СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ С ЕДНА ЦИГУЛКА, разказ от ХЕМИ

(C) 2000 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ С ЕДНА ЦИГУЛКА

разказ

от

 Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

ТЕЗИ ДНИ РЕШИХ, ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО НЕ Е ЗА УЛИЧНАТА КОФА ЗА БОКЛУК. СВЕЩЕНО МЕСТО, КЪДЕТО РОВЯТ ЕРУДИРАНИ БЕЛОГРАДЧАНИ, В ИМЕТО НА ПРАЗЕН СТОМАХ И НАЦИОНАЛЕН ПРОСПЕРИТЕТ. ОТВОРИХ СТАРИННИЯ СКРИН НА БАБА ЗМАРАЙДА НИКОЛАИДИС. ОБКОВАН С РЪЖДИВ СТОМАНЕН ЧЕМБЕР, НЕДОКОСНАТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА САНДЪКЪТ ТЪЖНО ВЪЗДЪХНА, И ОТКРИ БЕЗЦЕННО СЪДЪРЖАНИЕ. В ЕДНА ОТ РАКЛИТЕ СЕ СПОТАЯВАШЕ, (МЕЛОДИЧЕН ЗВЪН!), МОЯТА СТАРА КОНЦЕРТНА ЦИГУЛКА. ИЗВАДИХ КОЖЕНИЯ КАЛЪФ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ЛЕГЛОТО. ОТВОРИХ СКЪПОЦЕННАТА КУТИЯ, А ОТ НЕЯ ИЗРИГНА АРОМАТ НА КОЛОФОН, НА ЕСЕН, НА ВСЕВЕЧНО МОРЕ, НА ПРЕЗРЯЛА СМОКВА И ФИНАП, НА СРЕДИЗЕМНОМОРСКА МАГНОЛИЯ И УЛИЧНА ЛИПА. КАДИФЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЧКА-ПОДБРАДНИК СЕ ИЗПЛЪЗНА, ТУПНА НА ПОДА И ИЗЛЪЧИ, ОНЗИ АРОМАТ НА СТАРОМОДЕН ПАРФЮМ “ШАМБЪР”, КОЙТО ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАРИЧА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. ИНСТРУМЕНТЪТ ПРОСТЕНА В МОИТЕ РЪЦЕ. (НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА, ДА СЕ САМОРАЗСТРОЙВА.) ОСТАВИХ ЦИГУЛКАТА И ЛЪКА, ВЪРХУ ВЕЧНО ОТКРИТОТО РАЗХВЪРЛЕНО ЛЕГЛО. ЗАТВОРИХ РЕЗБОВАНИЯ СКРИН. ПРИСЕДНАХ НА ПОДА. ПО ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СЕ РАЗМИСЛИХ. ЗНАЕХ, ЧЕ СВОИТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ РЕШЕНИЯ ЗАЛИЗАНИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ, ОТ ЕДНА НЕДАЛЕЧНА СКАПАНА СТРАНА, ВЗЕМАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИСЕДНАЛИ ПО ТУРСКИ НА ПОДА НА ЕДИН ДОСТА СКЪП ЗА ИЗДРЪЖКА ПАРЛАМЕНТ. ЕДИН БЛИЗЪК ПЪК ТВЪРДИ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ТОВА СТАВА ВИНАГИ ПОДЗЕМНО, НО КАК? РАЗМИСЛИХ СЕ В ПОЛЗА НА СВОЯТА БЕДНА ЦИГУЛКА. АКО Я ПРОДАМ, РЕКОХ СИ, МОЖЕ БИ ЩЕ ПЛАТЯ ТОК И ВОДА ЗА ИЗТЕКЛИЯ МЕСЕЦ. АКО НЕ Я ПРОДАМ, КАЗАХ СИ, КАТО НИЩО ЩЕ МИ СПРАТ ТОКА И ВОДАТА, ПА В ДОБАВЪК ЩЕ МЕ ИЗТИПОСАТ В ЖЪЛТОТО ФОЛИО НА МЕСТНИЯ ВЕСТНИК; ЧЕТЕН ИЗ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПОСОЛСТВА СЛЕД ДЕСЕРТ. ТОВА ОЗНАЧАВА “СТОП!”, РЕША ЛИ ДА СЕ ЮРНА НА РАБОТА ЗАД ГРАНИЦА. (ДА ИЗКАРАМ НЯКОЯ ПАРÀ, ПА НЕКА МИ ВЗЕМАТ ЗДРАВЕТО!). РЕШИХ ДА СЕ ОТДАМ НА СПОМЕНИ. ВРЕМЕ ТОПЛО, КАРА НА СЪН. СПОМЕНИ СЕ НАМЕРИХА В ИЗЛИШЪК. И НАПРАВИХА, ДА ЗАРЕЖА НАСТОЯТЕЛНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ПРОЗВЪНЯВАНИЯ НА ТЪРГОВЕЦА НА МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ. ГОТОВ ДА КУПИ МОЯТА НЕЩАСТНА, КАТО САМИЯ МЕН, ЦИГУЛКА. СРЕЩУ ИЗНОС НА СТАРИННИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, ВКАРВАЛ ВТОРА РЪКА ЕЛЕКТРОНИКА НА ЕДРО. ДЪРЖАВАТА ПОДКРЕПЯ. ПОЛОЖИХ ЦИГУЛКАТА НА КОЛЕНЕ. ХУБАВО Я ГУШНАХ. И ЗАДРЯМАХ ПОД СЛЕДОБЕДНОТО СЛЪНЦЕ.
БЯХ ЕДВА ОСЕМ ГОДИШЕН; МАЙКИТЕ ОТПИСВАТ СИНОВЕТЕ ОТ ОТЧЕТ ИМЕННО НА ПОДОБНА ВЪЗРАСТ; КОГАТО МАМАН МЕ ВЗЕ ЗА РЪКА, ПОДХВЪРЛИ ЕДНО “ПАРИ ИМА!”, И ТЪРЖЕСТВЕНО МЕ ЗАВЕДЕ В ЕДИНСТВЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН В БЕЛОГРАД. ТАМ, ВСРЕД РАФТОВЕ ИЗПЪЛНЕНИ СЪС СВИТЪЦИ ПОЖЪЛТЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО НОТИ, МЕЖДУ ОГРОМНА КАТО БРИТАНСКИ ЛОКОМОТИВ ЛЪСКАВА МЕДНА ТУБА, И САМОТЕН, КАТО СКАНДИНАВСКИ ЛЕБЕД БЯЛ РОЯЛ, ПОД ЗЕЛЕНИКАВ ПОХЛУПАК ОТ ГЕБЕДЖАНСКО СТЪКЛО, ВЪРХУ КЪС ПРОТРИТО ТЕАТРАЛНО КАДИФЕ, ЛЕЖЕШЕ ЕДНА ИСТИНСКИ МАЙСТОРСКА НОВА-НОВЕНИЧКА ЛЪСКАВА ЦЯЛА ЦИГУЛКА. ПРОДАВАЧЪТ БАЙ ЮРДАН СИНКОПИАНА; НЕЗНАЧИТЕЛЕН МУЗИКАНТ АЛА ГОЛЯМ ТЪРГОВЕЦ; ОТМЕСТИ РИТУАЛНО СТЪКЛЕНИЯ ПОХЛУПАК. РОЯЛЪТ ПРОСКЪРЦА С КОЛЕЛЦА ГОТОВ, ДА СЕ ЮРНЕ ПО УЛИЦА “ПРЕСЛАВСКА”, ДА ПРЕТУПА “ВАПЦАРОВСКА”, ДА ПРОГЪРМИ ПРЕЗ ПРИСТАНИЩНИТЕ ПОРТИ, ЧЕ ДА ПОТЪНЕ ОТ СРАМ В МОРЕТО. БАЙ ЮРДАН СИНКОПИАНА ГРАБНА ЦИГУЛКАТА В РЪЦЕ. И; О, МИГ! О, МИГНОВЕНИЕ; ИЗПЪЛНИ ОНЗИ ПОСРЕДСТВЕН РЕСТОРАНТСКИ ЧАРДАШ, КОЙТО ТОГАВА МИ СЕ СТОРИ СЪВСЕМ ВИРТУОЗЕН. В РЕЗУЛТАТ ПОЛУЧИХ НОВА ЦИГУЛКА В РЪЦЕ, БЕЗБРОЙ ОБЯЗАНОСТИ В ДОБАВЪК, И ОНОВА СРАМНО ПЕТНО ЗА ЧОВЕК “НЕ СЪВСЕМ В РЕД”, КОЕТО БЕЛОГРАДСКИТЕ ЕСНАФИ ЛЕПВАТ НА ВСЕКИ ОПИТАЛ ДА НАДМОГНЕ БЕДНОСТТА ЧРЕЗ ТАЛАНТ. (ПОСЛЕ ТИ ГО НАТИКВАТ В ДОСИЕТО. ВЪРВИ СЕ ОПРАВЯЙ!) БЯХ ПООТРАСНАЛ В РЪСТ, ТА ЦИГУЛКАТА ЗАЛЕПНА В МОИТЕ, НЕПОХВАТНИ ЛАПИ. ТОВА УСТАНОВИ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ БЕЛОГРАДСКИ КВАРТАЛЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ЗАПАСЕН НА Ò БОЗЕ ПОЧИВШИЙ ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ ПОДОФИЦЕР-САКСОФОНИСТ ОТ ФЛОТСКАТА МУЗИКА В БЕЛОГРАД. БАНКОВ ЧИНОВНИК ЧУЖДЕСТРАННИ ДЕВИЗИ, НАХАКАН КОНЦЕРТМАЙСТОР НА БЕЛОГРАДСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ, САМОУК МАЕСТРО-ЛЮТИЕР НА КАЛПАВИ ЦИГУЛКИ ЗА КОНКУРСА В ПРОВАДИЯ. ЧАСТЕН УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА НА ПОЛОВИНА БЕЛОГРАД, ТОЙ НЕ СИ ПОПЛЮВАШЕ, А ТАКА ДИВО ТРЯСКАШЕ ЛЪК ПО МОИТЕ НЕВИННО ФАЛШИВЯЩИ ПРЪСТИ, ЧЕ В УШИТЕ МИ ЗВЪНВАХА БОЖИГРОБСКИ КАМБАНИ. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НЕ СЕ ПРАВЕШЕ ЕВРОПЕЕЦ. БЕ ТАКЪВ ПО РОЖДЕНИЕ. ДНЕС, ЗАПОЧНЕ ЛИ НЕБЕТО ДА РЪМИ, ОСОБЕНО В КЪСНА ЕСЕН; А ЕСЕНТА В БЕЛОГРАД Е ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТНА; СТАВИТЕ НА ПРЪСТИТЕ НА ЛЯВАТА МИ РЪКА НАПОМНЯТ, ЧЕ МОЖЕ БИ СЪМ ДОНЕЙДЕ ЕВРОПЕЕЦ. ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО БЕ ОСНОВАТЕЛ НА НЯКОГА ЗНАМЕНИТИЯ “ТАМБУРАШКИ ОРКЕСТЪР” В МОРСКОТО КАЗИНО НА БЕЛОГРАД. ВСЯКА НЕДЕЛЯ; В ДРЕХИ НА КЛАСИЧЕСКИ УНГАРСКИ ТАМБУРАН, А ВЪРХУ ТЯХ ПОЗАКЪРПЕН ФРАК, А ВЪРХУ РЕВЕРА ОТ АТЛАЗ ТРИ МЕДАЛА ОТ ДВЕ ВОЙНИ – ЗЪН-ЗЪН - НАСАМ-НАТАМ – И ТРА-ЛА-ЛА; ТОЗИ СЛЕДВОЕНЕН КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН ДИРИЖИРАШЕ С ЛЪК, ПОТРОПВАШЕ С КРАК И ИЗПЪЛНЯВАШЕ НА ЦИГУЛКА, ОКАРИНА ИЛИ САКСОФОН ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ЦЕНЗУРАТА СЧИТАШЕ ДОПУСТИМО ПО ОНОВА СЪВСЕМ БАШИБОЗУШКО ВРЕМЕ. ПО ПОВОД И БЕЗ ПОВОД, СЛЕД КАТО ИЗЛЕЕШЕ ЯД И ДУШЕВНА МЪКА, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ВОЙНСТВЕНО РАЗМАХВАШЕ ЛЪК И ЗАЯВЯВАШЕ ВСЕГЛАСНО:
- ЩЕ СТАНАТ СТО ГОДИНИ МРЪСЕН ФАШИЗЪМ НА ТОЗ’ ВЪШЛИВ БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ, МАЙКА!?! ЕТО ЗАЩО, ТУК НЯМА НИКАКВИ ЯВЛЕНИЯ - ЕТО ЗАЩО!
