Прегледи: 114 - Коментари: 0
Покана за развод

Покана за развод

ПОКАНА ЗА РАЗВОД

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


РАЗБИРА СЕ, НАТО прекалява. Всъщност прекаляват всички онези, които стоят зад тази доказано-креативна, а и усул-нааджак агресивно-полицейска формация. Амалгамираща безразборно увеличаващ се брой държави.

Разбира се, за света един подобен високовоенизиран международен полицейски пакт е първа необходимост. Щото там, където са стъпили войските на ООН - види се, нищо не се получава, а нарушенията на човешките права, биват умело прикривани.

Разбира се, НАТО се увлича. Забравяйки онзи хубав чувал, погоден на нацистите при Сталинград, (Бяха тръгнали да въдворяват "Нов ред"!), където бе началото на краят на прехваления Вермахт.

Става дума за претенциите на Република Украйна - да пипне членство в НАТО. Дали ще потръгнат работите, не е известно. Но подписалият подобно споразумение, едва ли го очаква нещо по-малко от Сибир. Щото става дума за нещо съвсем съществено. За базите на Руския Военноморски флот на Черно море. С други думи за статута на полуостров Крим. Който вече три века Турция не успява да прежали.


ПРИСЪСТВИЕТО на руски ВМС в порт Севастопол; някога изграден с цел опазване интересите на руската корона в ареала на Черно море - днес на територията на Украйна; няма как да не притеснява този потенциален член на НАТО. Пазарлъците - както се види, навярно са доста успешни. Украйна апелира Русия да се оттегли от „нейната“ територия, възможно най-бързо. Едва ли някой вестникарски наблюдател обаче е наясно, с безкрайните клаузи на набързо съшития договор за присъствие с последващо „оттегляне“, между две еднакво велики славянски страни. До неотдавна изключително тясно свързани. Допустимо е, негласното пролонгиране на времетраенето на присъствието на руски ВМС в Украйна - да се окаже ефективният инструмент за разпадане на НАТО. Що ще чини тогава България, особено ако е зимъска!?! Защото Варшавският договор, създаден значително по-късно от НАТО, отдавна и окончателно се саморазпусна.

ЦЕЛТА - УКРАЙНА е съществена, и все пак второстепенна. Съществена е Матушка Рус. С нейната все по-гъвкава политическа непоколебимост. С нейните неизчерпаеми природни ресурси. С нейните свръх-секретни стратегически технологии и лаборатории, за които се знае прекалено малко. /Или достатъчно много!?/ И, върху чийто филтриран износ се гради визията за Бъдеще, едва ли не на целия глобален свят. Криво да седим – право да говорим – така е. Светът не постигна много-много от дестабилизирането на бившия СССР. И съвсем ще загуби от опитите за цифрово-икономическо п/о/робване на Русия. Матушка Рус е една своеобразно горда страна. Дали е скрито-националистически структурирана? Навярно! Изпреварвайки света.

ПРЕТЕНЦИИТЕ на Украйна няма как да не са сериозни, основателни и дълбоки, от гледна точка на окончателен развод с Русия. Арендата на педя родна земя винаги е обидна, торбите със злато – никога достатъчни. Въпреки че в глобален план примери съществуват колко щеш. Проблем, какъвто при тоталитарния модел транснационална интеграция, не съществуваше. Елциновото преструктуриране на СССР, бе окончателно, но едва ли достатъчно предвидливо. Или – кой знае, може би прекалено предвидливо.

Така или иначе, екологическите поражения при домуване на военни поделения са изключително тежки. (Украински учени свързват катастрофата в Чернобил с дейности на военни поделения в региона!). Рядко биват анализирани из корен. Още по-рядко - оповестявани. Надве–натри локализирани. Едва ли реновирани. Предстои преразглеждане на двустранната договореност в светлината на международното право, а това прави правистите-международници на Украйна озадачено да клатят глави. Прибързаното подписване на двустранен договор за присъствие се оказва фатално добре обусловено.

ПРЕЗ 2005., когато правителството на Украйна бива оглавено от Юрий ЕХАНУРОВ, започват двустранни разговори за инвентаризация на имуществото на Руските ВМС на територията на Украйна. Претенциите на Република Украйна към съвременна Русия се оказват прекалено завишени. Руската страна временно прекратява разговорите. В ход бива пусната неизкушената, изповядваща луд национализъм подрастваща младеж. Странно, как народи изпитали на гърба си повече от две тоталитарно-военни управленски машини, загърбват своето съвремие. За да се впуснат в привнесени авантюри, съпроводени с невинни жертви. Младите националисти целево обсаждат системата от крайбрежни фарове, по технико-икономически съображения останали под контрол на Руските ВМС. (Последните пролетни бури в Азовско море - припомнете!). В отговор Русия повдига проблема с количеството газ транслирано през територията на Украйна, към Европа и Балканите.

С идване на власт на кабинета Виктор ЯНУКОВИЧ нещата станават по-ясни. Въдворява се временно затишие. Твърди се, че настоящето правителство на ТИМОШЕНКО (Путин неотдавна бе там!), разработва подробно национално законодателство за чуждестранното присъствие. Дали не е време и Република България да стори същото? Всяка двустранна договореност е крехка и предизвикателно извъртлива. Препатилият европеец, (За петдесет години Българската нация изтърпя две меки окупации, за да попадне под трета!), не може да не се запита, за какво именно ще послужи подобно антиглобално законодателство? За подобряване на военния баланс в региона на Източния Медитеран, или за пореден дисбаланс? Очаква се, този законопроект да прекрати присъствието на Руските ВМС на територията на Украйна към 2017 година. Паметна дата за Украйна, Русия и целия цивилизован свят.

СТАВА ДУМА ЗА СТАТУТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ГРАД СЕВАСТОПОЛ. Основен порт на домуване на Руския /Червенознаменен/ Черноморски Флот. Стар имперски военен център, под украинска гражданска юрисдикция. Икономически кретащ, между Европа и Евразия, за сметка на руските военни предприятия и войсковите поделения пребиваващи в него. Десетки хиляди украинци, на практика целият Севастополски окръг, се препитават покрай тях и подпомагат не само своя семеен бюджет, но и бюджета на целия Украински Крим. По случай 225 годишното присъствие на Руски ВМС на Черно море, някога вътрешно море на Турската империя, Порт Севастопол е посетен от министъра на отбраната на Русия Анатолий СЕРДЮКОВ. Независимо от опитите да бъде провален военно-морския парад от страна на украинските власти, той бива проведен. В своите поздравления към военнослужещите и гражданите на Севастопол, генералът не пропуска да подчерте, че независимо от разширяване на капацитетните възможности на Новоросийск, (Територия на Русия!), където се предполага да бъдат дислокирани РЧВМС, Севастопол следва да пребъде за обезпечаване на стабилността на Русия "в южно направление." Меко казано, предоговаряне би имало скорошен край единствено, в условия на регионално глобализиране. На два добре въоръжени евразийски индустриални колоси, обединени от вяра, език и нрави. Останалото, е политика . . .