DRONES/ДРОНОВЕ, разказ, от Хеми

ДРОНОВЕ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

БУДЯ СЕ РАНО. ПО-РАНО ОТКОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО. ОЩЕ В ЗОРИ. СТАРАТА ЛЕЖИ КРАЙ МЕН В ТИШИНА. В НЕЯ СЕ ДОЛАВЯТ УДАРИТЕ НА НЯКАКВО СЪРЦЕ. НЕ Е НЕЙНОТО. ТО БИЕ ТОЛКОВА ТИХО, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЧУЕ. НЕ Е И МОЕТО. РИТЪМЪТ Е ДРУГ. ЧУЙ. ТУП-ТУП-ТУП ... ТУП-ТУП ... ТУП-ТУП-ТУП ... ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? НЯКАКВО ЧУЖДО СЪРЦЕ ВИТАЕ ОКОЛО НАС. ИЗПЪЛНЕНО С БЕЗРАЗЛИЧИЕ. СЪС СТУДЕНИНА. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? НИЩО НЕ СИ ПРЕДСТАВЯШ. САМО КИМАШ ДОВЕРЧИВО С ГЛАВА. ВЯТЪРНИЧАВ СИ, КАТО ОНЗИ, ГДЕ КЛАТИ ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРВЕТАТА. ДАЖЕ ПОВЕЧЕ.

ТА, КАЗВАМ ТИ МОМЧЕ, СТАРАТА ЛЕЖИ В ТИШИНА. ЧУВСТВАМ НЕЙНОТО ТЯЛО ПОД ТЪНКАТА ЗАВИВКА, КАК НЕ ИСКА ДА ИЗСТИНЕ. ПИТАМ Я, КЪДЕ БРОДИ В СВОИТЕ СТАРЕШКИ СЪНИЩА. НЕ КАЗВА. МЪЛЧИ. ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ОТВАРЯ СЪНЕНИ ОЧИ. ЗАВЪРТА ГИ НАСАМ-НАТАМ. САМО ЕДНИ ОЧИ СА ОСТАНАЛИ ВЪРХУ НЕЙНОТО СУХО ЛИЦЕ. ПРЪВ ПЪТ ЛИ МЕ ВИЖДА? ПОСЛЕ СЕ РАЗМЪРДВА. ТИХО КАЗВА. „ТРЪГВАЙ, ДРАГОСТА, ТРЪГВАЙ ...“ И, ОТНОВО ЗАТВАРЯ ОЧИ. И МЪЛЧИ. ТОЗИ ДРЕЗГАВ ГЛАС ЖИЛИ. СТАВАМ НЕОХОТНО. ПРИГОТВЯМ СЕ. ТРЪГВАМ. НЕЗАВИСИМО ОТ УТРИННИЯ ХЛАД. ПОДЧИНЯВАМ СЕ. НА ЕДНА ЖЕНА.

ЩОМ ЗАЗОРИ ДОБРЕ, ЩОМ ЗААЛЕНЕЕ НАД БАЛКАНА, ИЗВЕЖДАМ КОНЧЕТО. ЕДВА ВПРЕГНАТО – ТО ХУКВА. В ПОЛУМРАКА КОПИТАТА МУ ИЗБИВАТ ИСКРИ. НАВЯРНО МИСЛИ ГОРКОТО, ЦЯЛ ЖИВОТ ИСКРИ ЩЕ РОНИ. ОТ СЛУЧАЙНИ КАМЪНИ - ПОД ОСТРИ КОПИТА. НА МЛАДИНИ, ДА, ВЯРНО Е, НА МЛАДИНИ ИСКРИ ЛЕСНО СЕ ДОБИВАТ. ПЛАНИНИ СЕ ПРЕМЕСТВАТ ДОРИ. ДОКАТО СВЕТЪТ СЕ РАЗКРИВА ДЪЛБОК И ИСТИНСКИ, КАКТО НИКОГА СЛЕД ТУЙ. И ЗВЕЗДИ, СЯКАШ ИМА ПОВЕЧЕ В НЕБЕТО, И ЗВЕЗДИ. С РЪКА ДА ГИ ДОКОСНЕШ. И, СЕ РАДВАШ. И, ЛЕТИШ. НА МЛАДИНИ. АХ – ДА – НА МЛАДИНИ!