И ПРЕВРЪЩАШЕ ВСЯКА ГАМА, В ЗНАМЕНИТОТО ТАНГО “ЛА КОМПАРСИТА”, КОЕТО ПЪК ИЗОБЩО НЕ БИЛО ФАШИСТКО. ТАЗИ ТАКА ДЪЛБОКА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, ПРЕДРЕШИЛА НЕГОВИЯ АРТИСТИЧЕН ПРЯКОР - НО И МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ, ВИНАГИ МИ ИДВА НА УМ ЗАТВОРЯТ ЛИ МИ ВРАТА ПОД НОС.
ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН, КЪМ ПЕТ ЧАСА ПОДИР ОБЕД, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО СЛАГАШЕ ПОКАПАНА С КИСЕЛИ КРАСТАВИЧКИ ПАПИОНКА, ОБЛИЧАШЕ ЕДИНСТВЕНИЯ ЧЕРЕН ФРАК, (ЦИЛИНДЪРЪТ ПОД НАФТАЛИН!), ПИЙВАШЕ ЕДНА-ДВЕ ЧИСТОКРЪВНИ ГРЕЯНИ. И, ДОНЕЙДЕ РАЗВЕСЕЛЕН, СЛИЗАШЕ НА КАСАТА В “БАНЯ ГОРГОНА” ДА ПРОДАВА БИЛЕТИ. ЖИВОТЪТ МУ БЕ ДОКАЗАЛ, ЧЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО НА БАЛКАНИТЕ ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО НЯКАК ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ. БАНЯТА БАЧКАШЕ НА СМЕНИ. ОТ ПЕТ ЧАСА ЗАРАНА ДО ПЕТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА – ЖЕНСКА. ОТ ШЕСТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА ДО ПОЛУНОЩ – МЪЖКА. ПО ДРЕВНА ТРАДИЦИЯ, ВСЕКИ СИ НОСЕШЕ, Я ТЕНДЖЕРКА С МАНДЖА, Я ПАВУРЧЕ РАКИЯ. ТА, ДОКАТО СИ СЕ КЪПЕШ, А СИ ХАПВАШ ЛОЗОВИ СЪРМИЧКИ, ДА СИ ПИЙВАШ ГРЕЯНКА. МАХАЛАТА И ГРАДЪТ БЯХА ДОТОЛКОВА РОДНИНСКИ ОБУСЛОВЕНИ, ЧЕ ЧЕСТО БАНЯТА БЕ НАЕМАНА ЗА ЦЯЛ ДЕН ОТ ОЦЕЛЕЛИ СЕМЕЙСТВА. ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ БАНЯТА ОБСЛУЖВАШЕ ВОЙНИЦИ И ТРУДОВАЦИ. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, НАД „БАНЯ ГОРГОНА“ ВИТАЕШЕ ВИСОКО АРОМАТИЗИРАНА ЗАГАДЪЧНОСТ, ХАРАКТЕРНА ЗА КИТНИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ ПРИЧЕРНОМОРСКИ ГРАДЧЕТА. ТАЗИ ЗАГАДЪЧНОСТ СЕ СТЕЛЕШЕ НАД БАНЯТА И КВАРТАЛА, СТЕЛЕШЕ СЕ НАД КЕРЕМИДЕНИТЕ ПОКРИВИ НА БЕЛОГРАД, ДОСТИГАШЕ ОКОЛНОСТИ И БЛИЗКИ СЕЛА, ЛУТАШЕ СЕ КАТО ОБЛАК ПАРАХОДЕН ДИМ НАД МОРЕТО, ЗА ДА СЕ ВДИГНЕ КАТО СЛУХ И ЛЕГЕНДА НАВЪЗБОГ. НО, БЯХА НАСТЪПИЛИ МОДЕРНИ ВРЕМЕНА. ПОДОБНА ЗАГАДКА БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДЕ ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕОДОЛЯНА.

