Прегледи: 112 - Коментари: 0
Солженицин си замина - Ноам Чомски сал остана

Солженицин си замина - Ноам Чомски сал остана

(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

СОЛЖЕНИЦИН СИ ЗАМИНА – НОАМ ЧОМСКИ САЛ ОСТАНА

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


ОЦЕНЯВАН ОТ ЗАПАДНИТЕ МЕДИИ, като първи и единствен смъкнал докрай завесата спусната от сталинизма над далечните сибирски полета, където хиляди интелектуалци с името на Сталин на уста и днес продължават горчиво да предъвкват една принудителна съдба, Александър СОЛЖЕНИЦИН напусна този свят с ореола на светец. Неговите посредствени писания, са олитературена документалистика, в стила на сталиновата епоха. Чиято самоцензура ни пече и понастоящем. Не зная, доколко тези писания някога някому ще притрябват. Втората Световна Война бе и остава пример и опит. Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ бе несправедлив и жесток, но фашизмът бе победен именно чрез него. Една безспорна истина. Все още не е напълно ясно, доколко Александър СОЛЖЕНИЦИН бе дисидент, доколко неговите лауреатства бяха кей-джи-би разработка. Неговите работи, доколкото сме ги разлиствали, казват основното - но не всичко и съвсем недостатъчно. Защото този куражлия литератор става куражлия и пуска брада, едва подир освобождаването му от каторга. За да имитира стремеж към истина. Която, въпреки неговите сухоляви писания, все още остава неизяснена.

ДЖОРДЖ КЕНЪН, виден американски старейшина на дипломатическото тяло, не пропуска да запита подир неговата смърт, (03.08.2008.!) - ами сега – кой ще доизкаже Истинската Истина? Дори плахи смелчаци не останаха. (Преди него избърза САХАРОВ!) Очевидно, текущата Путинизация на Русия проектира да неутрализира демократичните постижения - доколкото ги има - по подобие на Матушка САЩ, чрез широкоскоростна деинтелектуализираша магистрална тип "Пъпет-Шоу". Окончателно разкрепостена РУСИЯ, встъпва в Двадесет и Първи Век, бая-бая заякчена порнографично. През съветско време Истината, се изричаше шепнешком, изявяваше се пестеливо по партийни събрания, и то по такъв лицемерно-благонамерен начин, че четящите официозите на СССР, погиваха от скука. В по-ново време – в Наше Ядрено Настояще - завесите отпадат, но който се опита да ги спусне по-ниско от предначертаното, погива под тяхната тежест. Така се случи с Анна ПОЛИТКОВСКАЯ (2006.!). Устремена да разкрие Истинската Истина за Чечня, навлязла в дебрите на недозволеното, професионална журналистка.

ОЩЕ ПО-СМУЩАВАЩО е странното мълчание на китайските интелектуалци, зашеметени от икономическите подвизи на КИТАЙ, на които една наистина велика сила съвсем скоро ще стори капалъ. Тези изключително майсторски контролирани хора, рядко се изрепчват на власт и господар. Независимо, че ККП не престава да поощрява описанието на зверствата по време на Културната Революция, докато възпретява литературния анализ на мизерното съществувание на китайския народ. Непосредствено, щом Великият Кърмчия Мао Дзе ДУНГ, в краят на четиридесетте години на двадесети век, взема пълна власт над Китай. Прогонвайки своя най-верен сътрудник Генерал Чайн Кай ШЕК, на отсрещния остров ФОРМОЗА (Тайван!). Да не говорим за събитията на площад ТЯНАНМЪН в началото на осемдесетте, когато свободната мисъл започва да се преследва строго и остро, чак до наши дни. Наличието на ИНТЕРНЕТ и развитието на издателското дяло слабо променят филтрирането на креативната мисъл в КИТАЙ. Малцина интелектуалци си позволяват да критикуват що да е от китайската действителност - а значи Партията - онлайн. Дори коментарът, на пандемичното разрастване на СПИН в някои области на безбрежен Китай, бе своевременно поставено под възбрана. Един централен вестник обаче, успя да публикува списък на 50 видни интелектуалци начело с Го Яо Джие, (С информация за СПИН-епидемията в Хенан!), заедно с Вен Тей-Джун – описал страданията на селяните, и Хи Вей Фанг – професор по право защитник на правата на маргиналите и емигрантите. Технологичният напредък на КИТАЙ е очеваден и безспорен. Майсторски съчетано с преследване на дисидентите начиная от 1980... Всяка идея, която провокира властите към конвенционални действия – КИТАЙ е член на ООН - бива подлагана на официално отрицание, а нейните сторонници на преследване и унижения. Достъпът до всякаква политическа информация продължава да бъде филтриран. Животът на интелектуалците с преклонена глава, очевидно е забележително добър. Но това, че КИТАЙ не успя да излъчи подобие на СОЛЖЕНИЦИН, е сериозен социално-политически показател. (Не зная, дали у нас има подобен стойностен еквивалент!) Който, от равнището на една потенциална Нобелова Премия, да работи за Свободата На Света по Евразийски, поне в лоното на щатските университети.

