ПРИ САМОТО МОРЕ. В СЪЩАТА ТАЗИ ГРЪЦКА, А ВСЪЩНОСТ ЕВРЕЙСКА МАХАЛА; КОЯТО МЪЖЪТ СЕГА ПРЕКОСЯВАШЕ ЗАБЪРЗАН, НАД ОЧЕРТАНИЯ С БОРДЮР КАЛДАРЪМЕН БУЛЕВАРД. НЯКОГА СТАР РИМСКИ ПЪТ. ПАВИРАН, А ПОСЛЕ ЗАСМОЛЕН. И ВСЕ ПАК ДРЕВНОРИМСКИ. ПРЕТЪПКАН СЪС ЗАНЕМАРЕНИ МЕТАЛИЧЕСКИ МОСТОВЕ. НАСЕЧЕН ОТ КАПТИРАНИ НЯКОГАШНИ ДЕРЕТА, НЯКОГА ПЪЛНОВОДНИ РЕКИ, ХРАНИЛИ С ВОДА ЦЕЛИЯТ ДРЕВЕН ГРАД. ДНЕС ПРЕВЪРНАТИ В ЦИВИЛИЗОВАНИ КЛОАКИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН НАПОМНЯЩИ ЗА СЕБЕ СИ. 

КЪЩАТА БЕ ИЗОСТАВЕН ТУРСКИ ХАРЕМЛЪК. СЪС ЗАРЕШЕТЕНИ ДЪРВЕНИ ПРОЗОРЦИ. С РАЗРЕЗБОСАНИ ДЪРВЕНИ ТАВАНИ. ОГРАДЕНА С РАЗПАДАЩИ СЕ ТАРАБИ, С РУХНАЛИ КАМЕННИ ЗИДОВЕ. ЗАГРАБЕНА ОТ МЕСТНИ ПРЕКУПВАЧИ. ПРЕКУПЕНА ОТ ПРИДОШЛИ ТРАКИЙСКИ ПРИШЕЛЦИ. НАЕТА И ПРЕНАЕТА. ПОРАДИ НЕПОСИЛНИЯ НАЕМ БАЩАТА, ЕДИНСТВЕН РАБОТОСПОСОБЕН ГРЪБ В ОЛЕЛИЯТА БРОЕНА ЗА СЕМЕЙСТВО, ПРЕДЛАГАШЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО СЕБЕ СИ. АКО ИМАШЕ КОРАБИ. НО КОРАБИ, В ТАЗИ ТОЧКА НА СВЕТА, И ДНЕС ИДВАТ ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. БАЩАТА НЕ СЕ СВЕНЕШЕ ОТ ТОЗИ ПРЕЗРЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗАНАЯТ. ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ У ДОМÀ ПРИВЕЧЕР, ПОЧИСТВАШЕ ГРИЖЛИВО И ОКАЧВАШЕ ВЪРХУ ЕДНА ГРЕДА, НА КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ВИСЯХА КАЛАЙДИСАНИ МЕНЦИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА, СВОЕТО СОБСТВЕНО ТОВАРО-РАЗТОВАРНО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ. ОБШИТ С ДЕБЕЛ БРЕЗЕНТ И КОЗЯК, ЧОВЕШКИ ТОВАРЕН САМАР. ЖИВЕЕХА В НИСКИЯ СУТЕРЕН; ПАРИТЕ СТИГАХА ЗА СУТЕРЕН И ХЛЯБ; ОСТАНАЛОТО НАПОДОБЯВАШЕ ПРОСИЯ ПО КОМШИИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН, ДЪЖДОВЕТЕ ПРЕВРЪЩАХА УЛИЦАТА В ПЪЛНО-ВОДНА РЕКА, А В СТАИТЕ НАХЛУВАШЕ ВОДА, ТИНЯ И ЖАБУНЯК. ТОГАВА, С РАЗРЕШЕНИЕ НА НЕВИДИМИТЕ ХАЗЯИ, СЕМЕЙСТВОТО СЕ КАЧВАШЕ ВРЕМЕННО НА ГОРНИЯ ЕТАЖ. С ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ; ПОД ЗАПЛАХА ОТ ПРОГОНВАНЕ; ДА НЕ ДОКОСВАТ С ПРЪСТ ВАРАКОСАНИТЕ МЕБЕЛИ. НАЛАГАШЕ СЕ ДА СПЯТ ПО ТЮФЛЕЦИ, НА ЗЕМЯТА. ПОНЯКОГА ТИХИЙ; ТАКА ГО ЗОВЯХА ОТ МАЛЪК; ВЛИЗАШЕ В НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА СТАЯ. СНЕМАШЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА ТАБЕЛКАТА "ДАВА СЕ ПОД НАЕМ". ПРИСЯДАШЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ПРАШАСАЛ ДИВАН, ПОТЪВАЙКИ В МЕЧТИ. АРОМАТ НА ЛИВАНДО, НА НЕПОЗНАТИ ЖЕНИ И МЪЖЕ, НА НЕОСЪЗНАТО АСТРАЛНО ИЗЛЪЧВАНЕ, СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ'. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПОСИЧАХА СТАЯТА И ТРЕПТЯХА. ВСРЕД ПАЯДЖИНИ ОТ ПРОТРИТ БРОКАТ, РАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ – ТИХИЙ, ЗАРЯМВАШЕ ОМАГЬОСАН, ДОКАТО ПРИПАДНЕ МРАК. БУДЕШЕ СЕ ОТ КРЯСЪЦИ НА ГЛАРУС. В КЪЩНАТА ТИШИНА, ОХКАХА И СЕ РАЗСЪХВАХА СТАРИННИ МЕБЕЛИ. ПРЕХВРЪКВАХА ЕЛЕКТРЕТНИ ИСКРИ. ВЕЧНИ ЧАСОВНИЦИ ОТМЕРВАХА ВСЕВЕЧНО ВРЕМЕ БАВНО ПРИПАДАШЕ МРАК. ФАРЪТ ОГ ГÀЛАТА КОСЕШЕ, СЪС СНОП БЕЗПОМОЩНА СВЕТЛИНА. КЪМ ПОЛУНОЩ БУРЯТА СЕ ЮРВАШЕ, ЗАЕДНО С ТЪЛПИ ВСЯКАКВИ ЖЕНИ. ЖЕНИТЕ  ОТ СЪНИЩАТА; ПРЕБРАДЕНИ И УХАННИ, НЕНАСИТЕНИ С ЛЮБОВ, ОСЪДЕНИ НА САМОТА, НЕПОЗНАТИ  А МИЛИ; БРОДЕХА ПРЕЗ ПЛАНИНИ, ДОЛИНИ И ПУСТИНИ; БЕЗГРИЖНО ЯЗДЕЙКИ  ДВУГЪРБИ КАМИЛИ. И СВЕТЪТ МУ СЕ РАЗКРИВАШЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО ИСКАШЕ ДА БЪДЕ. ЗАСПИВАШЕ В ПРЕГРЪДКИ НА МЕЧТИ. ЕДВА ТОГАВА ЖЕНИТЕ СЕ ПРИБИРАХА, ВЪВ ВИСЯЩИТЕ ПО СТЕНИТЕ ПОРТРЕТИ. 