ЕДИН ЖЕГАВ ПОДИРОБЕД, НА ДЪНОТО НА ИЗОСТАВЕНАТА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА “МАРИФЕЯ”, ЗАРЯЗАНА В ГРОБИЩЕТО НА КОРАБИТЕ, МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ПРОСЪСКА. - ОБЕРЛИХТА НАД БАНЯ ГОРГОНА ПРЕДИЗВИКВА.
- ЗАЩО ДА ПРЕДИЗВИКВА, А-БЕ ЦЕП?
ДАЛЕЧ ПРЕДИ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ДЯДОТО НА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП БЕ ИЗКАРАЛ ШКОЛА ЗА АЕРОНАВТИ В ГЕРМАНИЯ.

- СЛЕД ПОЛУНОЩ ПРОСВЕТВА – ЗАГАСВА – ПРОСВЕТВА . . . ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, СЪОБЩИЛ СТРАННОТО ЯВЛЕНИЕ НА БАЩА СИ. - ТАКЪВ Е ЖИВÒТО, МÒМЧЕ!

ДОКАТО МАЙКА МУ ИЗСУМТЯЛА ПОД НОС, И ВЛЯЗЛА В КУХНЯТА ДА ЧУПИ ЧИНИИ. В ЕДНА МАХАЛА, КЪДЕТО НА ПРЪВ ПОГЛЕД ВСИЧКО Е ДО БОЛКА ЯСНО, ЗА ДЕЧУРЛИГАТА ВИНАГИ ОСТАВАТ КУПИЩА ЗАГАДКИ. РЕШИХМЕ ДА УСТАНОВИМ ДОСТОВЕРНО, КАКВО СЕ СЛУЧВА ПОСРЕД НОЩ ПОД ОБЕРЛИХТА НА ГРЪЦКАТА “БАНЯ ГОРГОНА”.
ОЩЕ ПЪРВАТА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР, ЗАЕДНО С МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, ОЧУКАН ФОТОАПАРАТ ПОД МИШНИЦА И ЕДНО БЕЗСТОПАНСТВЕНО ПСЕ НА КАИШКА, СЕ ПОСТАРАХМЕ ДА ИЗКАЧИМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ТИХО ДЪРВЕНИТЕ СТЪПАЛА КЪМ ТЕРАСАТА С ОБЕРЛИХТ. ПОД ПОКРОВА НА НОЩТА. КАТО ПОД ОГРОМЕН ОКУЛЯР НА МИКРОСКОП, КЪПАЛНЯТА НА “БАНЯ ГОРГОНА” БЛЕСТЕШЕ СЪС СЪМНИТЕЛНАТА БЕЛОТА НА МРАМОР, ТУК-ТАМ ИЗКЪРПЕН С ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ ЗА ПОВЕЧЕ ИНТИМНА КРАСОТА. ПОСЕТИТЕЛИ НЯМАШЕ. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО И НЕГОВАТА СЪПРУГА ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА, ЗАХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВО ОБЛЕКЛО, С КОФИ И МЕТЛИ В РЪЦЕ ИЗРИВАХА В КАНАЛА НАСЛОЕНАТА ПРЕЗ ДЕНЯ СЪКВАРТАЛНА МРЪСОТА. ГОДИНИ ПО-КЪСНО СЕДЯХ КРАЙ ПОДОБЕН ОБЕРЛИХТ НАД ЕДНА ОПЕРАЦИОННА НЯКЪДЕ В ЕВРОПА, ЗА ДА ИЗУЧАВАМ ПОХВАТИ, КОИТО ДНЕС МИ СЕ СТРУВАТ БЕЗЧОВЕЧНИ. НО ТОГАВА НИЕ, ДВАМА МАХЛЕНСКИ ХЛАПАЦИ СЪС ЖЪЛТО ОКОЛО УСТА, СТОЯХМЕ НАДВЕСЕНИ, ОЧАРОВАНИ И ПОЛУЗАМАЯНИ НАД БЛЕСНАЛАТА ГОЛА ИСТИНА НА ЖИВОТА. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРАВЕШЕ И ЖИВЕЕШЕ С ИЗКУСТВО, УСЪРДНО И ТЪРПЕЛИВО ОТМИВАШЕ В КАНАЛИЗАЦИЯТА ОСТАТЪЧНАТА МРЪСОТА ОТ ЦЯЛ ЕДИН КРАЙМОРСКИ БЕЛОГРАД. ОТСЪСТВАШЕ ЕДИНСТВЕНО ЦИГУЛКАТА НА ЧИЧО КОСТА. ИДВАШЕ МИ ДА ИЗТИЧАМ, ЧЕ ДА ГРАБНА СВОЯТА. ТАКА МЕ БЕ ПОРАЗИЛА ТАЗИ ВСЯЧЕСКИ РАБОТНА ГОЛОТА, ИЗНЕНАДВАЩО ПРЪКНАЛА ВСРЕД СВЕТНАЛАТА КУХА ПУСТОШ НА ОГРОМНОТО ПОМЕЩЕНИЕ В МРАМОР. КУЧЕТО СЕ ПЛЬОСНА В НОЗЕТЕ НИ, ИЗДЖАВКА И ЗАДРЯМА. ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ЗАРЕДИ СВОЯТ ДЯДОЦЕПЕЛИНОВ ФОТОАПАРАТ. АЗ СЕ ЗАДЪХВАХ, ЗА ДА ЗЯПАМ, ОКАТО ПОЧИСТВАНЕТО, ВЪРВЕШЕ ПОД ПÀРА. ЩОМ ПОЧИСТВАНЕТО ПРИКЛЮЧИ, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗА МИГ И СЕ ЗАВЪРНА НАВЛЯКЪЛ НА ГОЛО ЧЕРНИЯ КОНЦЕРТЕН ФРАК. ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА ПЪРГАВО ДОНЕСЕ ПОСРЕБРЕН САКСОФОН. О, КАК ИЗЯЩНО ГО ПОДНЕСЕ, ТАЗИ ВИНАГИ СКРЪБНА ЖЕНА. ЧОВЕКЪТ ГРАБНА МЕТАЛИЧЕСКИЯ ИНСТРУМЕНТ. САКСОФОНЪТ ПРОПЛАКА. ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА, НЕУСПЯЛАТА БАЛЕРИНА ОТ СТОЛИЧНИЯ КОР ДЕ БАЛЕТ, СКОКНА ВЪРХУ ПОДИУМА ЗА ТЕЛЯК. РАЗВЯ ЯРЪК КАРМИНЕН ШАРФ И ЗАТРОПА СТЕП. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НАДУ САКСОФОН

О, СТРАНЕН ТАНЦ НА АПОСТОЛИЧЕСКИ КРАСАВЦИ!

О, БЕЗУМЕН ХЪС ЗА ТЯХНО СОБСТВЕНО ИЗКУСТВО!

О, ПОТАЙНО ПРЕОДОЛЯВАНИ ЗАБРАНИ!

ДАЛИ ГО ВЪРШЕХА ВСЯКА ВЕЧЕР? А, КАКВО ЛИ ДРУГО БИХА МОГЛИ ДА ПРАВЯТ?

