ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН от Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ

България над всичко
Прегледи: 151 - Коментари: 0
П/М/атриотизъм днес по сърце?
П/М/атриотизъм днес по сърце?
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН
от
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В НАШИ ДНИ; началото на Двадесет и Първи Век, за който едва приблизително се знае – що би допринесъл в интерес на Човечеството. Век през който технологиите изумително напредват - за сметка изхранване на населението. Изглежда излишно да се напомня, че съществува Още Нещо - освен все по-евтини компютри и все по-скъпи стриптизьорки. Неуловимо – а доказано необходимо. Неформализирано – а закономерно и правомерно. При това достъпно и евтино, и представете си - етично. Става дума за разбирането, дефинирането и усъвършенстването на т.н. Патриотизъм, по време на текущ “Глобализъм 3i+”. Заедно с някога така добре съхранения, развит и отгледан лично от Цар Борис Трети Обединител Умерен а така действен Български Национализъм. (Дузина пронационалистически младежки организации – преследващи се една друга – в името на Народ, Цар и Корона!) В по-късни лета под дълбока запрета и запуст, (Честване на Трети Март възпретено!). Подир това, с огромно закъснение установено, (Изселване на нашенци в Турско – 1988-1989.!), колко много е пропуснато да бъде сторено. (За политически грешки в Мати Болгария разстрелват едва, по време на окупация!)

Колкото да се счита непрестижно, както да бъдат подминавани и прикривани проблемите на Патриотизма, (Предхождащ всеки Национализъм!), той не престава да кълни дори при настоящите - на едро - транснационалистически експерименти. Централно инспирирани и директирани, (Не е тоталитаризъм -изобщо!), от шепа добре топ-бизнесмени, които закон не ги лови. Не, че те именно го създават. Защото умело го деструктурират в посока свои цели. Въобразили си, че биха могли да обхванат и решат проблемите на Съвременния Свят. (Промишлено омърсяваща го!) За който всъщност, съвсем слабо ги еня. Удивително обаче остава, как изненадващо откриваш и Патриотизъм, и Национализъм, и Прогнозизъм, всред случайно срещната неопозната от никого тротоарна младеж. (Стане ли реч - за Мати Болгария Всевечна!) Неизкушени млади хора, родени подир половинвековен авторитаризъм. (От Цар Борис Трети-28.10.1932., през Вълко Червенков до Тодор Живков-10.11.1989., и насам!) Светла веха на бъдещето, едва-едва поддържаща поръждясалият имидж на нацията. Презрян и загърбен от официална власт и медии, за сметка внос на тропически пирани в девствени балкански езера и водоеми. Приведен в подчинение на предплатена историография. Харесваща технологически обезпечено иманярство на едро, в повърхностните слоеве на умишлено загърбеното древно. Фундаментален компонент, до съвършенство очертаващ ликът на Българската Нация. Загадъчен и опасен. Не толкова поради неговото прекалено слабо присъствие в учебните програми на едно напълно дезориентирано – поради импакт на безброй субкултури – подрастващо поколение. (Рано-късно всеки идва на себе си!) Опасността иде от това, че Патриотизмът – по същество притаена национална болка, прекалено лесно би могъл да попадне в ръцете на пишман-национал-патриоти. (Послужват си с него бая отдавна!) За да си го оттъргуват - като едно нищо. Та, Патриотизмът ни, е бил търгуван не веднъж – не дваж. Дали това не продължава?

Погрешно би било да се счита, че Патриотизмът експлоатира единствено възхваляване и възвеличаване, на минали и настоящи, (Реални или не!), победи на нацията на бойното поле. Такъв подход е примитивен и погрешен. Патриотизмът е преди всичко и най-вече дългосрочен процес на диагностициране състоянието на всяка една нация, на намиране на нейното поносимо място, висотинно равнище и динамично състояние, на пазара на нациите в преход към глобалистична икономика. Светът става все повече плосък, но единствено в технологично-информационно отношение. (Всеки има всичко навсякъде – всеки знае всичко за всеки – в точка-време – докато пукне от прекалена информираност!) Технологиите все по-рядко са израз на духа на нацията, докато информатиката е все по-отчайващо бездуховна. Патриотизмът стърчи подозрително неравнинен, пространствен и национално всеобемен. Докато задачата на Национализма е различна. Да изкристализира реалната духовно-креативна същност на строго определена нация, лимитирана географски и не само географски, щом гарантира компактен клон-раса. (По реда на рядко осъзнавани евристични: реминисцентен анализ, текуща диагноза и дългосрочна прогноза за стратегия и тактика на устойчиво развитие на компакта във Времето и Пространството, с цел неплоскостно оцеляване!) Проблемът е тримерно глобалену особено за управленците - всъде по света. Миниатюрни расови подгрупи и мозаечни свръхнации продължават да залагат на патриотизма, (Развяване на национални флагове над празни джебове!), а подир това на национализма. (Щом видят зор!) Най-напред и най-вече, във вечно търсещата себе си Съвременна Русия. Която, провиждайки своят си Евразийски Път на Развитие, (Н. Т. Трубецкой-1912.!), държи на опазване и самоидентификация на нациите по расов и подрасов признак, вместо съшитата с бели конци номадическа транснивелация на съвременния Глобализъм.

