Прегледи: 112 - Коментари: 0
Салонът свърши - литературата остана

Салонът свърши - литературата остана

(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

САЛОНЪТ СВЪРШИ - ЛИТЕРАТУРАТА ОСТАНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Вторият варненски мижав "Салон" на книгата би могъл да разсмее всеки един посетител. Освен онзи - по рождение цанен да вярва в Бъдещето на Своят Си Град - комуто е до плач. О, престарелий посетителю на тоталитарни книжарници и панаири на книгата, където не само подсмърчаше по чуждо, но си купуваше адаптирано родно - подир безкрайни търпеливопродължителни опашки. От що се срамиш, да се наречеш Варненец? Лесно е да се отговори. Трудно е да се пресметнат разходите на Община Варна в подкрепа на неварненски книгоиздателства и пишман-рецензенти. Щото, това калпаво състояние на нещата, е реалното отражение дейността (!!!) на една Вечна Комисия за Култура при Общински Съвет-Варна, оглавявана от Един Вечен Председател самоувековечаващ се, чрез разчистване на стари интелектуални сметки с Варненските Авторски Таланти. Та има ли литератор резидиращ в Стара Варна, комуто молба за спонсориране на книга, да не е насмешливо тикната под масата? Не казвам подигравателно. От локане на кафенце с млекценце безбройните сътруднички на абсолютно безпомощния Общински Съвет - едва ли им остава и - да помислят. Комисия за Локална Култура, която гнусливо си се прави, че върши принос в аналите на Новата История на Стара Варна. Периодично (Не казвам постоянно - всеки има естествени нужди!) припълзявайки по столичните булеварди. Където Бойко БОРИСОВ не се е сетил веднъж да покани на десант варненски Поети и Писатели. (Някои от тях са специалисти по боклука!) Хубаво охарчвайки бюджета на доверчивия Варненец Интелектуалец, в интерес на тайфи бивши автори национални, които не могат да се примирят, че ихтибар по Тодорживковски може да видят - ама като пристигнат при Него. Интелктуалец, безпомощно махнал с управленска ръка - че не се излиза на глава с Общински Съвет - яко нагънат от ДАНС и Прокуратура. Няма как да не е до болка обидно, че и горчиво. Повтарят се СТАРИТЕ ТОТАЛИТАРНИ МАГАРИИ. От немай-къде конкурс има - без жури конкурс не може - награди се раздават - ама никога никому първа. Щото такава награда би могъл сам на себе си да връчи единствено председателят на журито - напълно неизвестен за националната пишеща медия - пък безспорно компетентен. (Освиркването забранено!)
Такивамити работи интимни . . .

В рамките на световно-мижавият варненски салон на книгата, от кумова срама, се проведоха дор-три яки общински конкурса:
А) За разказ на младежка тематика - някои все още пишат;
B) За илюстрация на детска книжка - която едва ли някой някога ще отпечата;
C) За "Най-старата книга в училищните Библиотеки на Варна" - за витрина за назидание.
Освен това, премина и много точна томбола. Подаръци са онези забележително тлъсти книги, които никой никога няма да седне да чете. Младите - от салса едва ли ще им остане време. Старите - отегчени от лицемерни измишльотини на световно неизвестни автори, где се въртяха около Бай Тодора ЖИВКОВА с открито угоднически гримаси, (Codak is the best!), от които човекът потръпваше докато махна с ръка, и свикна.
Победителите в конкурса за разказ - абсолютно неизвестни - и това е то - надежда авторова истинска:
1. Радислав Атанасов КОНДАКОВ - "Скинари";
2. Валентина Иванова ПЛАЧКИНОВА - "Риза на оранжеви райета";
3. Веселин Димитров АНДРЕЕВ - "Лирическа героиня".
За тях ще говорим - щом ги прочетем, което в рамките на "Салона", би могло да стане, но не би.
Някакъв на две - на три пресрелийз на кметският брифинг, раздаден колкото да се запита човек - ам' ни гуй ли списвъл припудавател ут ЪОНСУ!?!
Награждаването? Ами, докато подобни дребни на глед събития не бъдат така институционализирани, че да бъдат пронизани от светла тържественост държавна, догодишният "Салон" няма как да не излезе още по-световно мърляв.
Щото, имало е - и - по-добри.
Останалото е въздух. Под налягане ли ? Ами не - под леко розово съмнение греховно.
Досежно заниманията на Вечната Комисия Културна, с Вечните Столични Титани на Съвременното Българско Слово. На която, ако в архивите й се зарови ДАНС - представям си - що би измъкнал.
N.B.: Тези дни открих една евтина китайска пералня машина - много си я бива. Не ми достигат Две Евро само. Не - няма да кандидатствам за спонсориране пред Комисия за Култура при Общински Съвет - Варна. Ще изчакам следващият Мижав Световен "Салон" на книгата . . .