ДА НАБИЯТ ГОРАТА, ОТДАВНА НЕ СТИСКАШЕ НИКОМУ. ВСИЧКИ КОМИТСКИ МЕСТА БЯХА ПРЕВЪРНАТИ В КУРОРТНИ ЗОНИ, ЗА ДА БЪДАТ ЗАТРУПАНИ С ОТПАДЪЦИ.

ДА ИЗПРЕВАРЯТ ПОРЕДНАТА ПЪРВОМАЙСКА МАНИФЕСТАЦИЯ В ПРОТЕСТ, НЕ БИХА ЛИ БИЛИ ЛУДИ ЗА ВЪРЗВАНЕ?

ДА ОСЪДЯТ ДЪРЖАВАТА – ТОВА НЕ Е ПО СИЛИ НИКОМУ.

ПОЕЛ ДЪХ ИЗДЪЛБОКО И НАСЛЮНЧИЛ ОБИЛНО МУНДЩУК, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ С ОПИЯНЕНИЕ “ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ”. СТРИКТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ БУГИ-ВУГИ.

- ТРАТТÀ – ТРРÀ – ТРАТТÀ – ТРРÀ – ТРАТТÀ – ТРА – ТТÀ-А-А. . .

ЗАРАДИ ЕДНО ПООБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДВАМАТА С МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, СВОЕВРЕМЕННО БЯХМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ.

ИЗПЪЛНЕНИЕТО БЕ МАЙСТОРСКО – ТАНЦЪТ БЕ СВЕТОВЕН. ПО КОСТЮМ - ВСЪЩНОСТ БЕЗ НИКАКЪВ КОСТЮМ. ПО ОНОВА, НЕ ЧАК ТОЛКОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, НА ХОРАТА НЕ ИМ ОСТАВАШЕ НИЩО ДРУГО ОСВЕН, ДА ПРАКТИКУВАТ ИЗКУСТВО И ЛЮБОВ, В БЕЗНАДЕЖДЕН МРАК И САМОТА И; О ВРЕМЕНА! О, НРАВИ; ТО СИ СЕ ЗНАЕ – КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ, НА ГОЛО КАКТО ДНЕС. ЕТО ЗАЩО, ОБЕРЛИХТЪТ НАД “БАНЯ ГОРГОНА” ТАКА ЧЕСТО ПРОСВЕТВАШЕ, И ЗАГАСВАШЕ. ПРИ РАЗРЕШЕНА МЕЛОДИЯ ОБЕРЛИХТЪТ СВЕТЕШЕ. (КЪРМЪЗЪ) ЗА ЗАБРАНЕНА МЕЛОДИЯ – ТЪМНЕЕШЕ. (BLACK & WHITE!) КАК И КАКВО ТАНЦУВАШЕ ЛЕЛЯ МИКА БЕЗПОДОБНАЯ, ЩОМ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗКОМАНДВАШЕ “МРАК!”, ДНЕС ЕДНА ПРЕСТАРЯЛА КВАРТАЛНА ПРОРОЧИЦА, УСМИХНАТА ТЪЖНО, ТАКА И НЕ ЖЕЛАЕМ ДА СИ ПРИПОМНИ.
ВСИЧКО ТОВА МИ ДОЙДЕ НА УМ ТЕЗИ ДНИ, КОГАТО ПОД НАТИСК НА МИЛИТЕ ПЪК ТОЛКОВА КРЕСЛИВИ ДОМАШНИ РЕШИХ, ДА ПРОДАМ СКЪПОЦЕННАТА ЦИГУЛКА. ЕДИНСТВЕНА РЕАЛНО СКЪПА ВЕЩ, КОЯТО НЯКОГА СЪМ ПРИТЕЖАВАЛ. ТЪРГОВЕЦЪТ ОТ ЧАСОВЕ ЗВЪНЕШЕ НА ВРАТАТА, ДОВТАСАЛ С ЛУКСОЗЕН “МЕРЦЕДЕС” ЗА ПОКОЙНИК ПРЕБОЯДИСАН, В КАЛИФОРНИЙСКИ РОЗ. ХВЪРЛИ ПАРÀТА ВЪРХУ МАСАТА, А МАСАТА СЯКАШ ПОТЪНА В ПОДА. В ДУШАТА МИ ЗЕЙНА ЯМА. ТЪРГОВЕЦЪТ ГРАБНА АЛЧНО ЦИГУЛКАТА, А ТЯ ХЛОПНА В КУТИЯТА БЕЗ ДА ОТРОНИ ЗВУК. ГНУСНО СЕ ИЗСМЯ. ЗАВЪРТЯ РЪКА КРАЙ ГЛАВА ОБЯВЯВАЙКИ МЕ ЛУД. И ИЗЧЕЗНА, РАЗГОВАРЯЙКИ ПО МОБИФОН. ТУРИХ МРЪСНИТЕ ПАРИ В ДЖЕБ. ПРЕСКОЧИХ ДО ПАЗАР “ЧАТАЛДЖА”. НАКУПИХ ХЛЯБ, СОЛ, ВИНО, КАКТО И ПРЕПЕЧЕНО ПИЛЕ В ДОБАВЪК. КУПИХ БУЦА КОЛОФОН. ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ОТНОВО НЯКОГА ЩЕ СИ КУПЯ ЦИГУЛКА. НА ВРЪЩАНЕ КЪМ ДОМА, В ПРИПАДАЩИЯ ЗДРАЧ; СИ СЕ ЧУВСТВАХ, КАК НАДУВАМ САКСОФОН. НО, САКСОФОН НИКОГА СЪМ НЯМАЛ. СЕГА НЯМАХ И ЦИГУЛКА. Е, НЕ МОГА ПО УЛИЦИТЕ ДА СИ СЕ ПРАВЯ, ЧЕ СВИРЯ НА НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ЦИГУЛКА? ПО ЛЕСНО Е, ДА ПОБРЪМКВАМ С БУЗИ, КАТО САКСОФОН. ИЗЛИЗА И ПО-СИГУРНО, И ПО-ЕВТИНО. “ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ” Е СТРАХОТНО БУГИ ЗА ПОБРЪМКВАНЕ ИЗ БЕЗПЪТЕН ПЪТ.

