Прегледи: 124 - Коментари: 1
И Милан Кундера - в златоносния тефтер

И Милан Кундера - в златоносния тефтер

(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

И МИЛАН КУНДЕРА - В ЗЛАТОНОСНИЯ ТЕФТЕР

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


СЛЕД КАТО един бивш президент и нобелов лауреат за мир бе несполучливо упрекнат, че е бил в услуга на някогашната полска държавна сигурност, провокирайки бунтове и стачки, (Без никой да го задължи!), за да ги блокира, наред е Милан КУНДЕРА. Роден през 1929 г. в Бърно, в семейството на знаменити интелектуалци - комунисти, Милан КУНДЕРА неколкократно бива изключван, а подир това отново приеман в ЧКП /бел.ред - Чешката комунистическа партия/. А, докато е изключен за антипартийна дейност, преподава история на западноевропейските литератури в Академията за музикални изкуства в Прага. Трябва да си е траял съвсем умело, наш Милан, щото изключен през 1950, отново е възстановен в редовете на ЧКП през 1956. По време на Пражката Пролет през 1968., той рипва срещу родната ЧКП. Дотолкова, че книгите му започват да се четат в ръкопис. Книги, не чак толкова антипартийни. За такава "антидържавна дейност", той отново бива изключен от любимата ЧКП, (1970.!), но през 1975., след застъпничеството на една всемогъща жена, бива допуснат да чете лекции в университета в Рем, Франция. Подир шест години изпитателен срок за френските служби, той пипва френско гражданство.

Каква е настоящата съдба на Милан КУНДЕРА - не сме се интересували, а и медиите не се сещат. Но, един сътрудник на Института по изучаване на тоталитарните режими в ЗЛАТНА ПРАГА, (У нас такъв институт не се види - пък и защо ни е - щом ще го водят същите грешни боили!?!), случайно открива, как като студент високоуважаваният и така ценен в международните дисидент-писателски кръгове месю Милан КУНДЕРА, е бил (О, Боже - и той ли!?!) полицейски доносник. ("Респект" цитиран чрез "Таймс"! ) В пожълтелите полицейски архиви - все още добре четивни, бива открит писмен донос от Милан КУНДЕРА срещу свой състудент, че се е срещал с някой си Мирослав ДВОРЖАЧЕК, беглец в Западна ГЕРМАНИЯ - 1948, вербуван от западни разведки. Наивният ДВОРЖАЧЕК, (Пишел романи на чешки, а нямал тапия за висше!), е арестуван. И осъден, едва на 22 години строг тъмничен затвор. И, както се полага - изпратен право в урановите рудници. За да докаже трудоспособност, чест и превъзпитана социалистическа лоялност. (Не ми говорете за "Клетниците" на Виктор ЮГО - там нещата са на молекулярно равнище!)

КАТО ОТЯВЛЕН ШЕГОБИЕЦ, през шестдесетте години на миналия век, (Романа "ШЕГА"!), Милан КУНДЕРА става професионален литературстващ. Когато Александър ДУБЧЕК скаква да реформира ЧКП и ЧЕХОСЛОВАКИЯ може би прекалено успешно, (По нареждане на неофициални кръгове в Москва!), КУНДЕРА застава зад неговата съмнителна новомарксистка идеология. И, отново е безстрашно треперящ от страх дисидент, макар да е подписал каквото където трябва. По-късно, прехвърляйки се в Университета в РЕМС, Милан КУНДЕРА публикува романът "КНИГА НА СМЕХА И ЗАБАВЛЕНИЯТА", заради който бива лишен от чехословашко гражданство. (Да ама, продължава да публикува на френски, а останалата половина от света е - франкофонска!) През 1984, КУНДЕРА публикува своята най-актуална творба "НЕПОНОСИМАТА ЛЕКОТА НА БИТИЕТО", (Преведена и на български!), в която разглежда проблемите на личността по време на абсолютно глупавата окупация на ЧЕХОСЛОВАКИЯ през 1968. Разбира се, познаването на чужди езици е превъзходна необходимост. Но, още по-най-най-най превъзходно е, да си близък със семейството на Френския Президент - тогава. (Не зная как става, а и не искам - харесват ризото с гъби!)

В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ името на полицейския агент Милан КУНДЕРА, усилено се спрягаше; наред с Амос ОЗ - Израел, Марио Варгас ЛЬОСА - Перу, и Филип РОТ - САЩ; като потенциален кандидат за Нобелова премия. Но, французите, нали са заклети националисти - успяха с Онзи Който Им Трябва - ЛЬО КЛЕЗИО.

И, ЕТО ЗАЩО МАТИ БОЛГАРИКУС БАЛКАНИКУС скоро няма да бъде ощастливена с нобелов лауреат. Никой, никой, ама никой от отдалите се на писменото слово в редовете на СБП, не си е позволил подобни подробности за този-онзи. Освен задължителните два-три интимно-поетични реда - в името на международната работническа и писателска солидарност. (Иначе - зад граница - на нанай!) Хей така - за проба. По времена, когато пишещи машини нямаше в продажба, (Бяха на отчет!), а диктофоните - само в Централна Поща - София.

А - ПРОПО!

Зли езици твърдят, че в Нобеловия комитет има служител библиотекар-поляк, който белким, чете и български. Мисля, водят го градинар, за да му плащат за второ работно място. (В Комитетът е на цинцарски хонорар!) По непроверени слухове, в последно време се е запознал с творенията на един инкриминиран - ала все още жив - писател от Варненския край (Кюлевча!). За съжаление - оказва се - не е предател. Как да го огрее, джанъм!?!