THE COLLECTIVE'S ACTIONS CENTURY, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ

от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!

Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?

Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?

Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.

ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...


ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.

В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)

Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)


ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.

На колене!

Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!

ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)

Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.

Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.

Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?

Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?

Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?

НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.

Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху


същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?

И, никой не му дири сметка.

Щото е демокрация – ли!?!

Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.

Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.

И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.

Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.

Питам се, защо го правят.

И, не вярвам, да е съвсем без пари.