НЕ, НЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ МЕСТА, ПОПИТА ЛИ МЕ НЯКОЙ, БИХ МУ РЕКНАЛ. СЪВСЕМ НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ КРАЙ. НАСКОРО СЕ ЗАВЪРНАХ. ОТ КАК ОНЕЗИ ГЛАСОВЕ ОТ МИНАЛОТО ЗАГОВОРИХА И ЗАКЪНТЯХА, ТА МЕ ИЗПЪЛНИХА. НАХЛУХА В НАСТОЯЩЕТО. ЗАВЪРТЯХА МЕ ПРЕЗ МИНАЛОТО. ПОДГОНИХА БЪДЕЩЕТО. НАПРАВИХА ДА ОСЪЗНАЯ, КАК ОЖИВЯВАМ ТРЕСНАТ ОТ СПОМЕН. ДИВИ ВЕЧНИ ГЛАСОВЕ, ИЗПЪЛНИЛИ БЕЗДНА СПОМЕНИ. ДО НЕОТДАВНА, ДОКАТО САМИ СЕ НАРЕЖДАХА НЕЩАТА, НЕ СЕ И СЕЩАХ. КИМИ ЛЕГОВИЩЕ - КИМИ СВОБОДА. ПЕТДЕСЕТ ЛЕТА В ГРАДА ЖИВЯХ. ОПОЗНАХ ГО. ГРАДИХ ГО. НО, СЪРЦЕТО МИ ОСТАНА В ШУМАТА. ПО ВЪРХАРИ И ЕЗЕРА. ИЗ ГОРИ И ПАСИЩА. ПО СТАРОДАВНИ ХАЙДУШКИ МЕСТА. ПО ПАРТИЗАНСКИ – БА! СЕГА, ПРЕТЪРКУЛВАЙКИ НА ТАЗ ПРЯСНА А ГНИЛА КАРУЦА КОЛЦАТА, КАТА ДЕН СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ОСТАВЯЙКИ ГРАДЪТ ДА ШУМИ В СЕБЕ СИ. ДА РАСТЕ. ДА СЕ РАЗМНОЖАВА. ВСЕ ЕДНО. ОТ БАЛКАНА ПО-ВИСОКО, НЯМА ДА ИЗРАСНЕ. ЗНАЕ СЕ, КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ КАТО СИ СЕ ЗНАЕ, БИ ТРЯБВАЛО ДА СИ СЕ ЗАВЪРНА НА СЕЛО. У ДОМА. ТАМ ДА СТОЯ. ТАМ ДА ГАСНА. АМЪ МОЙТУ СЯЛУ ВЕКИ НИКЪКВУ ГУ НЕМЪ. РУШНАТО Ò ЗЕМИ. КАКТО БЕ ЦЪФТЯЩО ДО ПРЕЦЪФТЯВАНЕ. ИНАЧЕ, ЛЕГОВИЩЕТО ИДЕ НАДАЛЕЧ. ТРУДНО СЕ ДОСТИГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ВЪРЛУВА ИЗ ГЛАВАТА МИ. ЗАЕДНО С ПЪТИЩАТА И ПЪТЕКИТЕ КЪМ НЕГО. ДА СЕ МЪДРИ В СЪРЦЕТО МИ. ТАМ ДА СИ СЕ ВЪРТИ. ТАМ ДА ПРИЗОВАВА. КОПИТА НЕ ОСТАНАХА, МУНЧЕ, НЕ ОСТАНАХА БОЙНИ КОПИТА. ТРУДНО ВЪРВЯ, И СЕ ЗАДЪХВАМ. ТОВА ЛИ БЯХ ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ? КАКВА КАРУЧКА. ХУКВАМ ПЕШ. ЗА НАСАМ. КЪМ-ТО ЛЕГОВИЩЕТО … ПЪТЯТ ПЪЛЗИ И СЕ ВДИГА. НАВИСОКО. КЪМ СЛЪНЦЕТО. ГДЕТО ИЗГРЯВА ИЗВЕДНЪЖ. ДА БАГРИ БАЛКАНА В КЪРМЪЗЪ. ДА ДВИЖИ СЕНКИТЕ ИЗ МРАКА. ДОКАТО ГИ ПРОГОНИ. ТОГАВА ИДЕ ДЕНЯТ. НАХЛУВАЙКИ ПРЕЗ ПРОСЕКИ И ПРОПАСТИ, ДЕНЯТ ПРОКАРВА РУСЛО НА СВЕТЛИННА РЕКА. СПИРАМ КОНЧЕТО. ПУСКАМ ГО. САМО ДА СЕ ОПРАВЯ. ТРЪГВАМ ПЕШАЧКА СРЕЩУ ТЕЗИ ПОТОЦИ РАННОДНЕВНА СВЕТЛИНА. ДАНО МЕ РАЗТВОРЯТ В СЕБЕ СИ. СВЕТЛИНАТА НИКОГА НЕ ОСТАРЯВА. КОГАТО ИМА ДЕН. ХВАЩАМ ЮЗДИТЕ НА КОНЧЕТО В РЪЦЕ. НАПРЕДВАМ ПРЕЗ ПРОСЕКИ, ПЪТЕКИ, ПЪТИЩА И ПОЛЯНИ. ДЕНЯТ НЕ ПРЕСТАВА ДА КЪПЕ В СВЕТЛИНА. НЕ ПЪТЕШЕСТВАМ ЛИ, ПРЕЗ ТИХО И ПРОЗРАЧНО МОРЕ-ОКЕАН? С КОРАБ СВИЛ ПЛАТНА – МОЯТА КАРУЧКА. С ЕДИНСТВЕН ГРЕБЕЦ – ТОВА СЪМ АЗ. С БРЕГОВЕ – РЕДКИТЕ КРАЙПЪТНИ ДЪРВЕСА. ПОКРАЙ КОИТО БЕЗПРЕСТАННО СЕ ПРОМЪКВАМ. ИЗПЛАШЕН ОТ НЕОЧАКВАНАТА СВЕТЛИНА. ПРОНИКНАЛА ИЗЦЯЛО В МОЕТО СЪРЦЕ. ШЕПТЯ НЕПОЗНАТИ ДУМИ. ИЗВИРАЩИ ИЗ ЗАСПАЛИ В МЕНЕ ДЪЛБИНИ. ПРИДОШЛИ НЕПОНЯТНО ЗАЩО. ИЗРИГНАЛИ ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ДАЛИ НЕ, ЗА ДА СИ МЕ ВЪЗВЪРНАТ КЪМ ПРОПУСНАТОТО ОТ ЖИВОТА? ОГЛЕЖДАМ СЕ. ОТКРИВАМ - НЕ СЪМ СЪВСЕМ САМ. КРАЙ КАРУЧКАТА ПОДТИЧВА СЪЩОТО МЪЛЧАЛИВО ГНЕВНО МОМЧЕ, В ЧЕРВЕНИ ШОРТИ И АЛЕНА ТЕНИСКА. АМА, КАК РАВНОМЕРНО ТИЧА. ДА НЕ Е НЯКОЙ ДРОН!?! ВЕЧЕ ПЛЪПНАХА И МЕЖДУ ХОРАТА.

- ХЕЙ, МУНЧЕ, НАЛ' НИ СИ ДРОН!?!

А МОМЧЕТО ТИЧА ЛИ ТИЧА - НЕ ОТГОВАРЯ. НИМА СЕ СРАМУВА, ЧЕ НЕ Е МЕХАНИЧЕН ДРОН! КАКВО СРАМЕЖЛИВО МОМЧЕ. АМ' ТИ МУНЧЕ НЕИЗВЕСТНО, ПЪК ТОЛКОЗ МНОГО СВЯСТНО, ДОКАТО ТИЧАШ КРАЙ КАРУЦАТА, ХУБАВО ЛИ СЛУШАШ? САМО ТИ СИ МЕ ЗНАЕШ. САМО ТИ СИ МЕ ЧУВАШ. САМО ТИ СИ МЕ РАЗБИРАШ. ЩО НЕ СЕ НАДСМИВАШ НАД МОИТЕ СТАРЕШКИ ВРИЧАНИЯ - А? ДРУГИТЕ ГО МОГАТ. ТУЙ СА ВИДЯЛИ ОТ БАЩА И МАЙКА. 

- ПЪК, КАЧИ СЕ НА КАПРАТА, БА МУНЧЕ, НЕ ПРИТЕСНЯЙ СЯ, ЩОМ НИ СИ ДРОН! ИМА МЯСТО ЗА МНОЗИНА. ПЪК, С МЕНЯ СИ САМО ТИ. БРЕ, БРЕ, БРЕ, НЕНАСИТЕН ЗА ТИЧАНЕ ЧОВЕК. ТИЧА ЛИ ТИЧА. А ЖИВОТА - СЛЕДВА ЛИ ТЕ БЕ МУНЧЕ, ИЛИ ТИ НЕГО СЛЕДВАШ? ТИЧАЙ, ДА МУ СЕ НЕВИДИ! КАТАЛЯСАШ ЛИ – ЩЕ СПРЕШ. ТОВА ЩЕ ДА СТОРЯ, И АЗ.  ДЪ СИ ПУБЪБРИМ НЪ РЪЗДУМКЪ – БА!

