СМЪРТ - ЗА ЦАРСТВАЩИ КРАСАВИЦИ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

България над всичко
Прегледи: 148 - Коментари: 0
Смърт за царстващи красавици
Смърт за царстващи красавици Смърт за царстващи красавици
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СМЪРТ
- ЗА ЦАРСТВАЩИ КРАСАВИЦИ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В ПЛАНА на безбройните терористични организации, опустошили управленския държавен апарат – чети мозъчния тръст – на Великая Русь в началото на Двадесети Век, стои съдбовна крайна цел. Окончателно унищожаване на Царското Семейство до корен и – Во Веки Веков. Сиреч на Православната връв между погазения от агаряни Константинопол и застрашително технологизиращ се Петербург. (Строеж на леки подводници и тежки самолет-бомбардировачи, при изключителна авангардност на частни научни изследвания!) Акт, в който болшевиките - на гладен стомах - се престарават. За да покажат подир това на света, че независимо от крайно жестоките тоталитарни методи на решаване на социалните проблеми на Русия, успяват и дават на човечеството идеи за Братство, Равенство и Свобода - за сметката на тотална безпощадност. В тази дива и пъстра целеустременост към предреволюционен хаос; инспирирана
отвън и разгъваща верижна реакция вътре в обширната Русь, есерите на прочутия терорист Борис САВИНКОВ, (Ликвидиран от ЧК едва в средата на тридесетте години на века!), резидиращ в Париж, водят по точност, ефективност и жестокост. Те ще бъдат понасяни и търпяни, докато си позволят покушение върху безсмъртният Владимир Илыч ЛЕНИН. Когато на всякаквите есери и техните близки и познати, им е разказана окончателно играта.

ОТ КРАЯ НА 1903, есерите на САВИНКОВ преследват за да изпратят при Светия Господ-Бог
Московския Генерал-Губернатор Великият Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ, намиращ се в личен конфликт с Всеросийския Император. Подал е прошение да му се разреши да преприеме крути мерки срещу все повече ширещият се тероризъм. Императорът рязко е отказал. Сергей
АЛЕКСАНДРОВИЧ е подал оставка. Оставката е приета. Очаква се нов генерал-губернатор.
Въпреки това, той и неговото семейство продължават да обитават Кремъл, защото той си е техен – на РОМАНОВИ. Не подозира, че е революционно осъден, че му остава съвсем малко жизнен път.

ПО ТОВА ВРЕМЕ БОРИС САВИНКОВ, отхвърлен от имперския апарат висш полицейски чиновник, е в дълбока нелегалност. В онези времена на самодоволна царстваща демократичност, високите стени на Кремъл не са проблем за преодоляване, но подир това трябва да се бяга. САВИНКОВ
предпочита упражненията на ума - разместване на пешките върху шаматната дъска на терора. Подир това - тяхното ликвидиране чрез механизма на едноличната си нелегална власт – прикрита зад псевдо-революционни тиради. Когато главите на неколцина самоотвержени
луди-млади биват достатъчно добре промити, и поради това – главозамаяни, те биват изпратени на ликвидация. Докато самият “идеолог” своевременно изчезва в посока шантаните на Париж.


ЕСЕРЪТ ИВАН КАЛЯЕВ, днес в Москва съществува улица на негово име, е дясна ръка на САВИНКОВ. Внезапно му е поставен смъртоносен избор. Той самовлюбено приема. Да метне собственоръчно изработена бомба, върху каретата на омразния Генерал-Губернатор. Който не си е позволил - на своя глава - да хвърли войската срещу всякаквите народоволци. По онова далечно и наивно време, държавниците почти не биват охранявани. Един кочияш с камшик и нагант – това е. На 02.02.1905, Иван КАЛЯЕВ причаква губернаторската карета на излизане от КРЕМЪЛ. Открива в нея - освен Княза, неговата жена и двете им деца, и Княгиня Мария ПАВЛОВНА - бъдеща кралица на ШВЕЦИЯ, и Дмитрий ПАВЛОВИЧ - бъдещ екзекутор на РАСПУТИН.
Кочияшът намалява, за да може свободният гражданин Иван КАЛЯЕВ да сподели, що иска с Негово Височество, а той да прецени – дали да помогне, щото обичайно така е прието. Килърът Иван КАЛЯЕВ не намира сили, да посегне на децата. И, се оттегля. САВИНКОВ е бесен, и продължава да упорства. Подир два дни, на 04.02.1905, пред самите Николски Врати
на Кремъл, Иванушка КАЛЯЕВ мята бомбата, и успява. Каретата, конете, кочияшът и Негово Височество Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ стават на дребни парчета. Неговата съпруга - англичанката приела Православието за своя вяра - Елизавета ФЬОДОРОВНА, собственоръчно събира неговите остатъчни фрагменти. Подир дни откриват сърцето на княза – върху покрива на една съседна сграда. Това е петият син на Император АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, и загубата за имперското семейство е непоносима. Въпреки това, Императорът не си позволява да прибягне
до масов терор. Може би, защото не знае съвсем точно, какво означава истински масов терор. Ходатайствайки за помилването на Иван КАЛЯЕВ, Елизавета ФЬОДОРОВНА посещава атентатора в
затвора. В присъствие на представители на властта, той бива разпитван. Атентаторът е непреклонен. Иска си смъртната присъда. Ако го освободят? О, ако го освободят ще тръгне отново да избива омразната буржуазна каста на Русия. Е - бива обесен!

ЕЛИЗАВЕТА ФЬОДОРОВНА по онова време минава за първа красавица на ЕВРОПА. След семейната трагедия, тя разпуска своя си княжески двор. Разделя огромното свое състояние на три равни части. Една част внася в хазната. Втора част оставя на децата си. Третата влага - за частни благотворителни цели. С нея построява манастирът Марфо-Мариинска Лавра. (Днес
реставриран напълно!) И, се замонашва. Освен на молитви, Княжна Елисавета се отдава на широка благодетелска дейност, на строеж на още училища, на пряко възпитание на
подрастващи. Счита, че всички беди що ходят по народа, са резултат от социални проблеми. В придружение на княгиня Оболенская, и още една сестра от манастира, тя ежедневно посещава най-примитивните колиби на Москва и Петербург, разгъвайки модерно просветено милосърдие - даващо реални резултати. Наречена “ВЕЛИКАТА МАЙКА” от бедни и богати, тя твори истински социални чудеса. До идване на болшевиките на власт. Когато незабавно бива арестувана и
интернирана. Отначало в Перм. Подир това в Екатериненбург, в някакво до неотдавна образцово държавно училище с разбити прозорци, в покрайнините на миньорското селище Апалаевска. Мек намек, за какво биха могли да служат училищата строени от нея.

ПРЕЗ НОЩТА НА 18.07.1918., незабавно подир унищожаване на Царското Семейство и техните придворни; заедно с други интернирани; “ВЕЛИКАЯ МАТУШКА РУСЬ” бива отведена до изоставен железен рудник на 18 километра от Алапаевска. Пребита с приклади, полумъртва, Княжна Елисавета Английска бива безмилостно хвърлена в мрачната геена. Очевидци твърдят, че на дълбочина 15 метра тя успява да се закрепи. За да умира продължително, мъчително и дълго.
Славейки с песни Господ-Бог - прощавайки на своите мъчители. Които отработват революционна бдителност, хвърляйки върху полумъртвите грешници сухи дърва, подпалки, и горяща сяра.

Амин ...