НА ДВОРА ИМАШЕ КЛАДЕНЕЦ, ОБЛИЦОВАН В МРАМОР ОТ НЕДАЛЕЧНАТА КРЕПОСТ, КОЯТО ВЕКОВЕ НАРЕД СИ СЕ РАЗПАДАШЕ, И ВСЕ НЕ УСПЯВАШЕ А ГО СТОРИ ОКРАЙ. ЕДИН ОТ МАЛКОТО КЛАДЕНЦИ, В КОИТО ВОДАТА НЕ БЕ ГОРЧИВО-СОЛЕНА. ЕДИН ДЕН, ЧЕРПЕЙКИ ВОДА ЗА СЪБОТНОТО ОБЩО ПРАНЕ, В ГОЛЯМОТО ДЪРВЕНО КОРИТО, МОМЧЕТО ЗАСТИНА С КОФА В РЪЦЕ. ДОЛУ, НА ПРИСТАНИЩЕТО, ВЪРХУ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ТОПОЛИ; ЗАСАДЕНИ ОТ ЦАР ФЕРИНАНД КОБУРГ-ГОТТА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО В НАЧАЛОТО НА ВЕКА,; СЕ ВЕЕШЕ ЗНАМЕ. ЗНАМЕТО БЕ ОГРОМНО И ТЕЖКО. ВЯТЪРЪТ ГО РАЗВЯВАШЕ, КАКТО СИ ИСКА. ОТ ТОВА ТОПОЛАТА СЕ ГЪНЕШЕ. МОМЧЕТО ЗАХВЪРЛИ КОФАТА С ВОДА.  ПЛЮ СИ НА ПЕТИ И ЛИТНА, ПРЕПЪВАЙКИ СЕ ОТ БЪРЗАК. НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОД ВИСОКИТЕ КЛОНИ НА ДЪРВЕСАТА, СЕ БЕ СЪБРАЛА ТЪЛПА ЗЯПАЧИ И ПОЛИЦИЯ. РАБОТА НА ИЗРИТАНИ ОТ РАБОТА ХАМАЛИ, ЗАДИГНАЛИ БАЙРАКА ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ХВАНАЛИ БАС, ДА ГО РАЗВЕЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКО. ХВЪРЛИ СЕ НИЗ ПРАШНИЯ СТРЪМЕН СКАТ. ПРЕСЕЧЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ. НАМЕРИ СЕ ПОД ДВЕТЕ СТРЕЛНАТИ В НЕБЕ ТОПОЛИ.