ПУЩИНАК БЕ ТАЗ' ГОРА ПРЕДИ ГОДИНИ, ПУЩИНАК НЕПРОХОДИМ. ТЪЙ ДА ЗНАЙШ. ЗА ШУМКАРСТВО РОДЕНА. И, ЗА БРАН. ИЗРАСТНА ОТ ТОГАВА. МНОГО СЕ РАЗВИ. ПРОБИ С ВЪРХОВЕ НЕБЕСАТА. ПОДПРЯ ГИ С КОСТЕЛИВИ ДЛАНИ. С КЛОНИ ГИ ОПЛЕТЕ. ЗАКРИ ГИ СЪВСЕМ. ДРУГА СТАНА ТАЗ' ГОРА. УЖ МОГЪЩА. УЖ НЕПОКЛАТИМА. УЖ ОПАЗВАНА. А ВСЕ ПО-БЕЗПОМОЩНА. СЕКАТ Я ЗА СТРОЕЖ. С БИВОЛИ Я ВЛАЧАТ. С ТРАКТОРИ. С ВЕРТОЛЕТИ Я ПРЕНАСЯТ. НАКЪЛЦАНА. ПАРЧЕ ПО ПАРЧЕ. СТВОЛ ПОДИР СТВОЛ. СВЕЗКА ПОДИР СВЕЗКА. ОТ ВИСОКОТО КЪМ НИСКОТО. ПОТОК ДЪРВЕСНИ ТРУПИ. ПРАВО В ГЪРЛОТО НА ДЪСКОРЕЗНИЦАТА. ЗА НЕЯ РЕЖИМ ЗА ТОК – НЯМА. ИМА РЕЖИМ НА ПОГЛЪЩАНЕ. ЗАД ДЪСКОРЕЗНИЦАТА Е СУШИЛОТО. ТАМ БИЧМЕТО СЪХНЕ. ХИЛЯДИ БИЧМЕТА НАРЕДЕНИ В ПИРАМИДИ. ЩОМ СЛЪНЦЕТО СЕ ВДИГНЕ, ПОВЕЧЕТО НЕ ИЗДЪРЖАТ. ИЗКОРУБВАТ СЯ. ЕДИНСТВЕНО ЗРЕЛИТЕ ИЗДЪРЖАТ. ЕДИНСТВЕНО ЗРЕЛИТЕ. ОТ ТЯХ ПРАВЯТ КОРАБИ. ЩО Е ТУЙ „ЗРЯЛОСТ“? НЕ СЕ ЛИ ПОДЗАПИТВАШ? КАК ЕДНИ УЗРЯВАТ, А ДРУГИ НЕДОУЗРЯВАТ!?! ЗАЩО НЯКОЙ ПРЕЗРЯВАТ ИЗПРЕВАРВАЩО? ЗАЩО ЕДНО БИЧМЕ ЗА КИЛ И ВЪЛНОРЕЗ БИВА, А ДРУГО И ЗА ПОДПАЛКИ НЕ ЧИНИ? - ЗАЩО БА МУНЧЕ? НАЛ' НЪ ШКОЛУ 'ОДИШ!! МЪЛЧИШ. ЗНАЕШ ЛИ, КОЛКО МНОГО ИМАМ ДА КАЖУВАМ? И ГО КАЖУВАМ – АМА, КОЙ А МЕ ЧУЙ? ХА, БИЙ ПЪТ ЩОМ САКАШ. ИМА КАКВО ДА НАУЧИШ. - НАИСТИНА, НЕ НА ЛЪЖА, ЩО ОЗНАЧАВА ТАЗ' ТЕЖКА ДУМА „ЗРЯЛОСТ“? КАК ЕДНИ УЗРЯВАТ РАНО, А ДРУГИ НИКУГИШ!?! ЗАЩО ЕДНИ БИЧМЕТА ЗА ГЕМИДЖИ КИЛ СТАВАТ И ЗА ВЪЛНОРЕЗ, А ДРУГИ - И ЗА ПОДПАЛКИ НЕ ЧИНАТ? ЗÀЩО НИ УТГУВАРЯШ, БА МУНЧЕ, САМУ ТИЧАШ И МЪЛЧИШ НА Т'ВА ЛИ ТЯ УЧЪТ В ШКУЛОТУ - А?“

СЛЕД СКАЛАТА В ДЯСНО, НАЧЕВА ЧЕРНИЯТ ПЪТ. ТЪЙ ЗАПОЧВА ТОЙ. ИЗВЕДНЪЖ. ВСРЕД САМАТА ПУСТОШ? ВСРЕД БЕЗМЕРНА САМОТА? ТОЗИ ПЪТ КЪМ ЛЕГОВИЩЕТО ВОДИ. НИЙ АСФАЛТИРАН ТОЙ МУНЧЕ. НИКОГИШ НЕМЪ ЪСФАЛТ ДЪ ВИДИ. ПИТАМ СЯ, ТЪЙ ЛИЙ ПО-ДУБРЕ – ИЛ' ИНЪК. И, НЕ МОГА ДА СИ ОТГОВОРЯ. ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИН' ТОЯ ПЪТ, БЕ САМО ЕДНА ДИВА ПЪТЕКА. ЕДИН ЗАВЪРТЯН ГЪСТАЛАК. ПАРТИЗАНСКИ ГОРИ, ТИЛИЛЕЙСКИ. ХЕЙ! ТИЛИЛЕЙСКИ ГОРИ, МУНЧЕ, ТИЛИЛЕЙСКИ! СЕГА ГЛЕ'Й – СТАНАЛО НА ПЪТ. НЕМЪ КЪК. И НЕГУВ РЕД ЗЪ ЪСФАЛТ КЕ ДО'ДИ. НЕМЪ ВЕКИ НИЩУ ТИЛИЛЕЙСКУ. НИЩУ НАШЕНСКУ. САМУ ЮРУПЕЙСКИЕ ПУРУГРАМЫ.