В ПРЕХВАЛЕНИЯ ЗАПАД, все по-редки са случаите, когато западни интелектуалци тръгват по пътя на СОЛЖЕНИЦИН. Не, защото концлагери на запад няма. А, защото са майсторски воалирани. И защото политическите активисти - марксисти или не - умело биват инкриминирани. Наистина, На Запад нобелисти не липсват. Но, каква полза от това. Нито един нобелист, подир получаване на пищната награда, не се е развихрил да критикува власт и държава. Сякаш наистина функционират без грешка. Все още се помнят нападките срещу Жан-Пол САРТЪР, в края на шестдесетте, във връзка със студентските метежи. Когато, Генерал Дьо-Гол, без да бъде нобелист, защити великолепният новатор: “ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА АРЕСТУВАТЕ ВОЛТЕР”. Забравяйки, че Папа СТАЛИН си го позволяваше. Академиците при него, държавно заплатени, трябваше да бачкат - и да траят. Странно наистина. Академиците у нас също са все още държавно заплатени – и като си траят - правят националната наука да бедства. И, ето защо, МАТИ БОЛГАРИЯ БАЛКАНИКУС все още си няма нобелов лауреат. И по-добре - никога не би тръгнал насрещу пари и власт, с безумното оръжие на свободното слово. А, който е тръгнал нататък – знаем си – не се е върнал.

НЕСЪМНЕНО всяка демокрация е само една пъстра какофония на лични интереси в разрез с интересите на обществото. Какофония в която, както ни казват хора учени и преучени, надделява позитивното. Няма сe пред вид Република БЪЛГАРИЯ. Тук демократски-позитивното никога няма да сполучи. Ще си самокакофоним – както си самокакофонихме при социализЪма на Бат' Тошо.

НАИСТИНА, плахият многословен щатски новомарксист Ноам ЧОМСКИ /на снимката горе - бел.ред./, чиито писания изискват повече търпение отколкото време, дотолкова подробно-нечетивни са, все по-често е канен да чете лекции. Не само пред студентите в свободните университети, но и пред форума в ДАВОС. А струва ми се, и пред неговото подобие в ПЕТРОГРАД. За да бъде за лишен път доказано, къде са именно източниците на съвременната либерал-демокрация. И, за какво именно служат. За да бъде напомнено отново и отново, доколко прозорлив е “КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ МАНИФЕСТ” (1848.!) на Карл МАРКС и Фридрих ЕНГЕЛС. Този път - в интерес на Свръхбързата Глобализация на Света. В наше време този литературен труд, вече не звучи така заплашително. Всички знаем, за какво става дума - завинаги сме наясно. Става дума за Пари, Пари, и отново за Пари. Става дума - на чии сметки - в доколко сигурни банки. Доколко на тези банки не им предстои глобализаторско амалгамиране. Добре е, че Ноам ЧОМСКИ се старае - срещу подходящ хонорар. Самозабравилите се в ДАВОС са значително по-малко от тези в Нашата Мила Посттоталитарна Либерално-Демократска Балканджийска Татковина.