КАТО ГО ВИДЯХА ЗАПЪХТЯН, ПОЛИЦАИТЕ ГО ПОВИКАХА ПРИ СЕБЕ СИ. БЕЗ ДА СЛИЗАТ ОТ ОБЛЕЧЕНИТЕ В МЕШИН КОНЕ, РАЗПОРЕДИХА. - КАЧВАЙ ГОРЕ! - ИЗРЪМЖА СТАРШИЯТА ПОД МУСТАК. - СМЪКВАЙ ДОЛУ! МОМЧЕТО СЕ ОГЛЕДА. ОТ КОРАБИТЕ ПРОСВЕТВАХА ДАЛЕКОГЛЕДИ. ПРИТИХНАЛИ, СТРУПАНИТЕ ДОКЕРИ ГО СТРЕЛНАХА СМРЪЩЕНО, СЪС САМАРИТЕ НА ГРЪБ. ИЗПЛЮЩЯ КАМШИК. ДРАГОСТА СКОКНА, ПА СЕ ЗАКАТЕРИ. ЗАЩОТО БЕ ДРЕБЕН И ДЪРЗЪК; КОЛКОТО БУТ В ХАЛИТЕ, А ПРОКЛЕТ КАТО ГЛАРУС, РЪМЖЕШЕ ПОНЯКОГА БАРБА СЛАМКА; СТИГНА ВЪРХА ЗА МИНУТИ. ПРОТЕГНА РЪЦЕ, НО ПЛАТЪТ БЕ ПЛЪТЕН И ТЕЖЪК, А КЛОНЕТЕ СЛАБИ И КРЕХКИ, ТА СЕ ОГЪВАХА, ДОКАТО ДЕРЕШЕ ПЛАТ ПОДИР ПЛАТ. ОГЛЕДА ПОД СЕБЕ СИ. С ОЧИ НА ПТИЦА ОТКРИ МЕЖДУ ПОЛИЦАИТЕ БАЩА СИ ОВЪРЗАН, С ПОРТОВИ ВЪЖА. ИЗПСУВА МРЪСНО. СТРЕЛНА СЕ КЪМ ЗЕМЯТА. КЛОНИТЕ ГО ШИБНАХА В ЛИЦЕ. СТЕБЛОТО ПРОГОРИ ДЛАНИТЕ. ОТ КОРАБИТЕ ЗАРЪКОПЛЯСКАХА. ТУПНА ТЕЖКО ВЪРХУ ЗЕМЯТА. ВДИГНА ОБЛАК ПРАХ. ОТБЛЪСНА НАСОЧЕНАТА СРЕЩУ МУ ОМБРЕЛА. ХУКНА ПОД ТРОПОТА НА КОНСКИ КОПИТА. МЕЖДУ БАЛИТЕ С ПАМУК. ПРЕЗ ВАГОНИТЕ СЪС ЖИТО, ПРИЮТИЛ В ПАЗВА ЗНАМЕ НА ПАРЧЕТА.

ПРИПОМНЯЙКИ СИ ВСИЧКО ТУЙ, МЪЖЪТ УСИЛИ ХОД. ПРЕВЪРНА ГО В ТИЧАНЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, КЪМ ВЕКОВНАТА ДВОЙКА ДЪРВЕТА. ПРИ ВСЯКА МЪЛНИЯ, ДЪРВЕТАТА РОНЕХА ЛИСТА СРЕБРЕЕЩИ, КАТО МОНЕТИ. И ВЯТЪРЪТ БРУЛЕШЕ, ЩО МУ ПОПАДНЕ. ДОСТИГАЙКИ ДВЕТЕ ДЪРВЕСА, ЧОВЕКЪТ СЕ ОГЛЕДА. В СВЕТЛИНАТА НА ПОЛЮШВАЩИ СЕ КОРАБНИ ЛУСТРИ, ОТКРИ ЦЕПНАТИНА. РАЗКЪСАЛА ДЪРВОТО ОТ ВРЪХ ДО КОРЕН. ЩОМ ТРАМОНТАН ПРИШПОРЕШЕ, ДЪРВОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СТЕНЕ И ДА НАПОМНЯ. КОГАТО СПИРАШЕ ЗА МИГ, ТОПОЛАТА СЕ ИЗПРАВЯШЕ. НЕДОСТИЖИМО ПРОБЛЯСВАЙКИ, СЪС СРЕБРОТО НА СВОЯТА ПОЗЛАТЕНА ЗЕЛЕНИНА. МЪЖЪТ ЛЮБОВНО ПРИСТЪПИ. ОБГЪРНА ДЪРВОТО С ТЯЛО И РЪЦЕ. И ЗАОХКА, И ЗАПЛАКА. ВЯТЪРЪТ СБРА СИЛИ. ДЪРВОТО ОТХВЪРЛИ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕКА. ИЗДАДЕ. БОЛЕЗНЕН СТОН. РАЗТРЕСЕ СЕ, ПА РУХНА. 