КАТО ДНЕС ПОМНЯ ОНЗИ АВГУСТ. „ПОСТЕН АВГУСТ“ ГО НАРЕКОХМЕ. ПОМНЯ ВСЕКИ ДЕН – ВСЕКИ ЧАС. ТУК ЛИ СИ МУНЧЕ? ДЪ СЯ ЧУДИ ЧУВЯК – ДЪ СЪ МАЙ – КАК СЯ СПАСЯЙШ В ТОЗ ТОЛКУЗ НА БАИР ЖИВОТ. А, ТИЧАШ ЛИ ТИЧАШ. СЛУШАЙ СЕГА, СЛУШАЙ. НЯМА СПИРАНЕ ПО ТОЗ' ПЪТ, МУНЧЕ. АМА НИЕ КЕ ПОСПРЕМ. КЕ РАЗПРЕГНЕМ КОНЧЕТО. НЕКА ПОПАСЕ. НЕКА ХАПНЕ НЕЩО ГОРКОТО. ПЪК ТИ ЛЕГНИ И ПОЧИНИ. НИКАК НЕ Е ЛЕСНО, ДА ПОДТИЧВАШ КРАЙ ПРАЗНА КАРУЦА. ВСЯКА ЗАРАН. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН. ЗАЕДНО С МЕНЯ. ВЕДНЪЖ НАГОРЕ. ПОСЛЕ НАДОЛУ. ЗАРАДИ ЕДНИТЕ СЛАДКИ ПРИКАЗКИ МОИ, ДОКАТО ТИ ДУМА НЕ ОБЕЛВАШ. НЯКОГА И АЗ ТИЧАХ ТЪЙ ПОКРАЙ ЧОРБАДЖИЙСКИТЕ КАРУЦИ. ДАНО ИЗУЧА ЗАНАЯТ. АБЕ, НЯМА ЛИ ШКОЛÒ ЗА ТЕБЕ, БЕ МУНЧЕ? ВСЕ КРАЙ МЕНИ ПУДТИЧВЪШ. ВАКАНЦ' ЛИ!?! АХА! БРАВОС ЗНАЧИ. СЕГА, ТИ СИ ЕДИН МАЛЪК ЦАР. МОЖ' ДЪ ТИЧЪШ, КАК' ИСКЪШ – ГДЕ' ПУИСКЪШ. ИЗБРАЛ СИ ДА ТИЧАШ СЛЕД МОЙТА КАРУЦА. ВСЕ ТЪЙ ДРЪЖ. ДОКАТО АЗ ДЪРЖА ЮЗДИТЕ. ВЕЧЕ ОТПОЧИНА – А!?! ГОТОВ СИ ВЕЧЕ – А!?! ТРЪГВАМЕ – А!?! ХАЙ' МЯТАЙ СЯ ЪА КЪРУЦЪТЪ. НЕДЕЙ ДА СЯ ХЪБИШ ДЪ ТИЧЪШ. НИЩО, ЧЕ КАРУЦАТА Е ИЗОГРАФИСАНА ЧЕРВЕНО. КАКТО ДА ВЪРТИШ ТОЗ ЖИВОТ, ОТ ЧЕРВЕНО ТРЪГВА – НА ЧЕРВЕНО СВЪРШВА. АМА, КЪТУ СИ ДРОН, САМУ ФЪРКЪШ – ПРИФЪРКВЪШ . . .

БЯХМЕ ПОДГОНЕНИ ОТ ВСЪДЕ ТОГАВА, МУНЧЕ, БЯГАХМЕ ДА СЕ КРИЕМ. И, ВСЕ ПОВЕЧЕ СТАВАХМЕ, ЧЕ ВСЕ ПО-ТРУДНО СТАВАШЕ ДА СЕ КРИЕМ. БЕЗ ХЛЯБ. БЕЗ ВОДА. БЕЗ ПАТРОНИ. ПЪК, С РАНИЦИ ПЪЛНИ С ЧЕРВЕНИ КНИЖКИ. А ПОТЕРИТЕ МУНЧЕ - БЕЗБРОЙНИ. НАЙ-НАПРЕД СЕЛСКИТЕ ПЪДАРИ. ПОСЛЕ ДЖАНДАРМЕРИЯ. ПОЛИЦЕЙСКИ УНИФОРМЕНИ. ТАЙНИ ПОЛИЦЕЙСКИ. ВОЙСКА С АРТИЛЕРИЯ. КОНТРАЧЕТИ. ТЕ БЯХА НАЙ-ОПАСНИ. БЯХМЕ КАЛПАВО ВЪОРЪЖЕНИ, А ДОБРЕ ПОДГОНЕНИ. ТОГАВА СЕ НАСОЧИХМЕ КЪМ ЛЕГОВИЩЕТО. СТАРО МЕЧЕШКО ЛЕГОВИЩЕ. ЗАВЪЛЧЕНО, ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ ОБИТАВАНО ОТ БЯСНА КУЧКА, ЗАРАДИ ТУЙ ПРАЗНО. ЕДВА ГО ОТКРИХМЕ. СЪВСЕМ СЕ ДОТЪТРИХМЕ. ЗАХВЪРЛИХМЕ РАНИЦИТЕ И ТОРБИТЕ. ПРЕГЪРНАХМЕ ОРЪЖИЕТО С ПО ЕДИН ПАТРОН В ЦЕВТА. ПЛЬОСНАХМЕ СЕ НА СУХАТА ШУМА. ВЕДНАГА ОТКЪРТИХМЕ.  УСТАЙХМИ ИДИН ЧАСÒВЯ, МУНЧЕ. ТОЗ' ЧАСÒВЯ БЯФ АЗ, МУНЧЕ. ЗЪ ЗЛЪ УЧАС' ЗАСПАХ, МИЛУЙ МУНЧЕ. ТОЛКУ МУНОГУ БЯФ КАТАЛЯС'. - ХЕЙ, ТУК ЛИ СИ, МУНЧЕ? ОЩЕ ЛИ ТИЧАШ ПОДИР МЕН'? МНОГО НЕ ОСТАНА. ИДЕ КРАЯТ!

СПАХМЕ ЩО СПАХМЕ, НАСПАХМЕ-СИ-СЯ.  ЩОМ СЕ РАЗМЪРДАХА ВСИЧКИ, РАЗБУДИХ СЕ И АЗ. НИКОЙ НЕ РАЗБРА, ЧЕ СЪМ ЗАДРЯМАЛ. ТУЙ Е ЛОШОТО НА САМОТНИТЕ ПОСТОВЕ. ВЕДНАГА ЗАСПИВАТ. КЪМ ЗАЛЕЗ СЛЯЗОХМЕ ПРИ РЕКАТА.  БИСТРА СЪЛЗИЦА, А ПОТЕЧЕ МЪТНА И КЪРВАВА. ТЪЙ ПОТЕЧЕ РЕКАТА, А ВСРЕД НЕЯ, ВСИЧКИ НИЕ – НЕДОВОЛНИТЕ ОТ ВЛАСТ И УПРАВИЯ ХАШЛАЦИ, РАЗСЪБЛЕЧЕНИ, БЕЗОРЪЖНИ, ГОЛИ, НАЪРВЕНИ СРЕЩУ ВЛАСТ, ЖАДНИ ЗА ЗЛАСТ, ИМАНЕ, ПАРИ И ЖЕНСКО..