НА ЕДНА НЕОТДАВНАШНА КРЪГЛА МАСА, (Москва-Юлий 2008.!), заслужилият учител на Руската Федерация Евгений ЯМБУРГ напомня: “изучаването на Руски Език в средните училища на настояща Русия, е сведено от 400 на 200 учебни часа годишно”. Което съвпада с хорариума часове в действащите училища в окупираната от Фашистка Германия част от бившата СССР по време на Втората Световна Война (1942-1945.!).

Коментарът е излишен. Проблемът е крещящ. Унижението е глобално. Нима не вървим и ние, в Мати Болгария Вечнопресносола, по същият път на игнориране на националното за сметка на транснациоиналното? Не разполагаме с точни данни, какво е дириджето в това отношение, в старата балканска страна наричана все още България. Който ги има - предпочита да не ги оповестява. (Няма цензура!) Под въздействие на какви центробежни сили, връхлита подобен феномен на преклонение пред иноземното, връз нациите на средноизточното православие? Чиито народи с огромно историческо закъснение консумират лелеяни права и свободи. Да пътуват и се наемат на работа зад граница. Най-вече, като интелектуализирани роби. Комунизмът бе вреден за подопечните му нации. Но, колко много полезен се оказа за Съвременното Глобалното Общество? Кой дава тъй – доктор на науките – портиер на хотел!?! Не, това едва ли е свобода на избор.

Какво е инфактум реалното съотношение в хорариума за изучаване на Български Език и Национална Литература, в границите на Мати България преди 10.11.1989., и понастоящем? Ще го посочи ли някой? Не така отдавна, (До реформата-1947.!), дори в “реалните” курсове на средното образование, (Освен в класицистичните!), задължително се изучава и Църковнославянски Език. Премахнат от комунистите, чрез изравняване на програмите под фалшиви интернационалистични предлози. За сметка изучаване на предмети с политическа, и насилно наложена професионално-практическа насоченост. Що пречи да бъде възвърнато неговото изучаване понастоящем? Какво би могло да се очаква? Да бъде компаративно наложен езикът на някоя южна съседка? (Под оглушителен вой за съмнително проектирана “оптимизация”, се извършва широка разпродажба и деструктуриране на възрожденски градени училища, села и градове!) Часовете по дисциплините изучавани в средните училища – все още изцяло държавни - са силно окастрени откъм проблематиката на съвременния национал-патриотизъм. Часовете са пренасочени към математика, информатика и чужди езици, а това определено накърнява характерната духовност на Българската Нация.

