THE SADLY JOY OF THE TURKISH LITERATURE, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

България над всичко
Прегледи: 118 - Коментари: 1
Тъжната радост на турската литература

Тъжната радост на турската литература

(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY


ТЪЖНАТА РАДОСТ НА СЪВРЕМЕННАТА ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


Присъдената неотдавна Нобелова награда за литература, на видния турски
писател Орхан ПАМУК, интелектуалец с европейско възпитание и щатско
образование, не учуди никого. Държавнически премълчаван и
националистически скандализиран в своята родина, този водещ евразийски
пост-модернист, става бледно известен едва напоследък.

Роден в Истанбул, (07.07.1952.!), Орхан ПАМУК възпява своя знаменит
роден град, чрез силата на едно удивително перо. Завършвайки знаменития
Американски колеж на брега на Босфора, следвайки бащина заръка, той
записва архитектура в Истанбулския университет, но скоро напуска. За да
се отдаде изцяло на литература. Баща му, бизнесмен внесъл първите IBM
компютри в Турция, прекъсва всякаква издръжка. Орхан ПАМУК заминава да
преподава в университета на Айова – САЩ.

Турската държавност харесва и успява да подкрепя начинаещи таланти.
През 1998.. на Орхан ПАМУК бива предложено званието “ДЪРЖАВЕН АРТИСТ”,
а това пожизнено обезпечава. Бъдещият нобелист рязко отказва: “НЕ БИХ
МОГЪЛ ДА ГЛЕДАМ СВОИТЕ БЛИЗКИ В ОЧИТЕ”. На писателят окачват прозвището
“дисидент”.

Започнал да пише в началото на седемдесетте години, бъдещият нобелист
получава признание едва в началото на деветдесетте години на миналия
век. Когато, благодарение таланта на умен литературен агент, се
превръща в най-продаван турски автор. Неговите романи - така дълбоко
интеркултурални, засягат изключително значим комплекс животрептущи
национални - всъщност глобални - проблеми на Света: кризите в
идентичността на многослойния турски народ, проблемите изток-запад,
традициите в тяхната контраверзност с неуправляемо навлизащата
модерност. В условия на масов пазар и екстремна глобализация, подобна
проблематика тежко вълнува съвременната турска интелигенция, от векове
сдържана на подстъпите към Европа. И, не само нея, и не единствено това
...



През 2003., Орхан ПАМУК получава една слабоизвестна ирландска награда
“ИМПАК”, а малко по-късно “НАГРАДА ЗА МИР” от Немския панаир на
книгата, връчена му в една протестантска катедрала. Следва френската
награда “МЕДИКС ЕТРАНЖЕР”. За турското общество тези награди означават
много повече, отколкото за всички онези, които са ги присъдили. Орхан
ПАМУК се оказва глобално официализиран международно утвърден
интелектуален бунтар.

През 2005. писателят бива номиниран за Нобелова премия, но премията е
присъдена на Харолд ПИНТЕР. Това прави името му още по-известно зад
граница, и подозрително популярно в Турция. Където има гражданска
смелост да осъди турското правителство, продължаващо да прикрива
събитията около масакрето над кюрди и арменци през 1915, внушено от
Кемал АТАТЮРК. Това задвижва трудно заспали корени на омраза и
ненавист. Правоверната турска общественост изявления, се появяват върху
страниците на швейцарската преса, а това вече е прекалено.
Прокуратурата на Голям Истанбул завежда държавен иск за “ОСКЪРБЯВАНЕ НА
ТУРЦИЗМА”.

Орхан ПАМУК застава пред съда на 15.12.2005., но процесът се отлага за
07.02.2006.. Срещу световноизвестния автор, дръзнал да напомни истината
на света, се надига стръвна националистическа продържавна кампания,
спомоществувана от професионална завист и неблагополучие. Заплашван и
обруган, Орхан ПАМУК е принуден да напусне страната, докато АМНЕСТИ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ и световния ПЕН-КЛУБ не се заемат.

Съгласно реда и закона, но най-вече поради традиция и обичай,
прокуратурата третира неговите изявления в пресата, като криминално
престъпление. Законът налага “ЗА ОБИДА НА СВОЯТА СТРАНА”, затвор от
шест месеца до три години. Законът е нов и пресен. Той влиза в сила
далеч подир изявленията на писателя, в прекалено шумния швейцарски “DAS
MAGAZIN”. Казусът се оказва “EX POST FACTO”. Съдът прехвърля бремето на
световната отговорност, върху министъра на правосъдието, който връща
дялото обратно в районния съд.

Докато извън залите на правосъдието войнстващи мюсюлмани, готови на
всичко срещу нищо, обсипват с хули, яйца и обиди пристигащия без охрана
Орхан ПАМУК, Европейския парламент вече е изпратил наблюдатели начело
със Самюел ЕЪРЛИНГ. От Брюксел Оли РЕН заявява:

“СЛУЧАЯТ ПАМУК ЩЕ БЪДЕ ЛАКМУСОВ ТЕСТ ЗА СЪОТВЕСТВИЕ НА ТУРЦИЯ С КРИТЕРИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ”.



Заедно с още шестима обвиняеми; в затворите креят десетки; Орхан ПАМУК
бива освободен от отговорност. На 22.01.2006., Министъра на
правосъдието окончателно снема отговорността. Започнало е всестранно
преразглеждане на турската прав осъдна ситема от страна на Европейската
Общност. Но, проблемът Орхан ПАМУК - сиреч Законът, остава висящ.

Националистическите организации изявени в лицето на адвоката Кемал КЕРИНЧИЗ не мирясват, подготвяйки ново дяло.

През 2006. на Орхан ПАМУК бива присъдена Нобелова премия дефинирана
така: “КОЙТО В ИЗДИРВАНЕ НА МЕЛАНХОЛИЧНАТА ДУША НА СВОЯ РОДЕН ГРАД,
ОТКРИВА НОВИ СИМВОЛИ ЗА СБЛЪСЪК И ПРЕПЛИТАНЕ НА КУЛТУРИ”



Но, и от тази най-висока литературна трибуна усмивката на Орхан ПАМУК
остава все така тъжна. Усамотен в своя мезонет на брега на Босфора,
един нобелист се опитва да отхвърли наслоявания и предразсъдъци, така
характерни за монодеидни нации, за да преосмисли настояще и изследва
бъдеще.
14.07.2008.pm/varnata!


Авторът! Авторът! - само това от националистБг.ком




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Авитохол Дата: 2008-07-16 15:47:15
Те турците не са се променили много. Наскоро убиха един католически свещеник в някакъв град по Черноморието. А се опитват да оправдаят убиеца. И не само адвокати, но и политици и най-различни имами.