- ХЕЙ, МУНЧЕ, ЙОЩ ША ТЪ ПИТЪМ, КАТО КАК СЕ КАЗВАШ. ПОНЕ ТОВА КАЖИ. СТИГА СИ МЪЛЧАЛ. ГОЛЯМ МЪЖ, А ПРИТЕСНИТЕЛЕН. ДРАГОСТА ЛИ РЕЧЕ? ХАЙ, МАМАТА ДА СЯ НИВИДИ. ВСЕ МОЙТУ ИМЯ НОСЯТ ТЕЗ' МУНЧЕТИЯ, ГДЕ ПУДИР МОЙТУ КАРУЦ' ПУДТИЧВАТ. ДРАГО – ДРАГОСТА. ЧИЙ ДРАГОСТА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕШ, ОСВЕН МОЙ!?!УСВЕН ЪКУ НИ СИ НЯКЪКЪВ СИ ШУГЪФ ДРАГО-ДРАГОСТА ДРОН!?! РУКНА МЪТНА И КЪРВА РЕЧКАТА, МУНЧЕ. ТЪЙ ПОТЕЧЕ ТЯ. А АЗ, МУНЧЕ, ВСЕ НА ПОСТ ОБИКАЛЯХ. ТОЛКО ТИХО И МИРНО БЕ НАОКОЛО, ЧЕ РЕШИХ И АЗ ДА СИ СЯ ИЗКЪПЯ. ЗАХВЪРЛИХ ПОД ЕДИН БРЯСТ ОРЪЖИЕ И КОЗЕВА ТОРБА. ПА ЦАМБУРНАХ ПУСРЕД 'СИЧКИ.

ТОГАВА СТАНА ТЯХ – КАКВАТО СТАНА. ИЗ ГЪСТАЛАКА НА САМИЯТ СКАТ ЛУМНА ОГНЕН ЕЗИК НА КАРТЕЧНИЦА. ПОСИПАХА СЕ КУРШУМИ. ВЗРИВИХА СЕ ГРАНАТИ. ПЪРВА ПАДНА СВОБОДА. НЕ МОГА ДА КАЖА, КАК СЕ НАМЕРИХ ПРИ НЕЯ, В ЕДИН МИГ, МУНЧЕ, ЗА МНОГО КРАТКО ВРЕМЕ. КАК Я ИЗТЕГЛИХ НА БРЕГО, МУНЧЕ. КАК ЗАЛЕГНАХ ДО НЕЯ. ГОЛ, БОС, ПОБЕСНЯЛ И ОГЛУШАЛ. ИЗРИНАТ ОТ СТРАХ, ПОТОПЕН В КРЪВ, В НЕЙНАТА КРЪВ. И ЛЕЖАХ ТАМ МУНЧЕ, ХЛЕНЧЕЙКИ И РЕВЕЙКИ, ДОКАТО КОМАНДИРЪТ НЕ МЕ ПРОГОНИ. - ХАЙДЕ НА КАПРАТА СИНЕ, ЩО ДА БИЕШ ПЪТ? НАЛИ СИ МНОГО МОЙ? КАЧИ СЕ ДОКАТО Е ВРЕМЕ. КОНЧЕТО ЩЕ НИ ВОДИ. СТАРО И ОПИТНО Е ТО. ПОЗНАВА ПЪТИЩА И ПЪТЕКИ - СЕКЪКВИ. - Я, ПА НЕ СÀКАШ. АМИ – АКУ ЩЕШ! ХУБУУТУ НИМОЙ НЪ СИЛЪ – НИКУГИШ!

ИЗТЕГЛИХМЕ СЕ ПРЕЗ ДЕРЕТО. ДРАГОСТА МИЛИ МОЙ, ОЩЕ ПО-ГЛАДНИ. ОЩЕ ПО-ЖАДНИ. ОЩЕ ПО-ДРИПАВИ. БЕЗОРЪЖНИ, МУНЧЕ, СЪВСЕМ БЕЗОРЪЖНИ. АМА КУРАЖЛИИ КЪТУ ГОСПУД-БОГ. ГЛУТНИЦА РАЗЯРЕНИ ПСЕТА. ГДЕ ЛАЯТ, ПЪК НЕ ХАПЯТ. ВЛАЧЕХМЕ СЪС НАС СВОБОДА, А ТЯ НА УМИРАЧКА ГОРКАНА. ДНЕС 'УБАВО ЗНАЯ. СВОБОДАТА ВИНАГИ Е НА УМИРАЧКА. НЯМА КОЙ А Я КРЕПИ, МУНЧЕ, НЯМА. СПРЯХМЕ НА ЕДНО МЯСТО. СЪБРАХМЕ ПЕТ ПАТРОНА, И ЕДНА ПУШКА. И, ИЗОСТАВИХМЕ СВОБОДА. САМА В ТАЗИ БЕЗБРЕЖНА ГОРА. С ПЕТ ПАТРОНА В ПУШКАТА, И ГЪРДИ СТАНАЛИ РЕШЕТО. НАСРЕЩУ ВРАГА. - ДА МУ ДАДЕ ДА РАЗБЕРЕ. ОТТЕГЛЯХМЕ СЕ ТЪЖНО, ТИХИЧКО И ВНИМАТЕЛНО, НАПЪЛНИЛИ ГАЩИТЕ ОТ СТРАХ. ВСЕ ПО-НАВЪТРЕ В ГОРАТА. ТОГАВА СЕ ЧУ ИЗСТРЕЛ. САМО ЕДИН. ТОЛКУЗ.  - НЪЛ' РАЗБИРАШ, СИНЕ? НЪЛ' ПАНИМАЙШ!?! МИ КАК ШИ МЪ ПЪНИМАЙШ, КЪТУ СИ САМУ ИДИН ШИБЪН МИХЪНИЧЪН ДРОН. 'МИ, МАНИ Я ТАЗ' КИТЪРЪ КИТАЙСКЪ УТ ГЪРБЪ СИ – БА ЧУВЕК! ДА НИ МИ СТАНИШ САМУ НЪ ДРОН И ПУЛУВИНЙЪ В ДУБАВЪК! - ЗАХВЪРЛИХ ОРЪЖИЕ И ТОВАР. ЗАВИХ, КАТО ВЪЛК. А КОМАНДИРЪТ МЕ ПОДРИТВА.- ВЪРВИ ДА Я ИЗМЪКНЕШ! БЕ РАЗМАХАЛ НОЖ – ЗАКОЛВА-МЯ – КЪТ' НИЩУ..
ИЗОСТАНАХ ОТ КОЛОНАТА.  СВИХ ОТ ПЪТЕКАТА. ПРОПЪЛЗЯХ ОБРАТНО. НИКОЙ НЕ МЕ СРЕЩНА. НИКОЙ НЕ МЕ ПУШНА. ПРЕКОСИХ ГОРАТА КАТО СВОЙ ИМОТ. БЕЗ ДА МИСЛЯ ЗА КУРШУМ, КОЙ' БИ СВИРНАЛ ОТ ВСЪДЕ. БЯХМЕ ОСТАНАЛИ ЕДИНСТВЕНО ПТИЦИТЕ, ЖИВОТНИТЕ ГОРСКИ И АЗ. ЛУТАХ СЕ КАТО ВСРЕД СЪН. СТЕНЕХ КАТО ЛУД. ПАДАХ НА КОЛЕНЕ, ВИЕХ. И ОТНОВО . . . И ОТНОВО . . . . И ОТНОВО . . . А НОЩТА МЕ ВЛАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ, НАПРЕК'-НАДЛЪЖ', ПРЕЗ РЯДКАТА ГУРА ТИЛИЛЕЙНЪ, ПУ ДИРЕТУ НЪ РИКАТЪ, КЪМ МЯСТУТУ ГДЕ' ПАДНА МИЛАТА ВСИНЦАМУ СВОБОДА.

