POSTKINGDOM'S - POSTGLOBALIZATION'S by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY'S

© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО

ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!

ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до

Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.

БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ

ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .

ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,

АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .

ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,

ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,

САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .

ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,

ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,

ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,

И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .

ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,

ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .



О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат. BY bOGOMIL kOSTOFF avramov-hemy