ПАКИСТАН - КАРТАТА В ИГРАТА С ТЕРОРИЗМА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

България над всичко
Прегледи: 136 - Коментари: 0
Пакистан - Картата в играта с тероризма
Пакистан - Картата в играта с тероризма
(C) 2001-2008 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Page: +359 52 6636 4139; Fax: +359 52 600 081
POBox 481, 9000-Varna, Bulgaria
ПАКИСТАН - КАРТАТА В ИГРАТА С ТЕРОРИЗМА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПАКИСТАН, огромна страна, (803,943 кв. км.!), и брегова ивица повече от три пъти от тази на МАТИ БОЛГАРИЯ, (1,046 км. на Арабско Море!), има над 114 649 406 жители (1990.!), и примитивен - но традиционен - жизнен стандарт. Граничейки с Иран, Афганистан, Китай и Индия, при говорим урду - английският език е официализиран. (Перспектива за целия съвременен свят!) Пакистанците го говорят без характерниятза индуси акцент, но цветът на кожата им е доста по-матов. (Лесноазличими!) Земя на над 97% компактни мюсюлмани, Федерална Република Пакистан, получила независимост (15.08.1947.!), създава своя конституция едва през 1973... Силна централна изпълнителна власт, и чести правителствени преврати – без поврати, е характерна за тази съвсем свежа страна. Държавността върви върху общото английско право, своевременно адаптирано към Корана. (От английски прависти!) Действащо успоредно с обичайни съдилища по Шериата. Внос-износните листи между САЩ и Пакистан са забележително добре изравнени, благодарение на нонстоп превъоръжаванията, които обстоятелствата и янките налагат. Финансовите трусове на Уолстрийт рефлектират твърде чувствително дори тук, в тази космично далечна на САЩ страна. Вносът от Япония е по-голям от износа, а износът към ЕС е по-силен от вноса (1990.!). Продължителната английска окупация, (1893-1947.!) не се отразява съществено върху традиционен Пакистан. Дотолкова забутан в планините, че почти самоуправляем. Подир отделянето на Индия от Англия, по тези места започват масови безредици, следвани от размествания на плътни маси народ заради спекулативно прегрупиране по верски признак. (Предстои и нам!) Пакистан окончателно става независима република едва през 1956, като до това време продължава да бъде доминион на Англия. По време на военната експанзия на СССР в Афганистан, над 2 милиона афганци, (Пущуни!), пресичат границата и се установяват за постоянно в Пакистан, където стандартът е задоволителен. С американска и китайска (!) помощ, те получават подслон, храна и социална защита. Дотолкова ефективна, че лесно ги откриваме да въртят бизнес чак във Варна.

Не така отдавна, Пакистан се доверява на един млад учен, (А. К. Кхан!), който успява да разработи ред проекти за ядрена индустрия, (Неутронна бомба-1999.!) Днес, под домашен арест, той продължава да продава информация насам-натам по света. (N.М. But - The Milwaukee Journal Sentinel!) От средата на осемдесетте години на Двадесети Век насам, ядрените мощности на Федерална Република Пакистан плавно нарастват, и отдавна надхвърлят 26.6 мегавата (The Universal Almanach-1992.!). Странно, но никой не обвинява Пакистан в подготовка на агресия. Независимо от явните апетити подир голямата танкова война насам, (1971.!), когато братска Индия яде пердах.

НЯКОГА, изтегляйки се от Индия, (1947.!), Великобритания не прави необходимото, създавайки бремето на политическия елит наричано Пакистан, като комплект от две разделени провинции, притискащи Индия от изток и запад. Телекомуникациите все още са слаби, а верски двете провинции - коренно различни. Година по-късно, един остатъчен (Случайно!) английски армейски офицер успява, и създава особено опасното Междуслужебно Разузнаване (ISI). Една от най-загадъчните и влиятелни институции в страната. Ръководеща страната в сянка. Пряко намесваща се в изборите за президент. (Около 10 000 военен и цивилен състав!) Дотам ефективна и мощна, че се намесва и директно поддържа вълнения и борби за власт - далеч зад пределите на Пакистан. С нейното име се свързват непрестанните терористични набези в Пенжаб и Кашмир (Териториални претенции!), ислямски борби в Бирма, Судан и дори Чечня. (За Европа няма данни, но за Косово - да!) По време на десетгодишната война Афганистан - СССР, (Учебната 1978/79.!), ISI обучава и вкарва в бой над 80 000 муджахидини. Подир което превключва, и започва да подготвя и обучава талибани. Знае се със сигурност, че пропадналия опит на Осама Бин Ладен да взриви щатското посолство в Ню Делхи е поддържано корпоративно от ISI. Очевидно, ведомството провежда общодържавна политика, от името на Отците на Исляма – признак, който твърде много напомня политиката на Иран. Наблюдатели допускат, че напълно е възможно войната срещу тероризма в недалечно бъдеще, да се пренесе от Афганистан върху територията на Пакистан, където САЩ поддържат съмнително добре охраняеми бази. Прекалено мълчаливо мощна за региона и света, Пакистан е изключително бедна, и изключително милитаризирана младолика мюсюлманска държава. Около 40% от нейното 145 милионно население е под 14 годишна възраст. Тя е тежко зависима от своите кредитори, към които е задължена с повече от 25 милиарда английски лири външен дълг, при изключително нисък бруто национален продукт на глава от населението. Около две трети от бюджета на страната отива за издръжка на държавен апарат и отбрана.

СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА КАШМИР е ябълката на раздора между Индия и Пакистан. С масирана танкова атака срещу Индия, (1971.!) Пакистан показва на света, че е регионално значима военна сила. ООН едва потушава конфликта, за да го остави завинаги да тлее. Необмислена атака, надминаваща по мащаб боевете при Курската Дъга по време на Втората Световна война. Довела до отделяне, основаване и легализиране, на самостоятелната държава Бангладеш. Несвързаната географски провинция на Пакистан, където дълги години методично са прехвърляни изповядващи индуизма огромни селски маси народ. (Генетична карта-2008.!) Резкият дизбаланс между стандарт на населението, и функциониращи върхови военни технологии, прави правителствата да се сменят всеки няколко години чрез окървавени военни преврати, при които редовото население е потърпевшо, а правото - погубено. Пакистан е милитаризирал (Чети "ислямизирал"!) дори своя цивилен търговски флот. Частните корабособственици са инкорпорирани в общодържавна компания, която вместо да се глези - функционира. През седемдесетте години съветската заплаха за Пакистан е сериозна и опасна. По това време Афганистан теоретически, е изцяло просъветски, а западът все още не си иска парите от Русия. Това прави генерал Муслим Зиял-Ал-Хак да вземе властта, и да насочи държавното кормило към пълна окончателна ислямизация на въоръжените сили, довела до настоящата изключителна верска фундаментализация на живота в Пакистан. При която сблъсъците между различните верски клонове на Исляма – са трагична реалност и политически факт, докато американско въоръжение е на склад. Генералът насочва своите подчинени и всевъзможните служители от държавния апарат - в медресетата. Където да изучават бездънната материя на Исляма. Това създава прослойка твърди млади офицери-фундаменталисти. Инспирирани от армията - под контрол на местните пророци. Такъв се оказва и А. К. Кхан, самопрокламиращ се, за баща на феномена пакистанска атомна бомба, която няма как да не бъде внос. Счита се, че е от Китай. Нищо чудно да е от САЩ – чрез Китай.

КОГАТО САЩ ПОДХВАЩАТ да бомбардират Афганистан, под предлог да бъде издирен Осама Бин Ладен, отново бива поставен въпрос доколко фундаменталистко е настоящето ръководство на Пакистан. Още по време на Беназир Бхуто, като генерален директор на военните операции, Генерал Мушараф прави неуспешен опит да изтласка талибаните от медресетата, да залови или унищожи Осама Бин Ладен, срещу бенефиции за страната и за самият себе си. Неговите действия дестабилизират пакистанската северозападна граница, през която Пакистан от години прави безуспешни опити да изтласка обратно в родината, хилядите афганистански бежанци-пущуни. Успешно превърнати, срещу залък хляб, във верски заслепени талибани.

Щатите не са престанали да кокетират с Пакистан още от времената на Студената Война, а "братската" окупация на Афганистан от СССР направи да търсят допирни точки с терористичната съпротива. Това прави преднамерено да си затварят очите, досежно успешния пренос на ядрени технологии в посока Исламабад, извършван от генерал Зиа Бхуто. Довело, Пакистан да държи под контрол повече от 500 кг. високообогатен уран (2000.!), достатъчен за тридесетина ядрени бомби. (На една от тях разчита Муамар Кадафи!) Пипне ли властта в Пакистан някой открито фундаменталистки режим, налице ще се окаже нова ескалация на конфликта с Индия за Кашмир, а това би ударило политическия баланс в региона.

Още преди фаталния 11 Септември, режимът на Мужарат предприема предпазни мерки, поставяйки под запрета отявлени екстремистки талибански групировки. Щастливо пенсионирайки неколцина прекалено религиозни генерали, без да им бъде предявено какво да е обвинение. Акт, който рядко кадрови военен прощава някога. Задълбочаващото се пренасяне на терористичните талибански похвати от Афганистан в Пакистан напомнят, че е необходимо ново обновяване на ръководният апарат на армията, респективно на държавата.

ЗА ТОЗИ КРАЙ НА СВЕТА, Русия остава традиционна заплаха. Този мощен Пакистан е инспириран, без никой да я пита, а в региона нейните интереси са вековни. Това остава явно изразено, чрез продължаващото неофициално доминиране на Русия на Север.

Поради което всеки пореден военен режим, без да се съобразява с протестите на местните прависти и интелектуалци, не престава да разчита на дипломацията на САЩ, да предотврати прехвърляне действията на Северния Алианс от Афганистан - върху територията на Пакистан. Акт, който предстои. Високо в планините талибаните отдавна са обособили собствени непристъпни зони. Осмелявайки се да откраднат цял хеликоптер на път от Карачи, за база на ВВС на САЩ във вътрешността на страната.

ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗАРАЗА често предхожда верската, но рядко я превъзхожда. Докато Вярата остава, уникален фундаментален феномен и отправна сила за мнозина, политиката се мени в зависимост от посоката на потока на парите.

Що се отнася до Бедния Осама Бин Ладен, все по-често представян като Виртуален Бог, то неговите тунели навярно водят право в полите на Мохамед. Чак до Аллах - едва ли достигат.