- СВОБОДО – О – О .. . СВОБОДО – О – О . . .СВОБОДО – О – О . . . МАКЪР ДЪ ЗНАЕХ, ЧИЙ МЪРТВЪ.

ХЕЛЕ, НА РАЗСЪМВАНЕ СТИГНАХ. ТАМ, КЪДЕТО ВЧЕРА БЕ СТРЕЛЯНО, ВСИЧКО БЕ ПРАХ, КАМЪНАК И ПЕПЕЛ. ТРЕВАТА БЕ КЪРВАВО ОХЛУЗЕНА ОТ ВЛАЧЕНЕ. ВОНЕШЕ НА ПЪРЖЕНО ЧОВЕШКО. КЛАДАТА ВСЕ ОЩЕ ДИМЕШЕ. КУМУНИС-НИКУМУНИС – ПРЕКРЪСТИХ-СЯ. УВИХ РЪЦЕТЕ СИ В ПОТНАТА РИЗА. РАЗРОВИХ ПЕПЕЛТА. ОЩЕ ТОПЛИ, СТЪПАЛАТА НА СВОБОДА. ДИМЯХА ТОВА БЕ ОСТАНАЛО ОТ НЕЯ.  - ТИ, МУНЧЕ, ЩО ХОДИШ БОС? ИЗ ГОРАТА БОЛ ТРЪНЕ. ТРЪНЕН Е И ПЪТЯТ. ЧЕРНИЯТ ПЪТ. УТРЕ ДА ОБУЕШ НЕК'ВИ УБУВКИ. КУ НЕМЪШ УБУВКИ, ИМЪМ ИДНИ ЛЪСКЪВИ ГУМИНИ ЦЪРВУЛИ УТ СТАЛИНОВУ ВРЕМЯ, ПАЗАРУВЪНИ С КУПОН. ША ТИ УЙДИСЪТ – ЗНАЯ АЗ.

ВСЕ ПАК, ОСТАВА НЕЩО ПОДИР ХОРАТА, КАЗАХ СИ, НИ МОЖ' ДЪ НИ УСТАНИ НЯЩУ. ПОСЕГНАХ И ПРИТИСНАХ, НА ГОЛО, ОБГОРЯЛАТА ВСЕ ОЩЕ ТОПЛА ПЛЪТ НА СВОБОДА. ГДЕ СЕ НАДЯВАШЕ, СВЯТ ДА ПРЕБРОДИ, ПЛОД ДЪ УСТАЙ. ТОГАВА ТОПЛИНАТА, ПОСЛЕДНАТА НЕЙНА ЖИВИТЕЛНА ТОПЛИНА, ПРЕМИНА В МЕН. ЗА ДА ОСТАНЕ. ЗАБЪРСАХ ПОДЛИТЕ СЪЛЗИ.  ОГЛЕДАХ МЯСТОТО. ЗАПАМЕТИХ ГО. ПОВЛЯКОХ СЕ НАНАЗАД РИДАЕЙКИ, ХРАЧЕЙКИ КРЪВ, ВИЕЙКИ. ПРЕЗ ЗАСТИНАЛАТА ПЕПЕЛ. ПРЕЗ РАЗХВЪРЛЕНИТЕ ОТ МИНИ ДЪРВЕСА. ДОСТИГНАХ ВЛАЖНОТО УСОЕ. ОТКРИХ ЕДИН ЕСТЕСТВЕН ТРАП. СКЪТАХ ОСТАНАЛОТО ОТ СВОБÒДА ТАМ. С ГОРСКА ТОР И ЛИСТАК ГО ЗАХЛЮПИХ. ЕДИН НАЙ-ТЕЖЪК КАМЪК, КЮТНАХ ОТГОРЕ. ТОЛКОЗ.  - ХЕЙ, МУНЧЕ! 'ЩО ИЗОСТАЙШ – БА ЧУВЕК? НИКАГДА НЕ ИЗОСТАЙ!?! ТИЧАЙ, ТИЧАЙ, ТИЧАЙ С МЕН'. ТУЙ ГДЕ ША ТИ КАЖЪ, ЧИ ДЪ ТЯ ПУУЧЪ, В ШИБЪНТИ ВИ КУМУПЮТЪРТИ ВИ ГУ НЕМЪ. ИКОНУМИСЪНУ'Й-ТО НЪНЪРОЧНУ. ТЪЙ ДЯ! СТАНЕ ЛИ ДА ПРЕМИНА СЕГА ОТ ТАМ, МОМЧЕ; А ТОЗ' ЧЕРЕН ПЪТ ПРАЙ ДЪ ГУ МОГЪ; ЧУВСТВАМ СТЪПАЛАТА НА СВÒБÒДА, ДА МЕ БИЯТ В ГРЪД – ТАМ ДА ПОТРОПВАТ. А СЪРЦЕТО МИ, БЕДНОТО МОЕ СЕЛСКО СЪРЦЕ ЗАПОЧВА, КАТО ЛУДО ДА ЕЧИ. СЯКАШ ТЪПАН НА СЕЛСКИ ГЛАШАТАЙ СЯ ИБАВЪ ТАМ. ПРОВИКВАМ СЕ, МУНЧЕ, А НЯМА КОЙ ДА ЧУЕ, СВÒБОДА Я НЯМА! И НИКОГА НЯМА ДА Я ИМА.