ЗАЕДНО С РУХВАНЕТО НА ДЪРВОТО, МЪЖЪТ СЕ ВТУРНА КЪМ НЕГОВАТА КОРОНА. СЯКАШ ОТНОВО ИЗМИНА СВОЯТ НЯКОГАШЕН ПОЛУЗАБРАВЕН ДЕТИНСКИ ПЪТ КЪМ ВЪРХА. НО СЕГА, ТОВА БЯХА УМОРЕНИ КРАЧКИ НА ЧОВЕК, С ТЪГА В ПРИМИРЕНИ СВЕТЛИ ОЧИ; С ТЪПКАНИ С ПАРАХОДЕН И ТЮТЮНЕВ ДИМ ДРОБОВЕ. РЪЦЕТЕ МУ ДОКОСНАХА СРАСТНАЛ КЪМ СТЕБЛОТО ДЪРВЕН ПРЪТ. ЧОВЕКЪТ ДОКОСНА ОСТАНКИ ОТ ПЛАТ, А ТЕ МИГНОВЕНО СЕ РАЗПАДНАХА. СВЕТНА СЪС ЗАПАЛКА. ПРЪТЪТ НА ЗНАМЕТО БЕ СРАСТНАЛ И, С ДЪРВО, И С КЛОНИ. ИЗВАДИ СГЪВАЕМ НОЖ. ПОСЕЧЕ КЛОНЕТЕ. И ИЗТРЪГНА ИЗГЛАДЕНИЯ, ОТ ВЕТРОВЕ И УРАГАНИ, ОТ МРАЗ И СЛЪНЦЕ, ПРЪТ. ПРИТИСНА КЪМ СЕБЕ СИ НЕОБИЧАЙНАТА СИ ПЛЯЧКА. СЯКАШ ПРИТИСНА КЪМ СЪРЦЕТО СОБСТВЕНАТА СИ ДУША. ОГЛЕДА СЕ. НЯМАШЕ НИКОЙ. СМУТЕН, КАТО ОТ КРАЖБА, ПОЕ ОБРАТНО КЪМ АТЕЛИЕТО И ЖЕНАТА.

ЗАВЪРНА СЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТИЧЕШКОМ. В ТОПЛОТО КАТО ПОЛОГ ЛЕГЛО, ЖЕНАТА ГО ОБГЪРНА СЪНЕНО С РЪЦЕ. ТИХО-ТИХИЧКО ПРОМЪЛВИ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ВНЕЗАПНО ДА Я НАПУСКА. ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ДАВИ В МОРЕТА И, ВЪВ ОКЕАНИ. ЧЕ Е МНОГО ПО-СТАР ОТКОЛКОТО СЕ МИСЛИ, А ЩУР КОЛКОТО СИ ИСКА. МЪЖЪТ ДИВО СЕ РАЗСМЯ. ТРЕСКАВОЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО. ПОСОЧИ ПРЪТА ОТ ЗНАМЕТО. - ЗНАЯ . . . - ЗАЯВИ ЖЕНАТА. - НАЛИ СИ МИ РАЗКАЗВАЛ ВСИЧКО ТУЙ? МЪЖЪТ НЕ ПОМНЕШЕ ДА ГО Е ПРАВИЛ. - ИСКАМ СИН! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА ТИХО. - СЕГА . . . НЕЗАБАВНО . . . МЪЖЪТ КИМНА С ГЛАВА. ПРИТИСНА ЖЕНАТА КЪМ СЕБЕ СИ. И, ПОТЪНА В МЪРТВЕШКИ СЪН.

ВИДЯ СЕ ОТНОВО МЛАД, ЩУР, ГОТОВ ДА ВЪЗКАЧИ КЛОНЕТЕ НА НЕ ЕДНО ДЪРВО, ДОКАТО ТРАМОНТАНА БИЕ В ОЧИТЕ МУ ЗАДМОРСКИ АРОМАТИ. И, СЯКАШ ОТНОВО ПРИГАЛИ С ДЛАН ПРЪТА НА ЗНАМЕТО, А ТО СЕ ВЕЕШЕ И ДИШАШЕ НА СВОБОДА. В СЪНЯТ МУ СЕ МЯРНА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ – СЛАМКА; СЪС ЩУРВАЛ В РЪЦЕ, С ДЕБЕЛА “ТОМАСЯН“-ЦИГАРА В УСТА, С МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД НА ГРЪД, С АЛЧНИ ЗА ПАРÀ ОТ МОРЕТО ДЖЕБОВЕ. - КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!?!

Revised 16.03.2016.