ДО ГОДИНА – ДО АМИНА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

България над всичко
Прегледи: 140 - Коментари: 0
НАТО във ВАРНА
НАТО във ВАРНА
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ДО ГОДИНА – ДО АМИНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ТЕКУЩОТО ПОСЕЩЕНИЕ на натовска ескадра (Ариергард прогрузинский!), няма как да не повтори. (Усладило ся адмиралу!) Всяко дадено обещание натовските военни – за разлика от националните – изпълняват като нищо. (Да не говорим за щатските!) Слава Богу! Все още без военни действия в региона на Черно Море – дано завинаги. Макар отдалеч да вони на Нова Кримска Война (1854-1856.!).


НЯКОГА, местният първенюга-гръкоман Параскева НИКОЛАУС ПЪРВИ И ПОСЛЕДЕН, (1815-1866.!), именно по тези времена финансово живва. Та пренася кантора и благодеяния, от Стара Варна в метежна Одеса. За едър търговец със зърно, една Добруджа не стига. Войската лапа ли лапа. Иначе как се воюва!

Америка е все още в Гражданска война, но нейните кораби със зърно достигат и Одеса, и Балаклава. Дали ги е претъргувал именно Параскева НИКОЛАУС, нам е слабо известно. Съществено е друго. Войските и на двата фронта, (1 000 000 французи, сардини, англичани и турци срещу 700 000 руси и 4 000 българи!), биват изхранвани с … американско зърно. Невероятно, но споменът кърни, крее и подхранва. Споменът за трепетното време, когато Стара Варна, Барби и Делфини, са опаразитени по европейски, (Паша Дере, Карантината, Франга-Баир, Кастрица-Кестерич!), от традиционните нашественици в Матушка Рус, (Англия, Франция, Сардинското Кралство!). Дано Султанието опази нефта на Кавказ, чийто аромат по онова време лумва. През Стара Варна плъзват непознати до тогава епидемии. Градът е обезлюден - остава почти без българи – най-изнеженото племе на Балканите. Такъв го заварва и Дядо Вазов в краят на деветнадесети век. Тук някъде, по тези брегове, докато френски инженери обхождат Варненското и Белославско езера за да предложат на Султана стратегически канал до Дунав, трагично-знаменития паро-платноход “Черният Принц” – Саунтхемптън, разтоварва топло зимно облекло и златни девизи за войнишки заплати - в бъчонки, на които следите им се губят из пещерите край Варна.


НО ТОВА СА ЕДИНСТВЕНО РЕМИНИСЦЕНЦИИ поради предчувствана война. В която, как се види, Стара Варна яко ще се гепца. Ако не тази – следващата година. Адмирал Хуан РОДРИГЕС ни го обещава, още по време на своята слабо оповестена визита при местния кмет. Предстоят съвместни учения с остатъчния български ВМФ с водената от него ПЪРВА ПАТРУЛНА ГРУПА КОРАБИ - НАТО, изпращана на тактическо разузнаване там, където работата понапече. А, в региона на Черно Море, работата никога не би могла да бъде друга. Независимо, че като членове на НАТО, САЩ и Република Турция традиционно не подкрепят ред международни споразумения. Между които най-хуманната от всички международни конвенции по море - МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ПО МОРСКО ПРАВО – UNCLOS-1988, подписана и от НРБ в Кеансингът-Бей, Джамайка.

За каква “хуманитарна охрана” на брегове би могло да става дума, щом нещата са игнорирани конвенционално? Договореността по НАТО може да е международна, но тя съвсем не е наднационална.

Бреговете на Черно Море няма как да не са апетитни. Тук се таят милиарди тонове умишлено неразработван нефт. Но, колкото да са апетитни, те завинаги остават регионални.

Корабите на приятелското НАТО, (Вермахтът опериращ от Варна – 1940-1944 - също бе приятелски!), за сега са едва четири: “Хуан Де БУРБОН” – Кралство Испания, “Любек” - ГФР, “Генерал ПУЛАСКИ” – Ржеч Посполита, “Тейлър - САЩ”. И, т.к. подобни формирования обикновено наброяват дузина кораби на вода, няма как да не се запитаме – къде са останалите – Бря! Що пък толкози малко? Колко биха могли да бъдат подводниците кротнали пред Варна- Рейд? Едва ли са единствено от НАТО.


РАЗБИРА СЕ, в Стара Варна всеки е добре дошел. Особено, ако си плаща. Някога, с визита на добра воля от тук преминаха кораби на ВМС на Великобритания, преди да хукнат към бреговете на Аржентина, където морското дъно пред Фолклендските острови се оказа вечна стоянка до-амина. (Стоянки всякакви!) Така се крепи демокрация – чрез въоръжено гостуване по план.

В крайна сметка, настоящите демократичните промени ние си ги искахме – ние ще да им сърбаме пресолената попара. Не от вчера – не от днес. Непосредствено подир споразуменията Хелзинки-1975, където вместо Папаша ХРУШЧОВ да тропне с обувка върху зелената маса на преговорите, Владимир Илыч БРЕЖНЕВ се предовери някому. Реализирани чрез азиатско разтегляне през времето., че дано да не си се случат. (Так ка подобаеть!) Взели предварително свидни интелектуални жертви. Между които един изключителен министър на външните работи, (Иван БАШЕВ – 1916-1971.!), “демократичните промени” дойдоха с умело прекроени крила – права и свободи, подчинени на необуздаеми глобалистични пипала.


ВИСОКОУВАЖАЕМИЯТ АДМИРАЛ ХУАН РОДРИГЕС може да твърди: “Посещението ни в Черно Море е планирано отпреди година, и няма нищо с конфликта в Грузия”, но това остава за негова сметка. Военните от всякакъв калибър много харесват да фабрикуват менте-твърдения. Пък народите, едни наивници – като нищо им вярват. (Нима не става дума за стратегическо планиране?)

Догодина пак щял да ни посети.

Ами, Добре Дошъл. Само че, без ескадра.

САЩ все още не са подписали онова съществено международно съглашение, което изисква специално правителствено съгласие – на най-високо равнище, за военни кораби с ядрени товари, при посещение на чуждестранни пасажерски портове. В трюмът на един американски кораб от ВМС никога не се знае, какво би могло да се крие. Дори, ако плава под адмиралски флаг на НАТО.
THE END