ПОДИР МЕСЕЦ НЕЩАТА СЕ ОБЪРНАХА НАОПАЦИ. СЛЯЗОХМЕ В БЕЛОГРАД. ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА. ОГРАЖДАНИХМЕ СЯ – КОЙ БИ ПОМИСЛИЛ? А ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ПРЕВЪРТЯ. ГОДИНИТЕ НИ ПРЕГАЗИХА. ХЕЙ ТАКА, БЕЗ НАШТА ЖИВА СВОБÒДА.  И, ЕТО МЕ ОТНОВО ТУК.  ЗЪЗНЕЩ. ТРЕПЕРЕЩ. ПРЕГЪРБЕН. СТАР, СТАР, МНОГО СТАР – УДИВИТЕЛНО СТАР. А, ОНЕЗИ УДАРИ ВЪРХУ СЪРЦЕТО МИ БЛЪСКАТ ЛИ БЛЪСКАТ, НАПИРАТ А ГО ПУКНАТ. И, ТО НЕ ПРЕСТАВА ДА ЕЧИ. СЯКАШ ТЪПАНА НА ОНЗИ ГЛАШАТАЙ, ГДЕ ТОГИЗ ПРЕМИНА ПРЕЗ ТИНТЯВИНО, БИЕЙКИ ЦАРСКИЙ СИ БАРАБАН, ЗА ДА ОПОВЕСТИ НА СЕЛЯНИ, СЕЛЯНДУРИ И ЕВАКУИРАНИ ГРАЖДАНЯ

- АЛОУ, СЕЛЕНИ, СЕЛЕНДУРИ И ГРАЖДАНЯ-ИВАКУАНТИ! ПРАЙТЕ СИ СМЯТКЪТЪ – Ъ – Ъ! ИБАЛУЙСИМАМЪТЪ - ВЕКИ ИМЪ СВУБУДЪ!. 

ДОБРЕ НАЗНАЙВАЩ, ЧЕ СВÒБОДА Е РАЗСТРЕЛЯНА В ГОРАТА, НЪЛ' БЕШИ С НАЗЕКА В ГУРАТЪ!?! АМА НАЛИ Е ГЛАШАТАЙ. ЩО МУ КАЖАТ – ТУЙ ПРОВАДЯ.

- ХЕЙ, МУНЧЕ, КУДА ИЗЧЕЗНА? ДЪ НИ ТРЪГНЪ ДЪ ДИРИШ СВУБОДЪ? ТЪКЪВЪ НЕМЪ - БА! ТУЙ-Й САМУ ИДНО ЛЪЖОВНУ ПУНЯТИЕ.

ТОЙ, ПАМЕТНИКЪТ, ДОСТА Е ДАЛЕЧ.  НАДАЛЕЧ ОТ МЯСТОТО ГДЕ ПОЛОЖИХ ОНЗИ НАЙ-ТЕЖЪК КАМЕН. ТЯ НЕ ПАДНА ТОЧНО ТАМ, ГДЕ СЕГА СЕ ИЗВИСЯВА ТОЗ' УЛАВ ПАМЯТНИК НАРИЧАН БЮСТ. НО, ТЪЙ БИЛО ДАЛЕЧ ПОВЕЧЕ ФУНКЦИЙУНАЛНУ, БЕ ЗАЯВИЛ ТОГАВА АРХИТЕКТА, МАКАР ДА ИСКАХ НА-СЪВСЕМ ДА МУ ПОМОГНА. ОТРАКАН МЪЖ БЕ ТОЗИ ЛИЧЕН СТОЛИЧЕН АРХИТЕКТИН. ТРЯБВАЛО КЕРАТИВНО ПРОСТРАНСТВО, ПОВЕКИ НАРОД ДА СЕ С'БЕРЕ. СЯКИШ ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО. НАРОД ДА СЕ СБЕРЕ. ЗА СВОБОДА ДА СЕ ХОРТУВА, ДОКАТ' СВОБОДА НИЙДЕ СЕ НЕ ВИДИ. ЗАРАТУЙ, ПУТЪРСЯТ ЛИ МЯ СПОМЕНИ ДА ПОМЕНУВАМ, ОТКАЗВАМ ИМ СИНЕ, СЪВСЕМ ОТКАЗВАМ. РАЗГЕЛЕ, В ПОСЛЕНО ВРЕМЕ СЛУШАТЕЛИТЕ, НИКАКВИ ГИ НЯМА. УТРЕЧИНО БИЛО ТУЙ, ЧИ СВОБОДА-Й УБИТЪ. - ВИЖ, МУНЧЕ, ДРОН-НИ-ДРОН, НЪ ТЕБЯ НИ БИХ УТКАЗЪЛ ИСТИНЕТЕ НЪ ИСТИНЕТЕ. АМЪ, КЪТУ НИ ПИТЪШ.! ЗÀЩУ НИ ПИТЪШ - БА? ХА СИГЪ СЛЕЗ ДЪ ПОВЪР'ИМ, ЧИ КОНЧИТУ СОВСЕМ КАЛДИСА.

ТЯ, СВОБОДА, ПАДНА В НИСКОТО. ВСРЕД ТРЪНАЦИТЕ НА ПОРЕЧИЕТО. ДНЕС ИЗБУЯЛИ В НЕПРОХОДИМА ГОРА. ПОЗНАВАМ МЯСТОТО ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТОЧНО. ОТ СТАРИЯТ ВЕКОВЕН ДЪНЕР ПЕТДЕСЕТ КРАЧКИ НА СЕВЕР. ОТ СИВИЯ ГРАНИТЕН БЛОК – СЕДЕМ КРАЧКИ НА ЗАПАД. ОТ КОРИТОТО НА СУХАТА ЧЕШМА – НА ЮГ - СЕДЕМНАДЕСЕТ РАЗКРАЧА ДВОЙНИ. КЪДЕТО СЕ СРЕЩНАТ СТЪПКИТЕ – ТАМ Е ТЯ - СВОБÒДА.  - ИДНЪ ВЪДЪЛЪБНЪТИНКЪ С ТЕЖЪК КАМИК КЪТУ СЯЛСКУ СEРДЦЕ ВЪРХУ Й. ТАМ Е СИНЕ. ГДЯТУ ИМЪ СЕРДЦЕ -ТАМ ТЪРСИ.“

ЕСЕНЕС, МИЛИЙ, ЕСЕНЕС СЕ ВДИГНАХ КУЦУК-НЕКУЦУК, ПО БАИРА. ТА ДО САМОТО ТЕПЕ. ГДЕ В СТАРИ ВРЕМЕНА Е БИЛО ВЕТРЕНИЦА. ПОТЪРСИХ КОРЕНИ С БОЖУР. РАЗРОВИХ ЗЕМЯТА С ДЛАНИ. РЪЦЕ КАТО ЛОПАТИ ИМАМ. ИЗВАДИХ ЛУКОВИЦИ – ЦЯЛ ЧУВАЛ. ПРЕНЕСОХ ГИ НА ЛЕГОВИЩЕТО. ЗАКОПАХ ГИ С ОБИЧ. ПОСЛЕ СЕ РАЗВЪРТЯХ. ТОР МНОГО – КОЛКО ЩЕШ. ПА НАТОРИХ.  - НА ТОЗ' ЛЪЖОВНИЙ СВЕТ ДРАГОСТЪ, ТУРТЪ МУНОГУ – ПЪК СКЪПЪ, МУНЧЕ, ПЛУДЪТ ЙОФТИН, ВКИСНЕ ЛИ СЕ – СТАВА БЕЗ ПАРИ. А ТОРТА, ЪРЖИ ВЕКОВЕ.

