Прегледи: 121 - Коментари: 1
Тука е така

Тука е така

© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ТУКА Е ТАКА

ИЛИ

ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).

Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пар? отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.

ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.

Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.

Когато водите на Черно Море - са почти питейни.

Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.

Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.

Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.

БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.

Конският впряг е уважаван наравно с човека.

Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.

Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947г бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)

Полицията е п?ша, а сварва на място.

Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.

Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и в Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитетът не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (България бе една малка цивилизована държава. Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е странен хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това далеч не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”

О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива ...


ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с още по-масова туберкулоза.

DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът Доктор Стоянов, ще спомене:

- И, ако посмей врагът да ни нападне ...

Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.

Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативната и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947!) разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушните потоци над Северния Полюс, и в костите на тюлени и китове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...


МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.

Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.

Но сега, нещата са други.

Трябва да се лапа.

А, какво именно лапа народът остава загадка и - в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки. Струва ми се именно поради възраждането на онзи анадолски дембелък от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.

НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.

Всъщност – какво значение.

Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.

Тука е така!