МИШКОВА ГРАДИНКА, разказ от Хеми

(C) 2016 - Bogomil K. AVRAMV-Hemy

МИШКОВА ГРАДИНКА

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

В СТАР БЕЛОГРАД, ИМАШЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПОЕТ. АЛА ВСИЧКИ ЦВЪРЧАХА СРЕЩУ НЕГО. НА ПОЕТА НЕ МУ ПУКАШЕ. БЕ МУ ВСЕ ЕДНО, КОЙ КАКВО БИ КАЗАЛ. ПОЕТЪТ НЯМАШЕ НИКАКВА СОБСТВЕНОСТ, НО СИ ИМАШЕ ПОЕЗИЯ. КАКТО ДОБРЕ СЕ ЗНАЕ В ПОЕЗИЯТА; ОСВЕН РИТМИЧНИ ПОТОЦИ ОТ ДУМИ, ХИЛЯДИ НЕДОКОСНАТИ ЖЕНИ И НЕДОСТИЖИМИ МЕЧТИ; ИМА В ДОБАВЪК - КАКВО ЛИ НЕ. В ПОЕЗИЯТА ОБАЧЕ РЯКО ИМА ТРОХИЦА ХЛЕБ НАШ НАСУЩНИЙ. КОГАТО НАМИРАШЕ НЯКОЙ БЕДНЯШКИ ЛЕВ, ПОЕТЪТ ОТПЕЧАТВАШЕ ПОРЕДНА ТЪНКА КНИЖКА С ПОЕЗИЯ. ПОСЛЕ, СЕ ОПИТВАШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ. ПОЕЗИЯ РЯДКО СЕ ЦЕНИ, И ОЩЕ ПО-РЯДКО СЕ ХАРЧИ. НЕ САМО В БЕЛОГРАД, А В ЦЕЛИЯТ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ. ЩОТО, ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ КАТО СИ ТАНАНИКА ЧАЛГА, ЧЕТЕ ПОЕЗИЯ.

ЩОМ ОТМИНЕШЕ ЗИМАТА И ОТПОЧВАШЕ ПРОЛЕТТА, ПОЕТЪТ ИЗЛИЗАШЕ С КАШОН АВТОРСКИ КНИГИ, В МАЛКАТА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА, В КОЯТО БЛИКА УЗАПТЕН МИНЕРАЛЕН ИЗВОР. ПОНЯКОГА МИНАВАХА ВАРНЕНЦИ, И ЧУЖДЕНЦИ СТОЛИЧАНИ. НЯКОЙ ОТ ТЯХ ГО НАРУГАВАХА. ДРУГИ ГО ЗАПРИКАЗВАХА. РЯДКО, НЯКОЙ СИ КУПУВАШЕ КНИЖКА. ЕДИН ПРИЗРАЧЕН ПОДИР ОБЕД, НА ЛЯТОТО НА ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ПОЕТЪТ, ЗАЧЕЛ СЕ В ДРЕВНИЯТ ОВИДИЙ, БЕ ИЗЛОЖИЛ СВОЯТ КАШОН С ПОЕТИЧНИ КНИЖКИ, ПОЛЕГНАЛ ВЪРХУ СВОЯТА СИ ПЕЙКА. ПЕЙКАТА БЕ ОБЩИНСКА, НО ЦЯЛ БЕЛОГРАД Я ИМАШЕ, ЗА ПОЕТИЧЕСКА. НИКОЙ НЕ СЯДАШЕ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОКАНА. ВНЕЗАПНО, НАД ПОЕТА НАДВИСНА ТЕЖКА СЯНКА. ТОВА БЕ МЕСТНИЯТ ОБЩИНСКИ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ПОЕЗИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО.
- ТУК НЕ СЕ СПИ! - КАЗА ЧОВЕКЪТ С ПАПИОНКА И БОМБЕ. - ЩЕ МЕТЕМ.
ПОЕТЪТ РАЗБРА, ЧЕ Е ЗАДЯВКА.
- НЕ СПЯ, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ КРОТКО, - ЧЕТА ОВИДИЙ.
- А КАШОНЪТ? ТАКАВА ТЪРГОВИЯ Е НЕ – ЗА – КОН – НА, БА! - ИЗДАВАМ КАСОВА БЕЛЕКА, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ ПОЕТИЧЕСКИ.
- БЕЛЕЖКА МОЖЕ ДА ИЗДАВАШ, НО ТРОТОАРНО ПРАВО НЕ ПЛАЩАШ.

ПОЕТЪТ СЕ ЗАЧУДИ, ДАЛИ ДА ПЛАЧЕ ЛИ – ИЛИ ДА СЕ СМЕЕ. БЯХА УЧИЛИ ЗАЕДНО В ЕДНА ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ГИМНАЗИЯ, ПОСЛЕ В ЕДИН И СЪЩ ЧАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ. БЯХА ИМАЛИ ОБЩИ ЛЮБОВНИЦИ. И БЕЗБРОЙ ЗАПИВКИ, СЪС СВЕТОВНИ ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ.
- УТРЕ, ДА ТЕ НЯМА! - ПОСТАНОВИ ЗАКОНЪТ.

ПОЕТЪТ НЕ ОБЪРНА ВНИМАНИЕ НА ТАЗИ ЗАДЯВКА. НЕ ПРЪВ ПЪТ БЕ ЗАПЛАШВАН И ПРОГОНВАН. АЛА, КОГАТО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ОТИДЕ ДА ОТКРИЕ СВОЯТА ДЖЕБНА СЕРГИЙКА, ПЕЙКАТА СЕ ОКАЗА ОПОЖАРЕНА. И, ДОКАТО ПОЕТЪТ СИ ПРАВЕШЕ СЕЛФИ, ДОЙДЕ ТОВАРЕН КАМИОН, И ОТНЕСЕ ВСИЧКИ ПЕЙКИ ОТ КРЪГЛАТА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА.
Said - 21.03.2016.