ПРОЛЕТЕС МЕСТОТО ПЛАМНА ОТ АЛЕНО ПО-АЛЕНО. БЕШЕ МИ ДРАГО, БЕШЕ МИ МИЛО, ДА РАЗПРЯГАМ КОНЧЕТО, КРАЙ ТОЗИ МОЙ СИ ПАМЕТНИК. ДА СЕ УНАСЯМ В ДРЯМКАТА НА СПОМЕНИ. ВСРЕД ПОЛЯНА ЛУМНАЛА В БОЖУР. СЯДАХ НА ЗЕМЯТА. ПОЛАГАХ РЪЦЕ В СКУТ. ЛЕЕХ СЪЛЗИ. ПРИВЕЧЕР УЛАВЯХ КОНЧЕТО. ВПРЯГАХ ГО. БАВНО ТЪРКОЛЯХ НАЗАД. В ОНУЙ ЛЕГЛО-МЪРТВИЛО, СТАРАТА ВИНАГИ МЕ ЧАКА. ЕДИН БОЖИ ДЕН ПРИДОЙДОХА ЧУЖДЕНЦИ. КАК УСЕТИЛИ ЗА ТОВА НАКЪРВАВЕНО МЯСТО ОТ БОЖУР, НЕ СЕ РАЗБРА. НАКЛАДОХА ОГЪН. ВЪРХУ КАМЪКА, ПОЛОЖЕН ТЕЖКО ВЪРХУ ВЯРАТА, НАРИЧАНА ОТ ВСИНЦА НИ СВОБОДА. НАКЪСАХА ТИШИНАТА С МУЗИКИ. РАЗБИХА Я КАТО СТЪКЛО. ОТ ТОГАВА ТИШИНА НЯМА. ПОНЕ, ДА ИМАШЕ СВОБОДА!?! ЩОМ ЯХНАХА КОЛИТЕ ДА ОТПРАШАТ, ИЗЛЯЗОХ ОТ СВОЕТО ЛЕГОВИЩЕ. ТРЪГНАХ ПРЕЗ ПОЛЯНАТА. ОТ БОЖУРИТЕ НИ ЕДИН НЕ БЕ ОСТАНАЛ. ЗЕМЯТА БЯХА ПРЕОРАЛИ.  - ПАДНАХ ПУ ÒЧИ, МУНЧЕ, КЪТУ ВЛЪК ЗАВИХ. ЗНАЙШ ЛИ КЪК ВИЕ ВЛЪК, КЪК ВИЯ АЗ!?! ТЪЙ ТРЕБЕ ДЪ СЯ НЪУЧИШ И ТИ. АМЪ В ШКОЛУ ТЕУЙ НЕ СТАЯ . . .

ЕТО СЕГА ОТНОВО СЪМ ТРЪГНАЛ - СВОБОДА ДА ДИРЯ. НЕЙНАТА ОСТАТЪЧНА ТОПЛИНА. ДА ПОЛЕГНА ВЪРХУ НЕЙНИЯТ ВЕЧЕН ГРОБ – ВЪРХУ ИСТИНСКИЯ. ДА СЕ ЗАСЛУШАМ. ДА ПРЕЦЕНЯ. ПЪК МОЖЕ ЗНАК ДА МИ ДАДЕ ГОРКАНА. МОЖЕ ЗНАК НА ВСИНЦА ДА ДАДЕ. 

- НЯМА НИЩУ ПО-СТРАХОТНУ УТ ВРЕМИТУ НЪ ВРЕМИНАТЪ, МУНЧЕ. КОЛКУТУЙ ЖИВОТ – ОЩЕ ПОВЕКИЙ СМЕРТ.

ЩЕ ИЗЧАКАМ НОЩТА ДА ПАДНЕ ИСТИНСКИ И НАСЪВСЕМ. ТОГАВА, ЩЕ ЗАПАЛЯ ВЕТРОУПОРНИЯ КЪРМЪЗЪ-ФЕНЕР. ЩЕ ГО ОКАЧА НА КАНАТИТЕ ОТЛЯВО - НЕКА СВЕТИ ДО АМИНА. ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯ НА КАПРАТА. ЩЕ СЕ РАЗКРАЧА. ЩЕ ШИБНА КОНЧЕТО НАПРЕКИ НА ЦЕЛИЯТ ТОЗ' ШИБАН И ПОРУТЕН СВЯТ. ЩЕ РАЗПЕЯ ПЕСЕН, ГДЕ ДОР' И ТИ НЕ Я ЗНАЙШ. И ДЪРВЕТАТА ЩЕ СЕ РАЗТВАРЯТ, ЗА ДА НИ СТОРЯТ ПЪТ. ЩЕ ПРЕПУСКАМ, ЩЕ ПРЕПУСКАМ, ЩЕ ПРЕПУСКАМ. ДОРДЕ ПАДНА И УМРА.

- ХЕХ, МУНЧЕ, ДРАГОСТА, МИЛИЙ И ИДИНСТВИНИЙ, КЪДЯ-КЪДЯ СИ-СЯ СКРИ? ЩО НЕ СКОКНИШ НЪ КАПРЪТЪ ПРИ МЕНИ? ДОСТИГНЕМ ЛИ ЛИГОВИЩИТУ, С БУЖУР ША ТЪ УБКИЧЪ, ПЪК ДОР' ДЪ СИ МИ ДРОН.

- ХЕЙ, МУНЧЕ, СИНЕ НА ТОЗ' - НЪ ОНЗИ – НЪ МЕНЯ И НЪ ТЕБЯ! ЕТУ Я ТВОЙТЪ, ЕТУ Я НАШ'ТЪ, ЕТУ Я ИСТИНСКЪТЪ, НЕДОУБИТЪТЪ, НЕПУДПРАВИНЪ С ВУНОСЕН МЪРГЪРИН СВУБУДЪ.

- ХЕЙ, МУНЧЕ! ЗАЩО ТУГИВЪ ТРЪГНЪ ДЪ ДИРИШ СВУБУДЪ!?! КУГИ ША СЯ ЗЪВЪРНИШ – БА ЧУВЕК!?! 
-  ЩОТУ,ТЯ, СЛУБУДАТА-ДЯ, У МУРЯТУЙ УПАДНАЛЪ, ТЪЙ СИ-СЯ-ЗНАЮ ЯЗЕКА - УТ-ВЕКУ-БА!

Revised-29.06.2017.