ТРАТТÀ – ТРРÀТТА – ТРАТТА - ТА;

ДАДОХ СКЪПОЦЕННОСТ - ЗА ПАРÀ;

ТРУТТУ – ТРУТТУ – ТРУТТУ – ТУ;

ГЕПЯТ ЗЛАТО – БЕЗ ПАРÀ . . .

МОЖЕ БИ ПОДОЗИРАТЕ; ОСВЕН АКО НЕ СТЕ ЗАГУБИЛИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, СЛЕДЕЙКИ ПЕТЪЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ДЕБАТИ; АЗ СЪМ ЗАКЛЕТ СТАР ЕРГЕН. ЗА МЕНЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ Е ТАНЦУВАЛ. НЕ В БАНЯ, АМИ ДОРИ НА КЪРА. ПОРАДИ ОБЯСНИМА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. СЕГА, ПОБРЪМКВАЙКИ СИ ЕВТИНИЧКО С УСТА, ПРОВЛАЧВАЙКИ НЕЛЕКУВАН ПАРАЛИЗИРАН КРАК ОТ СУПЕРА КЪМ ДОМА УСТАНОВИХ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ НИКОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ ТАКА БЕЗОТКАЗНО И ЛУДО, КАКТО НЯКОГА ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА И ВСЕОБЩА, ОБИЧАШЕ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО. ЗА ДА ТАНЦУВА, ЗАГЪРБИЛА СЪБЛАЗНИТЕ НА СТОЛИЧНИТЕ СЦЕНИ ВСЯКА ВЕЧЕР В МРАЧИНАТА НА ХАМАМ. ТАМ, ВЪРХУ МРЪСНИЯ ХЛЪЗГАВ ПОДИУМ ЗА ТЕЛЯК, В ОСАПУНЕНАТА ВОВЕКИ „БАНЯ ГОРГОНА“. РАЗМАХВАЙКИ БЕЗКРАЕН КАРМИНЕН ВОАЛ, КОЙТО ЧИЧО КОСТА НЕ БЕ УСПЯЛ ДА ОБКИЧИ С ПОЗЛАТА. ЗА СЕБЕ СИ УСТАНОВИХ, КАК ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПЛАТЯ НИ СТОТИНКА НА ДВЕТЕ ОБИРДЖИЙСКИ ИНКАСАТОРСКИ КОМПАНИИ. НЕ ХАРЕСВАМ ДА СЪМ СЪУЧАСТНИК ВЪВ ВСЕНАРОДНО ИЗНУДВАНЕ. КОЕТО ОТ САМОСЕБЕ СИ СЕ СПОЛУЧВА, ПРЕСТАНЕШ ЛИ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАШ. УСТАНОВИХ В ДОБАВЪК, ЧЕ СЪВСЕМ НАВРЕМЕ СИ СЕ ОТЪРВАМ ОТ ЦИГУЛКАТА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ТЮХКАМ, КАК НАВРЕМЕТО МАМАН СЛЕДВАШЕ ДА МИ КУПИ ЯК ПРЪТ СЪС ЗДРАВО ЗНАМЕ. НЕ НЯКАКВА СИ РЕПЛИКА НА СТРАДИВАРИ. НО, ПОДРАСТВАЩИТЕ ИМАТ ДУМА ЕВА, КОГАТО СЛЕДВА ДА ПОКАЖАТ ВСИНЦАМУ, КАК СИ СЯ КЪТУРВЪ ДЪРЖЕВНЪ ТЪЛИГЪ. С ПАРИТЕ ОТ ПРОДАЖБАТА НА СЛАВНАТА МОЯ ЗАГРОБЕНА ЦИГУЛКА, БИХ МОГЪЛ НЕЗАБАВНО ДА СИ КУПЯ САКСОФОН ВТОРА УПОТРЕБА. САМО ЧЕ, КОЙ ЩЕ ТАНЦУВА ЗА МЕН!?! АМИ КЪДЕ!?! РЕВНАТА ГРЪЦКА “БАНЯ ГОРГОНА” ОТДАВНА Е ПРЕВЪРНАТА В КОМАРДЖИЙСКА ИГРАЛНА ЗАЛА, А ДВОРЪТ, В БОРСА ЗА КОЛИ ВТОРА УПОТРЕБА. ОБЩЕСТВЕНИТЕ БАНИ В СТАР БЕЛОГРАД СА ПОДМЕНЕНИ ОТ СМЪРТОНОСНИ ДИСКОТЕКИ, В КОИТО МОЖЕ И “ПИП-ШОУ” ДА ВИДИШ, КАТО В БАНЯ ДА СЕ ИЗПОТИШ, СПИН В ОЧИ ДА СРЕЩНЕШ, ПЪК И В МОРГА ДА СЕ ИЗЛЕГНЕШ. ОСВЕН ТОВА, ПЕНСИОНЕР-МУЗИКАНТИ – КОЙ БИ МОГЪЛ ДА ПОТЪРСИ!?! НЕ СЕ ДРУСАТ, ДО ЕДИН СА ПЛЕШИВИ, И, ЗА МИНАЛОТО РЪНКАТ.