НЕОТДАВНА, Павел ТАРАКАНОВ, оглавяващ Комитета за младежта при Държавната Дума на Руската Федерация, настоя за специален Закон за Патриотическо Възпитание на Младежта. Друг е въпросът, дали бюрократично-управленски мерки биха могли да присадят всичко онова, което е на път да заглъхне. Дали не е време за подобен подход и, по нашенско? Без да сме поземлен парцел на Русия, духовните връзки са така искрено дълбоки, че дори умишленото занемаряване изучаване на Руски Език в средният курс не би могло да ги погуби. Компютеризацията попрекъсна този спонтанен славянофилски процес напомняйки, че с модерността шега не бива. Компютърно-анимационните игри принасочиха локалния патриотизъм на подрастващите, към приказни миражи от върховете на Албион. Православието бива индустриално подменяно с демонизъм, (Хари Потър и Компания!) а това е нищо повече от възвръщане на езическите времена на тоталното човекоядство (Лев Слуцки-1922.!). Жалките маскаради от естрадата в Каварна, (И не само там!), където под воят на чудесни китари, се върши антинационална и антирелигиозна пропаганда напомнят, че свободният пазар на мисълта, не е чак толкова много свободен. Някога, бащите, майките и децата, цялото семейство, задължително сядаха заедно на закуска, обяд и вечеря. Прочитайки обичайна молитва. Какво пречи да го правят веднъж седмично понастоящем? Какво пречи ли? Медиите! Те избягват да го напомнят. Без да пропуснат да възвеличаят безвкусните “Макдоналдс”, (Цени за автомобилни състезатели!), едва ли толкова диетично-хигиенични, колкото на пръвом изглеждат. Ще кажете – зависи кой плаща. Не вярвам българските медии да са пропуснали да чопнат фондове от държавната трапеза. Следователно не бива да забравят, че са Български Медии за Български Граждани на територията на Република България. Кой би следвало да им го напомня!?! До преди двадесетина години, патриотическото възпитание на младежта се градеше, не толкова върху суховатите през куп-за грош сказки в часовете на класния ръководител, колкото върху доказаните победи на български спортисти и артисти зад граница. Които държавата така добре възмездяваше, че мнозина станаха първа ръка колекционери на изящно изкуство. Върху разкази на патили-препатили, за героическо минало. Макар това минало да бе неофициално подругавано. Особено се явяваха; едва търпими от партийните секретари по места; учители-българисти и историци, сменили расо с учителска катедра. Да си спомня някой за тях? Да ги поменува? Следдипломната квалификация, нафалшивена доколкото е възможно от порочно заложената балканджийска бюрокрация, подмени апостолическата устремност на тези самоотвержени постапостоли. По националните училища, на които до едно им се клатят икономическите устои, мижави витрини – рядко училищни музеи. Налице са училища подлежащи на закриване, (С послания към поколенията на бъдещето в техните темели!), но не училища пребъдили през вековете Духовна безчувственост е фукнала и броди, низ пустеещи и разграбени храмове и църкви. През сринати със земята джамии и текета. Низ синагоги превърнати в спортни зали, в интерес на нарастващи в брой псевдорелигии. Интернет си позволява да толерира битова омраза на младежта не само към всичко технологически остаряло, (ОК!), но и към стареещи родители (Non OK!) На ползователите на този противоречив инструмент на новото време. В глобалната мрежа съществуват буйстват форуми и се надсмиват модератори-безотечественици, които откровено насъскват децата срещу едва свързващите двата края бащи и майки, срещу свещенната клетка на елементарното семейство. Насаждайки възгледи за надругаване над Вяра, Патриотизъм и Морал. Безбройните явни и неявни агенции за държавна цензура, (Гдето я няма по закон!), пропускат да наблюдават и рядко преследват подобна антинационална дейност. Докато снемане на еди-два мегабайта музика, която едва ли някой никъде слуша, бива проследявано до дупка. Не е известна институция, която през годините, да среща випускниците от различни поколения. (Безсмислено ли? Не е. Пренася се вербално Ноу-Хау!) Онова, което се прави чрез побългарен интернет, проблясва черно-жълто. То остава космично надалеч от прочутото щатско Alumni, поддържащо делова връзка, през целият смислен живот, на съвипускниците от една и съща академична общност. Книгоиздателската дейност произвежда подозрително луксозни издания, (След прочитане – в коша!), докато т.н. “ученически” издания почти не се срещат. Да не говорим, че творците всякак са оставени сами на себе си.

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, атеистичното възпитание претърпя позорен крах. Оказа се, че атеистите всъщност изповядват самообявили се фетиши. (Интернационализирани в примитивни криогенни камери!) Официализирайки надсмиването над Свещенният Дух на Православието, комунизмът широко отвори портите за новоезичество. Уравнителния управленски подход към проблемите на Патриотизма – без отчитане на регионалните обичаи, вери и култури, доведе до настоящият неустойчив морал на нацията. Отчитано от съмнителни държавници, като напредък и развитие. Като строго регионална интерпретация на проблема за нашите дела человечешки, в лоното на Всевишния, Патриотизмът остава органична универсална панацея за оцеляване на нацията. (Мироглед – Идеология – Вяра – Семейство - Устойчивост – Напредък!) Суверенна демокрация – отнета на България чрез принудително разоръжаване – материално, морално и ментално.