ВЪРНАХ СЕ У ДÒМА. ПОГЛЕДЪТ МИ ПАДНА ВЪРХУ ЕДИН СТАР ТЪПАН. ЛИЧНИ ХÒРА ПРИВАТИЗИРАХА ГРАДОВЕ, ЗАВОДИ, СЕЛА И ДЪРЖАВИ. АЗ ПРИВАТИЗИРАХ ТЪПАНА ОТ ДУХОВАТА МУЗИКА НА ЗАКРИТОТО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВА, В КОЕТО ПРЕПОДАВАХ. НЯМА ДА ПРИВАТИЗИРАМ НЕЧИЯ ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА, Я. ЗА НЕЯ СЕ ИЗИСКВА ИСТИНСКИ ТАЛАНТ. ДРАСНА ЛИ В ЮЖНА АФРИКА, ВЗЕМАМ ТЪПАНА СЪС СЕБЕ СИ. РЕПРИВАТИЗАЦИЯ ЛИ!?! ЩЕ МЕ ХВАНЕШ – ДРУГ ПЪТ. ЗАРЯЗАН ПОД ДЕБЕЛ СЛОЙ ПРАХ ВЪРХУ ГАРДЕРОБА, ТОЗИ СЛАВЕН УЧЕБЕН БАСОВ ТЪПАН, ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НЕВЕДОМИ КОСМИЧНИ СИЛИ, НИКОГА НЕ Е ПРЕСТАВАЛ ДА ПОТРЕПВА. И, МЪЧИТЕЛНО ДА ОТГЛАСЯ, ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МЕ ЧОВЪРКА РЕВМАТИЗЪМ. СТЪПИХ ВЪРХУ ЕДИН СТОЛ. ДОКОПАХ АВАНТОСАНИЯ ТЪПАН. ГНЕВНО ГО ХВЪРЛИХ ВЪРХУ ПОДА. ГРАБНАХ ОНЗИ ОГРОМЕН КОЖЕН ТОП С КЪСАТА ДЪРВЕНА КЪРМЪЗЪ-ДРЪЖКА, ЗАДУМКАХ СЪС ВСЕ СИЛА.

ДУМБА - ЛУМБА – ДЖУМБА!

СТАРА – СКАРА – НА КАМАРА!

. .
МОЖЕ ПЪК, ВСЕ ПАК, НЯКОЙ ДА СИ СЕ РАЗБУДИ. НО БЛОКЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЯ, РАЗПОЛАГА С ТОЛКОВА СОЛИДНА ЗВУКОИЗОЛАЦИЯ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ СЕ БЕ СЛУЧИЛО. ДАЛИ СЪВРЕМЕННИЯТ ПИШМАН-ПРОСПЕРИТЕТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ СЕ КОРЕНИ ВЪВ ВЗАИМНАТА ИЗОЛАЦИЯ? ЕДВА ЛИ, НЯКОЙ НЯКЪДЕ БИ МОГЪЛ, ДА СЕ РАЗБУДИ ОТ УДАРИТЕ НА САМОТЕН ТЪПАНАР.
НАВЯРНО Е ВЪЗМОЖНО. НО, НЕ И НА БАЛКАНИТЕ.

